Нито една от небивалиците за свръхтрендове на поскъпване и на дефицити при приемане на еврото не се е случила, заяви шефът на борсите
Цените на световните пазари и на европейския предпоставят стабилност и на българския и то в момент, в който влизаме в еврозоната. Нито една от небивалиците за свръхтрендове на поскъпване и на дефицити при приемане на еврото не се е случила. Това заяви на брифинг Владимир Иванов, председател на Държавната агенция по стоковите борси и тържищата и председател на координационния съвет за приемане на еврото.
Иванов направи първо анализ на няколко основни стоки на световните пазари:
При пшеницата и царевицата няма промяна, тенденцията е повече от 2 години. Пшеницата задържа цени под 200 долара на тон, 180 долара е в момента, царевицата е 184 долара. Това е един много стабилен пазар, което е основание за пренасяне на ценовите равнища и при хранителните стоки, коментира той.
Бялата рафинирана захар задържа нива от около 420 долара на тон. Иванов припомни, че към края на 2023 г. е бил пикът в цена – към 744 долара, последван от трайна тенденция за понижаване.
Нерафинираното олио има тренд на повишение – 1400 долара за тон. На българския пазар това се отразява с повишение с 30 ст. и цените на олиото са към 4 лв.
Четвърти месец наблюдаваме стабилизиране на цената на какаото, около 6 долара. При кафе „арабика“ има стабилизиране, но на високи нива около 9 долара. Има сериозни запаси от „арабика“ и „робуста“, така че предлагането ще е добро, но на високите ценови равнища.
Стабилността на международните пазари предпоставя да е така и на българския.
От 1 януари потребителската кошница у нас е около 51-52 евро, при основните хранителни стоки има стабилност, почти без колебания на цените. В последната седмица има малък ръст от 5 цента в цената на кашкавала, при останалите е почти равна линията.
При плодовете и зеленчуците се наблюдават сезонните цени. При краставиците има недостиг заради стачката на гръцките фермери, което се отразява на цената им.
При доматите има 2% разлика в сравнение с миналата година. Цената на краставиците е с 28% нагоре, картофите са поевтинели с 33 на сто, зелето с 40%, морковите с 9 на сто, лукът с 25%, зеленият пипер минус 53 на сто.
Леко поскъпване има при тиквичките – с 2 на сто, цените на лимоните са се увеличили с 46%, бананите с 8 на сто, портокалите с 23 на сто, ябълките с 43 на сто. Мандарините са с 3 на сто под нивата на миналата година.
2025-а беше годината на скъпите плодове и това се отразява и в началото на тази година, казва Иванов, въпреки че предлагането на цитруси не е лошо.
При основните храни, сравнени с цените от 2025 г.:
захарта – минус 11% в сравнение със същия период 2025 г.;
фасул – минус 3%;
ориз – 1% увеличение;
брашно – 15% увеличение;
олио – 1% увеличение;
кашкавал – 4% увеличение;
сирене – 3% увеличение;
масло – минус 2%;
прясно мляко – минус 5%;
свинско месо – 3% увеличение;
пилешко месо – 5% увеличение.
Той се спря на цените от потребителската кошница, тъй като е имало какви ли не небивалици какви резки трендове ще се видят след приемане на еврото. Нищо от това не се случи. Имаме нормално действащ пазар, който е в съответствие с европейския пазар, коментира Иванов.
На световния и на европейския пазар няма нито един фактор, който да обоснове някакви поскъпвания или свръхдефицити. Имаме много добра среда в момента, в който влизаме в еврозоната и нормален, действащ пазар, при който ценовите равнища се образуват от взаимодействието между търсенето и предлагането./24 часа
