Повече от милион и половина българи са участвали в някакъв вид корупционна схема само за последната година
Корупцията в България бележи най-високото си ниво за последните две десетилетия. Нивата ѝ у нас за 2023 година са по-високи, отколкото са били през 1999 г., установи проучване на Центъра за изследване на демокрацията.
Според него над милион и половина българи са участвали в някакъв вид корупционна схема само за последната година.
Най-новият анализ на центъра, озаглавен „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“, дава сравнителна перспектива на равнищата на корупция в България през последните 25 години с акцент върху нарастващата в глобален и национален мащаб стратегическа корупция и неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.
„Говорим за завладяна държава. Резултатите са изключително притеснителни. Ние показваме реалния процент на жертвите на корупция в бизнеса и това е най-високото ниво от 1999 г. насам“, отбелязва Руслан Стефанов програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията в ефира на БНТ.
Друг проблем, който анализът сочи, е податливостта на българските граждани на корупция. Данните сочат, че близо 53% от анкетираните са склонни да дадат или да приемат подкуп, което е ръст с почти 10% спрямо данните от 2016 година.
От Центъра за изследване на демокрацията посочват още, че мнозинството от българите смятат, че корупцията у нас е проблем, който няма да бъде решен. Само в държавната енергетика например за последните десет години са изгубени 18 млрд. лева заради корупционни практики, твърдят експертите.
„81% считат, че корупцията е широко разпространена в страна, като за сравнение в ЕС този процент е 70 на сто”, заявява ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова.
„30% от хората, което е над 1 600 000 души, декларират, че са участвали в корупционна сделка през миналата година. Корупцията е дотолкова интернализирана вече и нормализирана, че бизнесът продължава да декларира, че предпочита да си плащат, преди още да им е поискано”, коментира д-р Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.
„Големи енергийни инфраструктурни проекти, които или не са се осъществили, или дори когато са се осъществили, са помогнали на конкретни частни интереси. Всички тези пари накуп правят 18 млрд. лева. Това почти е еквивалент на комбинирания бюджет за здравеопазване, образование и отбрана в България”, поясни Мартин Владимиров от ЦИД.
