Директорът на БАБХ опроверга лъжите на Петков и Василев: Над 90% от стоките през Капитан Андреево отиват в ЕС и никой не се е оплакал от занижен контрол

Над 90% от товарите, преминаващи през „Капитан Андреево“ отиват в ЕС и никой не се е оплакал от занижен контрол, коментира пред „Гласове“ д-р Христо Вълчанов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/. По думите му нито България, нито друг държава би позволила безконтролно храни от трети държави да се продават в търговската мрежа. В ЕС всяка стока се проверява преди да влезе в хранителните магазини и вериги. Експертът отрича опорката на ПП, че българските деца се тровят с храни, които минават през „Капитан Андреево“. Ето и цялото интервю на Явор Дачков за glasove.com.

– ПП превърнаха фитосанитарния контрол на “Капитан Андреево” в основна тема за изборите през октомври. Основната им теза бе “Мафията държеше контрола на границата“. Вярно ли е, че преди Кирил Петков и Асен Василев да поемат контрола върху фитосанитарния контрол, българите и българските деца са тровени с храни, които са минавали безпрепятствено през турско-българската граница? Кирил Петков и Асен Василев дори посочиха това като една от причините за високата смъртност на българите.

– Определено невярно твърдение. Контролът върху храните, които се въвеждат България, респективно на територията на ЕС от трети страни, е много строг и е предмет на голям обем нормативни актове – национални и общо приложими в ЕС. Това е така, защото третите държави не са задължени да спазват разпоредбите на нормативната уредби на общността при преработката и производството на храните, но в същото време е недопустимо да внасят в страните от съюза храни, чиято безопасност не е доказана.

Механизмите, по които се гарантира тя, са описани в законодателството. Обединява ги това, че контролът върху прилагането им е на всяка държава членка. В България това е БАБХ. Контрол има и той се прилага в цялата общност.

Показателен, че твърдението е невярно, е фактът, че през всички изминали години българската страна не е информирана от европейските ни партньори за пропуски в упражнения контрол.

Голяма част от тези храни отиват в големи обекти за търговия с цени на дребно в Европа, които имат свои собствени контролни механизми – извършват изследвания в независими лаборатории за собствена сметка. Смятам, че ако имаше пропуски при контрола в България, непременно щяхме да бъдем уведомени, при това официално – щяха да ни бъдат изискани колективни мерки.

– Нека направим едно уточнение. Колко от стоките, които влизат през границата ни остават в България и колко преминават в транзит за ЕС?

– Над 92-93% отиват към Европейския съюз. Останалите остават в нашата страна.

– Тоест всички тези стоки отиват в ЕС и ако имаше някакъв проблем, щеше веднага да има реакция?

– Да, Разбира се.

– Значи ако българските деца са тровени, със същия успех са тровени немските, френските, италианските и всички деца от ЕС?

– Точно така. Над 90% от товарите, преминаващи през „Капитан Андреево“, заминават директно за страните членки на ЕС. Нито България, нито друг държава би позволила безконтролно храни от трети държави да се продават в търговската мрежа.

– Добре, вярно ли е, че държавата е отсъствала от контрола на внос на „Капитан Андреево“ и „Промяната“ като отстрани една фирма, се каза: „Ето държавата върна контрола“?

– Българската агенция по безопасност на храните винаги е изпълнявала ангажиментите си, произтичащи от пряко приложимото европейско и национално законодателство по отношение на вноса на храни от трети държави. Официалният контрол на граничните контролни пунктове се осъществява от официални ветеринарни лекари, официални фитосанитарни инспектори и официални инспектори.

Дейности, които са само една част от контрола, като лабораторното изпитване на взетите от официалните инспектори проби от вноса например, бяха аутсорсвани, т.е. се изпълняваха от частна лаборатория. Но дори и тогава в случай на възникнал спор за резултат от лабораторен анализ арбитражните проби се изследваха в националната референтна лаборатория – ЦЛХИК.

Така че държавата си е на мястото. Тя упражнява оптимално контрола си, за да осигури безопасна храна както за българските граждани, така и на единния европейски пазар.

– Значи там са работели хора на подчинение на БАБХ, служители на вашата агенция – те вземат пробите, а пробите се извършват в частна лаборатория, но дотам контролът е от държавата. А какви храни и стоки преминават през границата, как се решава кои да бъдат проверявани и какъв процент от тях се проверява?

– Правилата се основават на базата на действащото европейско законодателство. Този контрол не е предвидим и не може да бъде планиран. За да се гарантира неговото изпълнение, освен общата система за проследяване на търговията – ТРЕЙСИС, на всеки КПП са разработени вътрешни системи за следене – за спазване на принципите на непредвидимост и непредсказуемост при вземане на проби и извършване на проверки. Осъществява се съгласно правилата, посочени в Регламент 2017/625 на Европейския съюз.

Животните и стоките с произход от трети държави, представени на граничния контролен пункт за въвеждане в територията на съюза, подлежат на задължителен контрол на границата. В зависимост от риска, който представлява даденият продукт, се определя размерът, процентът на физически контрол на ниво на Съюза. За всеки определен продукт Европейската комисия ни изпраща какъв процент проби трябва да се вземат и какъв контрол да се осъществи.

– Примерно, от чушките толкова процента, от доматите – толкова…

– Именно. Най-голямата група са анализите за остатъци на пестициди, микотоксини с допустими стойности. Извършват се и анализи за радиоактивност, за ГМО в ориз и оризови продукти, вторично замърсена салмонела, цианиди, алкалоиди.

– И българските служители не могат самоволно да изменят процента на вземаните проби? 

– Не, не могат. Спуска се от ЕС точно какъв процент от даден продукт да се вземе, на база анализа на риска, който носи тази храна.

– Бихте ли описали технологията на контрол. От влизането на камионите и другите превозни средства на българска територия до крайните им дестинации в България и другите европейски държави?

– Най-напред, още преди да се осъществи внос, се извършва регистрация на вносителите – като всички те трябва да са вписани в регистрите на компетентните органи. След това имаме едно предварително уведомяване – операторът, отговарящ за пратката, дава предварително уведомление на граничния контролен пункт, на служителите на БАБХ, където ще бъде първото й пристигане. Това става най-малко един работен ден преди очакваното пристигане на пратката.

Освен това, при самото пристигане на пратката, се извършва документална проверка. Официалните инспектори на границата проверяват част Първа на единния документ да въвеждане ТРЕЙСИС и всички придружаващи документи, включително официалните сертификати и придружаващите търговски документи.

Ако всичко е наред, минаваме на идентификационна проверка. Това значи, че самата партида съответства на документите, които я придружават – става дума за съдържанието на пратките, количеството им, печатите, идентификационните знаци и кодове. Идентификация на използваното транспортно средство, което е маркирано в документите, пломби на контейнерите и транспортните средства, когато е приложимо.

После минаваме към физическа проверка. Тя е необходима за гарантиране на безопасността на стоките по отношение на карантинни вредители или друга зараза, която може да се установи визуално. За да се осигури достъп до животни или стоки, те се разтоварват частично или изцяло от транспортните средства – трябва да се визуализира цялата пратка, като в някои случаи се вземат проби за лабораторен анализ за карантинни вредители.

Лабораторните анализи се извършват по начин, основаващ се на пряко приложимото европейското законодателство. Всички проби от стоки, взети на границата в изпълнение на законодателството, се изпращат за анализи в акредитирани лаборатории, определени от компетентните органи за съответния вид замърсители. Резултатите се предоставят в официални протоколи от лабораториите. Те вече служат за вземане на решения от официалния служител на БАБХ как да се насочи пратката.

– Тези официални служители, доколкото разбрах, имат личен печат, така че човекът, извършил проверката, може да бъде контролиран?

– Да, може да бъде идентифициран по цялата верига до последната спирка на товара.

– Кой точно е проверявал…

– Всеки си поставя личния печат и подпис. По номера на личния печат винаги можем да установим кой служител е извършил проверка на документите, идентификация на партида, вземане на проби. Кой е дал гаранции, че стоката е безопасна.

– В Европейския съюз тези стоки проверяват ли се, примерно в хранителните им вериги?

– Проверяват се. Всяка хранителна верига има собствена програма за самоконтрол, която се основава отново на анализа на риска и на определен период се вземат проби за лабораторни изпитвания.

– Тоест контролът е непрекъснат.

– Да, контролът е неколкостепенен, не е само на границата.

– От ПП твърдят с основание, че в продължение на дълги години само една частна лаборатория е вземала пробите и в този смисъл е имало монопол. Какво направиха от ПП, за да разбият този монопол, който обявиха за вреден? Те управляваха БАБХ и “Капитан Андреево в продължение на 10 месеца. Вашият предшественик бе сменен в началото на октомври, а доколкото знам, Министерството на земеделието няма особени правомощия да се меси в работата на агенцията.

– Като начало искам много ясно да обясня – лабораториите не вземат проби. Това се извършва единствено от лица, които имат право на това – официални ветеринарни лекари, официални фитосанитарни инспектори и официални инспектори. Тези, подчертавам, държавни служители, са изрично обучени как да вземат пробите.

– А какви специалисти са?

– Ветеринарни лекари, агрономи, пак да кажем – държавни служители. Частните и държавни лаборатории само изследват, анализират и предоставят резултатите от изпитванията. Те в никакъв случай не взимат проби. В момента това е лаборатория от системата на БАБХ – Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК).

Това щеше да бъде много позитивно, държавата вече сама да изследва пробите, стига да се беше случило със солидна подготовка. Например предварително да беше увеличен капацитет на ЦЛХИК, така че да може да поеме засилващия се трафик през октомври – декември; да бяха подготвени наличните помещения, в които да се позиционира лаборатория на самия граничен пункт; да беше назначен допълнително персонал, който да оперира с тази специализирана апаратура.

Когато поех функциите на изпълнителен директор на БАБХ, частната лаборатория беше просто затворена, трябваше спешно да търсим начин за закупуване на оборудване, за подготовка на помещения за тази лаборатория. Трябваше с голяма спешност да съберем всички необходими документи, за да акредитираме методите и резултатите от тази лаборатория да се признават в Европейския съюз.

Не можете да си представите колко е трудно да се намерят готови специалисти, които да работят в тази лаборатория. Това е един от основните проблеми. Всички описани действия имат технологичен срок на изпълнение, за който ние трябва да осигурим изследването на пробите. В момента разширяваме капацитета на ЦЛХИК като сме взели под наем помещения с подобно оборудване и сме подали документи към Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (БСА) за увеличаване на капацитета на ЦЛХИК. Но всичко това е откакто служебното правителство започна своята работа.

– Допреди това – нищо, просто пробите се вземат от „Капитан Андреево“ и се карат с кола в София? Всеки ден…

– Всеки ден, четири пъти в денонощието.

– Какво е изискването, колко проби трябва да се правят на ден?

– Няма изискване за брой проби на ден. Броят на пробите трябва да е на принципа на непредсказуемостта. Ако примерно, знаем, че през ноември ще влязат Х на брой ТИР-а с чушки, ще е много лесно да се направи график. Но затова говорим за принцип на непредсказуемост, на случайно вземане на проби. Никой няма яснота точно колко превозни средства ще пресекат пункта.

– И всъщност това придвижване на автомобили всеки ден забавя целия процес?

– Забавя го, но сме направили всичко възможно времето за изчакване да се съкрати. Това е причината и за четирите курса, които правят колите с взетите проби до София, вместо да се чака да се натрупат.

– ЦЛХИК не се занимава само с това, за което говорим сега. Тя трябва да следи за контрола в цяла България…

– Да, в цялата страна. И тя беше референтна лаборатория на България за пестициди. Към момента нямаме такава лаборатория. При спорни казуси изпращаме пробите в гръцка лаборатория.

– Доколкото знам, преди да започнете да въвеждате ред в този хаос, е имало около 3000 камиона и повече на границата – вярно ли е?

– Да, така е, затова още от първия ден се наложи спешно да преминем към оптимизация на работата, за да изтеглим опашката и да не допуснем ново струпване.

– А вярно ли е, че заради организацията, създадена от ПП, е възникнало напрежение с турските власти и ако да, в какво се изразява то?

– Напрежение е силно казано, но имаше недоволство от тяхна страна, тъй като изискваха камионите им да напускат по-бързо територията на КПП-тата и да заминават за крайната дестинация – което е физически неосъществимо при това транспортиране на пробите до София, през извършването на изследванията. И вече самите протоколи се изпращат по електронен път, за да може по-бързо да тръгне камионът.

– Как ще коментирате твърденията „Промяната“, че преди да дойдат те на “Капитан Андреево”, е имало корупция със замесени длъжностни лица? Говореха за гигантска корупция и в БАБХ, и на самия „Капитан Андреево“.

– БАБХ няма компетентност да разследва съмнения за корупция. Иска ми се да оставим този въпрос на компетентните органи, тъй като един ветеринарен лекар, един фитосанитарен инспектор или един агроном, не може да даде заключение има ли корупция, или не.

Само ще отбележа, че подобни обвинения следва да бъдат подплатени с подадени сигнали към органите, както и съответните доказателства към тях.

– Добре де, а някой от предишното ръководство подавал ли е такива сигнали или не. Уволнили ли са някого за корупция?

– Това, което аз заварих, бяха двама уволнени служители – единият за непредставен болничен лист, другият – за неявяване на работа, поради болнични. Към онзи момент обаче не съществуваше заповед за уволнение заради съмнение за корупция.

– Има ли някакъв сигнал или сигнали, подадени в Прокуратурата?

– За сигнали не мога да твърдя, нека, ако има такива, да оставим органите да си свършат работата.

– Да кажем, че това си остава само като хвърлена реплика без никакви доказателства и административни действия.

Като администратор с дългогодишен управленски стаж смятам, че първата стъпка спрямо някого при съмнение за корупция е този човек да бъде даден на дисциплинарен съвет. Тъй като държавен служител се уволнява през такъв съвет, трябва да бъдат събрани всички необходими доказателства, те накуп да се представят на дисциплинарния съвет и, ако или когато той намери достатъчно основания за уволнението му, служителят да бъде уволнен поради причини, навеждащи на съмнения за корупция.

– Тоест към момента няма нито една административна следа за евентуална корупция?

– Аз такава следа не съм виждал и не ми е известна.

– Друг проблем, който посочи предишното ръководство, бе с частните хамалски услуги, т.е. хората, които разтоварват и връщат обратно проверяваните стоки? Какво направи предишното ръководство по този въпрос – защото разбирам, че е имало проблеми и в тази посока?

– На държавна работа в БАБХ са назначени около 40 така наречени „хамали“, които взимат от щатните места за специалисти. Това е първият проблем. Вторият е, че тези служители са били назначени на заплати, по-високи от тези на държавните служители – тъй като държавният служител е ограничен по закон, може да взима от минимално до максимално. И когато един младши експерт започва работа в системата на БАБХ, започва със заплата, по-ниска от хамалската. Не е редно човек с висше образование, магистър, да взема по-малко от тези хора.

– Това щях да попитам – излиза, че всички тези ветеринари и агрономи вземат по-малко от хамалите?

– Да. Опитал съм се, до голяма степен съм успял да преодолея тези различия в заплатите, на Законът за държавния служител налага ограничения.

– Има ли в наредбата на БАБХ длъжност за хора, които извършват хамалска работа? Как са уредени административно нещата там?

– Не, в Устройствения правилник на БАБХ няма хамали.

– Кое според вас е по-добре – държавата ли да извършва тази дейност, или тя да се дава на частни фирми?

– Това е строго неспециализирана дейност. Това е спомагателна дейност. Доколкото ми е известно, към момента колегите от Агенция „Митници“ са предоставили възможност вносителите да използват частни услуги за тази дейност, при която има конкуренция. Когато бъде изискано пратката на даден собственик да бъде проверена, се избира една от множество фирми, какъвто списък съществува на видно място, да извърши товаро-разтоварването. Самият собственик на товар си решава казуса с тази фирма. А държавният служител трябва да отиде, да осъществи контролни функции, той трябва да извърши специализираните дейности, заложени му по длъжностна характеристика и по Устройствения правилник.

Според мен не е необходимо тясно квалифициран служител да се занимава с неприсъщи му функции. Пак повтарям – говорим за високо обучени служители, за които са отишли много години. Неговото време трябва да е уплътнено с конкретни точни и специфични дейности.

– И се е случвало такива специалисти да вършат хамалската работа?

– Да, случвало се е за известен период от време.

– Да се върнем на ЦЛХИК. Казахте, че тя е загубила правото да бъде референтна лаборатория, заради пробите от „Капитан-Андреево“, които трябва да изследва след хаосът, създаден от „Промяната“.

По принцип, ако държавата извършава тези изследвания, би трябвало най-напред да се изгради държавна лаборатория, която да бъде акредитирана за изследване на съответния вид остатъци. Задължително е България да запази референтната си лаборатория, защото истинската роля на държавата не е да извършва самите изследвания на проби, истинската й роля е да оказва контрол върху това всички изследвания на акредитираните лаборатории да се извършват по правилата, законосъобразно. Държавата трябва да бъде с функции на референт.

– Колко са частните лаборатории у нас и как се издават техните акредитации? Лесно ли се получава лиценз за тази дейност?

– Не е никак лесно. Акредитациите на лабораториите са официално признаване на компетентност за изпълнение на определени задачи. Те се извършват от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

При изпълнение на нормативно определените си дейности, свързани с официалния лабораторен контрол върху храните БАБХ възлага изследването на пробите, взети при официалния контрол както на лаборатории в структурите на БАБХ, така и извън тях. Но тези лаборатории трябва задължително да бъдат акредитирани. И те се акредитират не само по правила, които касаят България, но и по правила, валидни в ЕС.

Към момента в България има 6 акредитирани частни лаборатории за изследване на остатъци от пестициди. И в това няма нищо лошо. Те са проверени, верифицирани са методите на анализиране на проби и БСА е издала сертификат за акредитация.

– Истина ли е, че на летища „София“ и „Пловдив“ също работи само една лаборатория? Тоест, там монополът не дразнеше „Промяната“, а тук се създава проблем.

– На летище „София“ изследванията за пестициди се насочват към една лаборатория.

– Там няма проблем с монопола, тука има проблем с монопола. А как е уреден този въпрос в други страни от ЕС? Тези изследвания в частни лаборатории ли се извършват или в държавни?

– Над 90% от преките изследвания на продукти се извършват от частни лаборатории. Задължение на държавата са референтните лаборатории – контрол върху акредитираните лаборатории.

– Пак ще се върна на натоварването на Централната лаборатория. Освен, че е загубила статута си на референтна лаборатория, доколкото разбирам изнемогва и с другите си задачи. Какви са другите функции на тази ЦЛХИК? Искам да опишем затрудненията на работата ѝ.

– Първото затруднение е, че целият капацитет най-вече от персонал в момента е хвърлен в процеса на изследване за пестициди от „Капитан Андреево“. Следващото е, че в ЦЛХИК се извършват изследвания и на други замърсители, по други програми – остатъци от пестициди от български производители, остатъци от други вещества и т.н. В момента тази дейност се осъществява, но много трудно. Целият ресурс с хора, консумативи, машини, е включен в изпълнението на пробите от „Капитан Андреево“.

– Очаква се по-натоварен трафик. Доколкото разбирам това идва от цитрусовите плодове, чийто сезон сега започва.

– Да. Освен това – войната в Украйна. Част от товарите започнаха да минават през „Капитан Андреево“.

– Това допълнително натоварва… А тези цитросови плодове са повечето транзит, нали?

– Да, да. Точно така. Част от тях остава в България, разбира се, но основно са за европейския пазар.

– Какво предприехте след като станахте изпълнителен директор на БАБХ, за да решите проблемите на “Капитан Андреево” и какво трябва да се направи в спешен порядък, според Вас?

– От момента, в който встъпих в длъжност като титуляр – изпълнителен директор на БАБХ, с подкрепата на Министерството на земеделието работя упорито по изграждане на държавна лаборатория, клон на ЦЛХИК, на самия КПП „Капитан Андреево“, както и по подготовката на документацията за това. Осигурени са 6.5 млн. лева, които се използват за закупуване на необходимото лабораторно оборудване.

Както споменах, сме сключили договори за помещения със съответното оборудване. Към момента върви акредитация на тази част за увеличаване на капацитета на ЦЛХИК. Смятам, че до края на годината ще успеем да удвоим капацитета. Сега най-трудният ни проблем е набирането на специалисти. Основно ни притеснява, че към момента на територията на София трудно намираме такива специалисти. Не знам как ще бъде за „Капитан Андреево“. Държавната структура е ограничена в заплащането, тъй че аз не мога да си позволя да дам заплата на един чудесен доказан специалист, която е над определения размер в Закона за държавния служител таван. Този таван не е конкурентен на заплащането в частните лаборатории.

– Казахте, че сте започнали да правите процедури. 10 месеца преди това предишното ръководство не е ли започнало също някакви процедури? Нали говореха, че трябва да се разбие монополът, не е ли стартирала подготовка?

– Започнала е процедура, пусната е открита обществена процедура за закупуване на оборудване и консумативи за ЦЛХИК, като е обжалвана и в момента се намира в съдебна фаза.

– Това обжалване може да трае месеци и е работа на съда. А вие как решихте проблема – с обявяването на този обект като част от националната сигурност?

– Обявяването на обект от националната сигурност и този договор за наем, с който наехме лабораторно оборудване, с което подсигурихме анализите на взетите проби, ни дава най-експресното решение да увеличим потенциала на ЦЛХИК.

– „Евролаб“, която бе отстранена от “Промяната” спечели делата си в съда и бе възстановена на работа в “Капитан Андреево”. Защо не работи?

– Съдебните спорове на БАБХ с фирмата продължават. Тя работи на граничния пункт като „оператор, отговорен за пратката“. Тази дейност, подчертавам, не включва изследване на проби за лабораторен анализ, взети по официален контрол. Те се изследват от ЦЛХИК.

Въпреки всички съдебни спорове ние сме длъжни да гарантираме здравето и безопасността за потребителите.

– Доколкото разбирам, голяма пречка за решаваното на целия този въпрос беше политическата му експлоатация от ПП. Като слушам и Вас, те по-скоро са създали проблем, а не са го решили. Защото който се опита да го реши, го обявяваха за мафия и корумпиран. Има ли основание това мое наблюдение според Вас?

– Основната роля на БАБХ е да бъде контролен орган. Колкото по-малко политика има в контрола, толкова повече и по-добра е свършената от него работа.

Смятам, че трябва да се ограничи политическото говорене и извъртане на ситуацията в полза на партиите. Да се наблегне на действителната работа! Казах кои са наболелите въпроси, а те изискват от нас много спешни и бързи действия – за да се гарантира спокойствието на хората и тяхната безопасна трапеза. БАБХ работи по закон.

– Вие поехте ръководството на БАБХ преди малко повече от месец. Какви други приоритети поставихте пред Вас и екипа в съвместната ви работа?

– Първият ми и основен приоритет е прозрачност в работата на БАБХ. Вторият ключов момент за мен е БАБХ да работи в услуга на гражданите и в добра координация с бизнеса. Третото важно нещо за нас е да се поддържа добра диалогичност и коректност в отношенията с гражданите и бизнеса и да се дават точни и ясни предписания по какъв начин да бъдат изпълнени законовите изисквания. Благодарение на фокуса на БАБХ върху ГКПП „Капитан Андреево“ през всички месеци от началото на 2022 година са оставени на заден план редица не по-малко важни проблеми – проблемите на системата ВетИС, която използват ветеринарните лекари за идентификация и движение на животните. Имаме наболели въпроси в сектора на здравеопазването на животните – на Държавната профилактична програма. Също така да не забравяме, че в системата на БАБХ има и други лаборатории, а за тях е важно снабдяването им с консумативи и реактиви, за да се осигури непрекъсваемост на работата. Това са спешни задачи, които още от първия ден, в който станах титуляр на това място, започнах да решавам.