Досиетата “Калушев”: Какво крие министър Дечев за Петроханската секта? Изскачат нови връзки с кмета Терзиев

Има нови данни, особено по отношение на връзките на Петроханската секта, както с неправителствени организации, така и с политици и бизнесмени, близки до ППДБ

Вече 20 дни след назначаването на съдията Емил Дечев от НПО-мрежите на “Продължаваме промяната – Демократична България” за служебен министър на вътрешните работи, МВР мълчи относно резултатите от разследването на аферата “Петрохан”.

Въпреки че, според полицейски източници на breaking.bg, има нови данни, особено по отношение на връзките на Петроханската секта и нейния водач Ивайло Калушев, както с неправителствени организации (НПО), така и с политици и бизнесмени, близки до ППДБ. Като кмета на София Васил Терзиев и бизнесдамата Саша Безуханова, която благодарение на близкото си приятелство с бившата министърка на иновациите Милена Стойчева бе една от задкулисните фигури по време на кабинета “Денков”, дирижиращи разпределението на милиони по Плана за възстановяване и устойчивост.

За столичния кмет breaking.bg вече разкри, че заедно с екссъпругата си Милена са превели 266 хиляди лева на личната сметка на Ивайло Иванов (Ивей) от Петроханската секта, а не само “70-80 000 евро”, както призна самият Терзиев. Разследващите, които проверяват досиетата “Калушев”, открити в личната обител на Петроханския лама, са установили поредната следа към Столична община и Васил Терзиев, съобщиха за breaking.bg полицейски източници.

В списъка на Ивайло Калушев, намерен сред книжата в стаята му, предназначени за изгаряне, сред имената, изписани с дребния грижлив почерк на ламата, е това на Мартин Янков. Кой е той? Разследващите са установили, че Мартин Янков е ландшафтен архитект и основател на Фондация “Колективът”.

 Същият има условна присъда по член 354А от Наказателния кодекс (НК) с 3-годишен изпитателен срок. Присъдата на Янков е от 2011 г., а член 354А от НК се отнася за престъпления, свързани с незаконно производство, преработка, придобиване, държане (с цел разпространение или без такава), разпространение на наркотични вещества или техни аналози, както и с прекурсори и материали за тяхното производство. Последният случай на полицейско задържане по чл. 354А от НК, който придоби широка публичност, е арестът през ноември миналата година на съветника на служебния министър на земеделието Иван Христанов – Десислава Николова. Фондацията “Колективът” на Янков е създадена през 2020 г. и, както пише на официалния й сайт, „с цел да превръща запустели градски терени в живи обществени пространства.

Работим с младежи, студенти, доброволци, артисти и дизайн специалисти в различни части на страната.“ На 24 октомври 2023 г. фондацията организира “Нестандартен дебат за София”, а негов модератор е бизнесдамата Саша Безуханова. Дебатът се провежда 5 дни преди първия тур на местните избори в София, който е спечелен от днешния кмет Терзиев. Още на третия ден след убийствата и самоубийствата на Петрохан и Околчица Безуханова призна, че е финансирала НПО-то на сектата – Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ).

“Подкрепям лично и с професионалния ресурс на екипа ми широк кръг природозащитни инициативи – дейността на MOVE.BG и SCION са изцяло посветени на темата”, написа бизнесдамата в профила си във фейсбук. Освен с “агенцията” на Петроханската секта, НПО-то на Безуханова MOVE.BG е тясно обвързано и с фондацията “Колективът” на Мартин Янков.

Година след като Терзиев е поел кметския пост в столицата, фондацията организира конференцията “Бъдещето на Перловска река – модел за устойчиво управление на софийските реки”. Сред видните гости са кметът Терзиев и днешният служебен министър на енергетиката Трайчо Трайков.

Но кулминацията на конференцията, както твърди фондацията-организатор, е “подписването на Меморандум за устойчиво управление на Перловска река”. Според “Колективът” “документът очертава четири приоритета за развитието и опазването на Перловската река”. Те са: „прецизиране на кадастралните данни и актуализация на картографските източници за речното корито на Перловска река“; „превенция, контрол и отстраняване на незаконни зауствания и замърсявания“, „внедряване на иновативни методи и технологии за мониторинг на водното качество на Перловска река“ и „официално именуване на ненаименованите притоци и водни обекти на територията на Столична община“. Меморандумът с фондацията “Колективът” е подписан от кмета на ППДБ Терзиев, както и от районните кметове в София на ППДБ и “Спаси София”: Трайчо Трайков – район Средец, арх. Зарко Клинков – район Витоша, и Константин Павлов – район Лозенец.

От страна на НПО-сектора документът е подкрепен от платформата на Безуханова MOVE.BG. На практика този меморандум следва модела на подписаното през 2022 г. споразумение между Петроханската секта и вицепремиера и министър на екологията Борислав Сандов от Демократична България. Сравнението между меморандума за Перловска река и споразумението със сектата на Калушев показва тежък дефект в управлението на екологичната политика у нас: все по-честото използване на меморандуми и рамкови споразумения като инструмент за институционализиране на активистки организации.

На формално ниво тези документи изглеждат безобидни – те не са закон и не създават пряка нормативна сила, обикновено се представят като платформа за сътрудничество. В практиката на ППДБ и на НПО-мрежите, свързани с тази коалиция, обаче често се превръщат в политически механизъм за предоставяне на достъп до институциите и до процеса на вземане на решения.

Меморандумът между Терзиев и “Колективът” формално съдържа стратегически цели – подобряване на кадастралните данни, мониторинг на водите, контрол върху замърсяванията. Но реалният ефект е друг – гражданска организация получава официално признание като партньор на общината при формулирането на политики. Подобна логика стои и зад споразумението между Сандов и петроханци – чрез рамков документ една неправителствена организация получава достъп до сфера, която по принцип е запазена за държавни органи – контрол върху защитени територии.

Разликата е в мащаба: в единия случай е общински, а в другия – национален. Механизмът обаче е напълно еднакъв. Така се стига до смесване на роли между публична власт и активистки организации. Само по себе си това не е непременно проблем – гражданският сектор може да предостави ценни експертни мнения. Проблемът възниква, когато липсва яснота за отговорностите, организациите получават непропорционално влияние и няма прозрачна процедура за избор на партньорите. Същите въпроси се появиха и около споразумението на Сандов с Петроханската секта.

Друг общ елемент е силната символна функция на подобни документи. Подписването на меморандум или споразумение създава публичен образ на активна екологична политика, демонстрира диалог с гражданското общество и създава медиен образ на конкретни организации.

В случая с Перловска река инициативата се вписва в по-широката европейска тенденция за “ренатурализация” на градските реки – популярна тема в съвременната урбанистична политика. Това прави проекта политически атрактивен, независимо от реалните управленски резултати. Но когато неправителствени организации се превърнат в основен посредник между обществото и институциите, възниква нов въпрос: кой всъщност представлява обществения интерес? НПО-та по дефиниция представляват конкретни каузи, но не са избрани чрез демократични изборни процедури. Въпреки това меморандумите често им дават институционален достъп, влияние върху приоритетите и възможност да участват в изработването на политики.

Така те могат да се окажат съавтори на публични решения, без да носят политическа отговорност. Случаите с Перловската река и споразумението със сектата на Калушев показват един и същи управленски модел – екологичната политика все по-силно се оформя чрез неформални партньорства между властта и активистки организации.

И когато това става чрез непрозрачни меморандумни формули, се създава нова зона на влияние – между институциите, гражданския сектор и политиката, където границите на отговорността остават размити. И както често се случва в българските условия – меморандумите звучат прекрасно на пресконференция, но истинският въпрос остава кой ще носи отговорност, когато красивите намерения се сблъскат с реалността на управлението или с масови убийства и самоубийства.

Тесните връзки на ППДБ с този модел са факт и от досиетата “Калушев” ще излизат все повече доказателства за това. Така че отговорът на въпроса какво се опитва да скрие техният служебен министър Дечев с мълчанието си по аферата “Петрохан” е ясен. Но мълчанието на МВР само подчертава, че управленският модел на ППДБ позволява на активистки НПО-мрежи да действат като посредници между властта и обществото, докато институциите остават извън публичния контрол. В този контекст прозрачността остава илюзия, а отговорността – размита.