Напредъкът на страната към членство остава пряко свързан с прилагането на конституционните промени, заяви френският посланик в Скопие Кристоф льо Риголе
Европейският съюз няма намерение да променя рамката за преговори за Северна Македония, а напредъкът на страната към членство остава пряко свързан с прилагането на конституционните промени.
Това заяви френският посланик в Скопие Кристоф льо Риголе в интервю за Радио „Свободна Европа“ на македонски език, информира БГНЕС.
На въпрос: Една от пречките пред пътя на европейската интеграция на Македония, която споменахте и в предишен отговор, са конституционните промени. Виждате ли политическа воля между македонското и българското правителство за диалог и реално преодоляване на поставените пречки?
Френският дипломат отговори следното:
„Сега бих искал да направя разграничение между двете теми и те трябва да бъдат разделени, за да не се смесват. Има едно нещо, а именно рамката за преговори, приета през 2022 година, в която се предвижда приемането на конституционните изменения.
Казахме го, повторихме го и ще го повторим, че рамката за преговори няма да се промени, защото я имаме, тя е приета от всички и днес в тази рамка трябва да се реализира процесът на европейска интеграция на Северна Македония и той преминава през приемането на конституционната рамка. Това е първото нещо. Второто нещо е диалогът между Северна Македония и България, и тук трябва да е много ясно, защото идеята не е да се започне двустранен диалог за предоговаряне на компромиса от 2022 година или нещо друго. Това са две различни неща.
Европейският компромис е европейски документ, а не двустранен македонско-български документ. А това означава, че ние във Франция вярваме, и мисля, че това е така и с голяма част от нашите европейски партньори, че в настоящия контекст би било важно да се установи подобрение в двустранните отношения между Северна Македония и България, защото през последните месеци и години имаше пропуснати възможности и мисля, че е важно да се възстанови доверието.
Не става въпрос да се каже, че ще трябва да се срещнете и да говорите за компромиса от 2022 година. Не, защото Северна Македония и България са съседни страни, които могат да осъществят много взаимно сътрудничество, обмен. А подписването на споразумението за изграждането на трансграничния тунел за участъка от Коридор 8 след Крива Паланка е добър пример за това какво може да се направи конкретно в областта на сътрудничеството между двете страни. Казвали сме го и често го казваме, че сме французи, но повтарям, че това е така и с други държави-членки, че сме готови на европейско ниво да помогнем за намирането на решение и за излизане от безизходицата относно конституционните промени, но затова е необходимо да се установи минимално доверие между София и Скопие“.
На 29 март премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски се закани да чака десетилетия, за да постигне собствените си цели. Правителството му „нямало да извърши конституционни промени, които пряко засягат македонската идентичност“.
През юни 2022 година Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 година, както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
