Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за въвеждането на еврото
Търговците няма да бъдат глобявани за необозначаването на цените на предлаганите от тях стоки и услуги в евро и в лева до 8 октомври тази година. Дотогава ще бъдат отправяни единствено писмени предупреждения. Те обаче ще трябва да представят на контролните органи обективни данни за икономическите фактори, довели до повишаването на цените им, като това ще се случва в срок не по-малък от 5 дни. Това решиха финално депутатите, приемайки на второ четене промени в Закона за въвеждането на еврото.
Освен това, след промените в текстовете, бе решено, че периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове ще стартира от 8 август тази година и ще продължи до 8 август 2026 година.
Депутатите разшириха списъка със случаите, когато не се прилага правилото за двойно обозначаване. Това няма да се случва при продукти на автомати и системи на самообслужване, при персонализирани превозни документи на хартиен носител, при отпечатани издания на книги, учебници и помагала.
В закона бе записано, че търговците на дребно на хранителни стоки, тютюневи изделия, алкохолни и безалкохолни напитки ще трябва всяка сутрин да публикуват данни с продажните цени на предлаганите стоки от голямата потребителска кошница на интернет страниците си. Ако не поддържат такава, ще трябва да предоставят данните на Комисията за защита на потребителите, която от своя страна ще качва информацията ежедневно на интернет портал.
Текстовете прецизират и наказанията за нелоялните търговски практики. Те ще бъдат между 5000 и 1 000 000 лева. За юридическите лица и еднолични търговци глобите ще бъдат между 5000 и 100 000 лева, а при повторно нарушение между 10 000 и 200 000 лева. За предприятията с оборот над 50 млн. лева санкцията е в размер на 1% от реализирания оборот за предходната година, а при повторно нарушение – до 2% от него, но не повече от 1 000 000 лева.
Законът предоставя възможност на правителството да предприема „временни мерки“ при наличието на извънредни обстоятелства, довели до рязко и значително нарастване на цените на стоките и услуги от първа необходимост. Като изрично бе записана дефиниция за това кои са стоките и услугите от такъв калибър. От хранителните продукти това са хляб, мляко, яйца, брашно, олио и други, а от услугите – питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битовите нужди, лекарствени продукти по предписание, които не се реимбурсират от касата, и базови средства за лична хигиена.
От „Възраждане“ разкритикуваха възможността правителството да предприема извънредни мерки за борба с нарастващите цени при храни и услуги. Димо Дренчев предложи това да се случва само с решение на парламента, като той посочи, че след последните промени в Конституцията законодателният орган има непрекъсваемост на мандата.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че само пазарът може да намали цените, а не налагане на таван на надценките: „Единственото добро в този законопроект са текстовете, които се приемат за това веригите да публикуват цени и те да бъдат обобщавани от страна на Комисията за защита на потребителите“.
Той предложи обобщената информация, която контролните органи ще предоставят за цените на стоките, да бъде не усреднената, а индивидуалните. Освен това – малките търговци да могат да публикуват също данни за стоки, които те преценят, като според него това ще засили конкуренцията и минимизира възможностите за спекула.
От ПП-ДБ също разкритикуваха текстовете, даващи възможност на правителството еднолично да взема мерки срещу рязко повишаване на цените на продуктите от първа необходимост.
Даниел Лорер видя проблем в опитите на властта да възпре повишаването на цените. Той посочи, че дефинициите в закона остават неясни, тъй като по думите му „пазарните механизми изискват промени на курса и те трябва да отговарят на това, което българските производители предлагат на търговците“.
„Ако в продължение на 1 година търговците са заплашени от страховите санкции, те няма да приемат справедливите искания на българските производители. Не на чуждите, защото чуждите продават и на други места. Заплашените от санкции от търговци могат да не приемат техните цени, които са оправдани – нови заплати, цени на енергията. В резултат на което не отричам възможността в рамките на 1 година да видим фалити на български производители заради тази политика“, посочи Лорер.
Костадин Костадинов заяви, че „Възраждане“ няма да подкрепи нито един от текстовете. Той отбеляза, че страната не трябва да влиза в еврозоната и допълни, че няма необходимост от този приемането на този закон.
Делян Добрев, който е председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента, обобщи текстовете в закона. Той отбеляза, че промените са симбиоза, която дава възможност за защита на потребители, но същевременно не поставя под натиск бизнеса.
„Ще подкрепим както предложения на колегите от ПП-ДБ, така и на колегите от „Възраждане“, които са разумни. С този законопроект мисля, че се справихме добре. Той ще защити интереса както на потребителите, така и на бизнеса“, заяви той.
Tribune.bg
