„Български възход“ засега е над чертата
От проучването става ясно, че изходът от този двубой ще се реши от един ключов фактор – способността на лидерите на ПП-ДБ да мобилизират относително големия си резерв от избиратели, които все още се колебаят дали да гласуват на 2 април и кого да подкрепят.
ПП-ДБ водят пред ГЕРБ с 0,6% на директен електорален въпрос „За кого ще гласувате“, преизчислен на база на посочилите кандидатска листа, но резултатът на коалицията спада с 0,7% под този на ГЕРБ сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват на 2 април.
Проучването отразява само избирателите на партиите в България, но ПП и ДБ имат сравнително висок резултат от чужбина на последните избори на 2 октомври 2022 (общо около 55 000 гласа, или близо 8 на сто от всички техни избиратели). За сравнение избирателите на ГЕРБ от чужбина на последните избори са около 15 400.
Декларативните симпатии невинаги се преобразуват в реални гласове. Затова е важно каква е степента на готовност на респондентите да излязат в деня на вота и наистина да пуснат бюлетина.
Това се измерва по два начина – участниците в изследването не само отговарят на директен електорален въпрос с шоу карта, която възпроизвежда реда и номерация на кандидатските листи в интегралната бюлетина, но и трябва да посочат процентната вероятност да гласуват за избраната от тях политическа сила.
Оттук се вижда, че делът на твърдо решилите да гласуват за ГЕРБ е по-близък до дела на широките им симпатизанти, т.е. не може да се очаква резултатът за формацията на Бойко Борисов да се увеличи значително.
Засега мобилизирането остава предизвикателство пред ПП-ДБ. От усилията им да повишат енергията на кампанията си в следващите дни ще зависи дали ще компенсират по-голямата „ножица“ между сигурни и колебаещи се свои гласове.
„71% от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС, заявяват, че вероятността да го направят е 100%, докато сред електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на заявената вероятност за подкрепа, най-мобилизиран е електоратът на ДПС – 78% от избирателите на движението посочват, че ще гласуват за ДПС със стопроцентова вероятност, а най-слабо мобилизирани са избирателите на малките партии, които са без шанс за влизане в парламента“, казва в анализа си Елена Дариева, управител на агенция „Насока“.
ДПС и „Възраждане“ си поделят трето и четвърто място със сходен дял на подкрепа сред избирателите в България. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили.
Над 15% от гласовете за Движението за права и свободи на последните избори (2022 г.) дойдоха от чужбина, двойно повече от вота за Костадин Костадинов зад граница.
Българската социалистическа партия е заплашена да регистрира най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 години. Нивото на подкрепа сред твърдо решилите да гласуват пада до 6,2% в сравнение с малко над 9 на сто на вота през октомври 2022 г.
„Български възход“ на Стефан Янев е последната сила с потенциал да прескочи бариерата за достъп до 49-ото Народно събрание с 4,3%, докато „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и коалицията около Мая Манолова, Румен Петков и отцепниците от БСП „Левицата“ остават с 3 и 3,1 процента сред решилите със сигурност да гласуват.
Изследването показва относително голям запас от гласове на граждани, които все още се колебаят – близо една пета от всички интервюирани. Със сигурност няма да гласуват около 34% от хората в страната.
10,1% от респондентите отговарят, че все още не са решили дали да отидат до урните на 2 април.
9,8% са хората, които казват, че се колебаят кого да подкрепят на изборите.
При толкова близки резултати за първата и втората политическа сила, „мачът“ може да бъде преобърнат от онези лидери, които успеят да убедят повече от потенциалните избиратели, че е важно да гласуват.
Това ще даде голямо отражение при ПП-ДБ, при които около 8% от потенциалните симпатизанти изчакват до последния момент за избора си.
В полза на ГЕРБ работят традицията и навиците на избирателите. Близо 70% от хората, които са готови да гласуват за партията на Борисов, са трайно ориентирани негови избиратели.
Този процент е малко над 40 на сто при хората, които ще гласуват за „Продължаваме промяната – Демократична България“ – обяснимо с оглед на факта, че ПП беше създадена в края на 2021 г., а относителният дял на избирателите от по-утвърдените партии от ДБ в коалицията е по-малък.
Българите нямат колебания по основните приоритети на държавата.
Изследването на обществените нагласи преди изборите на 2 април показва ясно мнозинство зад геополитическия и стратегически избор на България към Европейския съюз и НАТО.
65% от всички респонденти в страната отговарят, че одобряват членството на България в ЕС, срещу 24% неодобрение и 11 на сто отговори с „нямам мнение“.
Най-висок (над 70%) е този дял сред хората от възрастовите групи 18-29 г. и 30-39 г., като се задържа над 65% във всяка следваща група от населението в активна трудоспособна възраст. Дори при пенсионерите, където одобрението за ЕС относително спада, мнозинството от хората са съгласни България да бъде член на общността.
49% от участниците в изследването казват, че одобряват членството на България в НАТО – повече от хората, отговорили отрицателно (35%). Високото ниво на подкрепа за отбранителния съюз прави впечатление на фона на продължаващата втора година военна инвазия на Русия в Украйна. Мнозинството от хората във възрастовите групи от 18 до 59 г. гласуват доверие на българското членство в НАТО. Единственото обръщане на съотношението + / – е при хората над 60 г., където неодобрението все пак е под 50 на сто.
Кои са приемливите партньори за избирателите на ГЕРБ и за избирателите на ПП-ДБ?
Зададохме въпроса „Одобрявате ли участието на следните политически сили в следващото правителство?“ – за да премерим какъв е маржът на „търпимост“ на електоратите спрямо съперниците в изборната кампания.
Изненадата, която се прояви в отговорите, е готовността на избирателите на ГЕРБ да допуснат ДПС като потенциален партньор в ново редовно правителство.
Отговорите явно показват ограниченията, които гласоподавателите на ПП – ДБ виждат след изборите на 2 април.
БСП и „Възход“ се оказват единствените групи с шанс да минат бариерата, които избирателите на коалицията припознават като възможни партньори, и то с много големи резерви по отношение на социалистите.
ГЕРБ, ДСП и „Възраждане“ са с толкова високо недоверие сред избирателите на ПП-ДБ, че партньорство с тях е невъзможно. Все пак прави впечатление, че толерантността на ПП-ДБ спрямо ГЕРБ е малко по-голяма от мнението на избирателите на Борисов за коалицията.
Общественото мнение в България продължава да смята ДПС за неприемлив участник партньор в управлението.
Това е партията, която мобилизира най-силно категорично несъгласие сред отговорите на всички 1200 респонденти (вкл. негласуващите българи) – 46%.
Депутатът от първия ред: Само 5% от всички български граждани одобряват Делян Пеевски като политик, а 84% дават отрицателна оценка за него. Рейтингът на санкционирания по „Магнитски“ кандидат-депутат е негативен дори сред респондентите, които казват, че ще гласуват за ДПС на 2 април – 51% не го одобряват, докато 28% го харесват. Въпреки недвусмисленото отношение на избирателите към Пеевски, той отново е водач на две листи на партията и няма перспектива за разграничаване.
„Български възход“ – най-малката парламентарна група в 48 Народното събрание – се оказва и с най-много отворени валенции за коалиционни формати.
Партията се формира в началото на 2022 г. като антитеза на външната политика на ПП и ДБ, след отстраняването на Стефан Янев като министър на отбраната заради проруските позиции при избухването на войната в Украйна. Бившият служебен премиер се заиграваше и с електората на „Възраждане“, като критикуваше приемането на еврото.
След влизането си в 48 НС обаче „Български възход“ обаче се ориентира в нова ниша на тактически „балансьор“: техните депутати бяха „за“ предоставянето на военна помощ за Украйна, строителството на американски реактори в Козлодуй и купуването на нови самолети F-16, но „против“ решението за ускоряване на присъединяването в еврозоната и промените в Кодекса за застраховане, а в последните дни на парламента гласуваха против приоритетното разглеждане на промените в НПК, свързани с контрола на главния прокурор.
