До приемането му приходите в хазната ще се събират по действащите закони
Пенсиите, социалните помощи и заплатите в публичния сектор ще бъдат гарантирани, въпреки че няма приет бюджет за следващата година. До одобряването на план-сметката за 2025 г. правителството предлага законопроект, с който се регламентира събирането на приходите и приоритетите на бюджетните разходи, съобщи служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.
Всички социални плащания като пенсии и помощи запазват размера си към 31 декември 2024 г., докато не бъдат уредени с бюджета за 2025 година. До приемането му приходите в хазната ще се събират по действащите закони.
По отношение на разходите, „приоритетни са плащанията за пенсии, социални помощи и заплати, а всъщност другите разходи са съразмерни на остатъка, който остава от приходите“, обясни Людмила Петкова.
Бизнесът ще е длъжен да увеличи минималната работна заплата до 1077 лева, каквото е нивото ѝ от догодина, определено с постановление на Министерския съвет.
За държавните служители на минимална заплата „понеже е определена в Закона за държавния бюджет за 2024 г. на 933 лева, тя продължава да действа. Всички разлики, които се получават, ще бъдат изравнени съответно с бюджета за 2025 г.“, който ще влезе в сила от 1 януари догодина, независимо кога бъде приет от Народното събрание, обясни Петкова.
Данъчните облекчения остават непроменени за доходите на родителите и догодина: за едно дете – 600 лева, 1 200 лв. за две деца и 1 800 лв. – за три.
Със законопроекта се урежда въпросът с ваучерите за храна и намаления акциз за газьола за земеделските стопани.
Промени в закона за ДДС обаче не се правят, а нулевата ставка за хляба и брашното и 9-процентият налог за ресторантьорите изтичат в края на настоящата година, „което означава, че на 1 януари 2025 г. се прилага стандартната ставка от 20 процента“.
