В онази нощ е написала писмо до Борисов, като ни пуснаха, му го даде, той го пази в кабинета си
Помня всеки детайл от онази нощ, разбира се. Няма да забравя една реплика, която разследващите и полицаите ми казваха на всеки мой въпрос, а именно – “така ни е разпоредено”! Това разказа пред “24 часа” Севделина Арнаудова за нощта на ареста:
Няма да забравя сълзите на 8-годишната ни дъщеря, която се уплаши – имаше три патрулни коли с включени лампи, униформени полицаи, цивилни – около 20 човека. Казаха, че влизат на обиск “по неотложност” без заповед и без документ. Казаха ми, че ако откажем – викат кмета и ключар и те отварят вратата. Нямах право да звъня на адвокат, нямах право да изразявам каквото и да било несъгласие например с поемните лица, които бяха студенти от академията на МВР.
Разпоредиха на мен, съпруга ми и детето ми да седнем на три различни места в стаята и да нямаме физически контакт. Докато ми снемаха личните данни и ми правеха личен обиск, от колеги журналисти разбрах, че има прессъобщение на МВР, което гласи, че вече съм арестувана. Тогава ми задържаха и телефона и започна обискът. От 21 до 2,45 ч – ровене навсякъде: гардероби, библиотека, дрехи, кафе машина, кофите за боклук, рисунки на детето ми – тя ходи на фотография, взеха и фотоапарата и снимка по снимка преглеждаха…
Нямахме право да посещаваме тоалетната сами, придружаваха ни.
И най-ужасното беше, че всичко се случваше пред детето ни. Не разрешаваха да я изведем… едва към полунощ вече, когато тя започна много да плаче, след обаждане на разследващия полицай до Националната полиция, получи разрешение да я изведем и наш семеен приятел я закара при майка ми. Държаха се и с детето като с престъпник, обличахме я в присъствие на полицай!
Снимката, на която плача, за която ме попитахте, е след изтичането на 24-те часа, след като ни пуснаха, на въпрос как е детето ми… Тогава се разплаках вече. Но на нея ѝ се наложи да порасне бързо, още докато влизаше полицията, аз трябваше да ѝ обясня какво се случва и какво ни предстои, тя само ме слушаше и зададе един въпрос: Много ли ни мразят? Тя знае какво работя, чува новини, вече чете сама, рови в интернет и се интересува. Често се сеща за онази нощ, задава въпроси, става агресивна и съвсем по детски иска да си отмъсти. В онази нощ беше написала писмо до Борисов, след като ни пуснаха, му го даде, той го пази в кабинета си и често отговаря през него защо една голяма част от публичните твърдения на “Продължаваме промяната” (ПП) са фалшиви и защо абсолютна подкрепа към ПП в невъзможна! Заради това отговорът на въпроса дали ще ги съдя – е да! Ще ги съдя!
Семейството ми, родителите ми се опитват да не се връщат назад, костваше им много нерви и стрес. Бойко Рашков си позволи да говори неистини, твърдеше, че сестра ми, която работи в Главна дирекция “Национална полиция” доста преди ГЕРБ да съществува, ни е предупредила, че се готвят арестите ни и едва ли не е опорочила разследването. Разпореди да ѝ бъде направена вътрешна проверка, тормози я с всякакви административни похвати… Разбира се, проверката не доказа лъжата на Рашков, приключи без забележка към сестра ми, но това не намери същата публичност. Случилото се се отрази на всичките ми близки, сега се опитват да не се връщат назад, но е невъзможно…
Вие виждате, че цялата кампания на ПП мина под знака на тези арести. И въпреки решенията на две съдебни инстанции, че задържането е било незаконно и произволно, това не им пречи да лъжат.
Приятелите и близките ми ме подкрепиха напълно. Много от тях дойдоха още през нощта пред дома ми. Но имаше и колеги, които се дистанцираха, уплашиха ги!
