Най-интригуващото четиво днес във фейсбук е възпалителният процес срещу писателя Милен Русков, размахващ антиевропейски възгледи най-нехайно пред носа на сприхавата комсомолска интелигенция
Диляна Ценова, фейсбук
Най-интригуващото четиво днес във фейсбук е възпалителният процес срещу писателя Милен Русков, размахващ антиевропейски възгледи най-нехайно пред носа на сприхавата комсомолска интелигенция.
Особено покъртителен в потока на негодуванието е вопълът на Евгений Дайнов как можело в недрата на ненадминат литературен талант да дреме най-долна копейка, изменник на Републиката.
И Дайнов не е сам, пренаситено е с върхови прояви на червена цензура, всеки момент ще изключат другаря Русков, подлата усойница, сгушена в пазвата им.
Лично аз също не съм във възторг от последните съждения на Русков, както и от книгите на критиците му (защото повечето са автори на досадно поучителни комплексарски разкази с елементи на разсъждение).
Приемам Милен-Русковото “престъпление” само за сведение и посягам към друг творец, чудейки се дали някога тази клета лява “градска” прослойка със работническо-селско самосъзнание ще схване, че добрият писател е способен да докосне душата всякак, а посредственият – никак. И че нейната градивна критика въздейства само върху собствената ѝ глупост.
“Плачи дете, баща ти е невинен!”
На трагизъм избивам, жал ми е за потъпканите идеали на усвояващите американски грантове, за разбитите илюзии на наследниците на висшата партийна номенклатура. Дайнов, “синият шаман”, направо ми къса сърцето.
– – – – – – – – –
Ето поста на Русков, който възпали „градската“ работническо-селска интелигенция – бел. ред.
