Министърът може да обжалва пред 5-членен състав
Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу избора на Борислав Сарафов за временен главен прокурор на 16 юни 2023 г.
Според съда жалбата на министъра не е допустима, защото той нямал правен интерес от оспорването на решението.
Общата клауза за обжалваемост на административните актове е приложима спрямо гражданите и юридическите лица, когато последните именно в това им качество са засегнати от даден административен акт, но не е приложима спрямо лица, които упражняват държавновластнически функции.
За да бъде допустимо хората, които имат държавнически функции да оспорят даден административен акт, в това им специфично качество, следва да е посочено изрично в закона, казват съдиите.
Изключение е предвидено единствено за прокурора, с оглед правомощията му по упражняване на надзор върху административните актове.
За да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтересовано, то трябва да бъде пряко, непосредствено и лично засегнато от взетото решение, каквато хипотеза е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функции, в това им специфично качество, казват още съдиите.
В конкретния случай министърът на правосъдието не е пряко, непосредствено и лично засегнат от приетото решение на Прокурорската колегия, с което се определя временно изпълняващ функциите главен прокурор.
Върховните магистрати приемат, че не е допустимо оспорването на процесния административен акт в обществен интерес от страна на министъра, тъй като това е правомощие на прокурорите, които единствени разполагат с възможност да сезират съда с протест в защита на обществения интерес.
Съдебният състав приема също, че в процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната и търсената и твърдяна от жалбоподателя благоприятна промяна в неговата правна сфера.
С оглед направения дотук анализ съдебният състав намира, че законодателят не е предоставил на министъра на правосъдието право да оспорва решенията на ПК на ВСС, с които се определя изпълняващ функциите административен ръководител.
Също така след систематичен анализ на разпоредбите на глава девета от ЗСВ, настоящият съдебен състав отчита, че законодателят ясно и категорично е направил разграничение между статута на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и този на всички останали административни ръководители в органите на съдебната власт, както и в процедурата по техния избор.
Законодателят изрично е отделил процедурите за избор и предсрочно освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.
Магистратите посочват, че в съдебния закон е казано, че при отстраняване от длъжност на административния ръководител, функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, като не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Абсолютно аналогично е положението и в чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, където изрично е посочено, че при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпване в длъжност, а до встъпването в длъжност на нов административен ръководител, неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия негов заместник.
Отново не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Това налага извода, че законодателят не е отделил процедурите за определяне на временно изпълняващ функциите на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.
По тези съображения върховните магистрати приемат, че не намират опора в нормативната уредба доводите, изложени в жалбата, че при евентуална отмяна на процесния административен акт ще настъпи промяна в правната сфера на министъра на правосъдието, засягаща правното му качество в процедурата по определяне на изпълняващ функциите главен прокурор.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на ВАС.
