Михаил Маджунов бе признат за виновен за смъртта на малката Гергана Илиева в болница „Царица Йоанна“
С Решение № 226/2018 г. по касационно дело № 945/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 207/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС) и оправдава Михаил Маджунов по обвинението за деяние, извършено на 08.12.2010 г., както и по обвинението за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Съдът намалява размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“ от 2 години и 6 месеца на 2 години за всяко от тях и намалява размера на определения изпитателен срок от 4 на 3 години. Оставя в сила решението на САС в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест, съобщиха от Върховния касационен съд.
Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на Михаил Маджунов срещу въззивното решение на САС по в.н.о.х.д. № 207/2017 г., с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 5599/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), в частта по отношение на подсъдимия.
С присъдата на СГС Михаил Маджунов е признат за виновен в това, че на 08.12.2010 г. и 16.12.2010 г. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, като лекар, при независимо съпричинителство с Юлиян Рангачев и Иглика Станчева, причинил смъртта на Гергана Илиева, настъпила на 23.12.2010 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на 08.12.2010 г. не е изискал определяне на кръвната група на пациентката преди оперативна намеса за отстраняване на сливици, а на 16.12.2010 г. при извършения преглед на пострадалата след получен кръвоизлив не поставил адекватна диагноза, не назначил адекватно лечение и я изписал за домашно лечение.
Осъден е на 2 г. и 6 месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяването е отложено за срок от 4 г., както и „лишаване от право да упражнява лекарска професия“ за срок от 2 г. и 6 месеца. Подсъдимите Маджунов, Рангачев и Станчева са осъдени солидарно да заплатят на Пламен Илиев 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението. По отношение на останалите подсъдими, признати за виновни, първоинстанционната присъда е влязла в сила.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за частично основателна.
Съдът не приема довода за приложение на принципа non bis in idem (забраняващ двойното наказване за едно и също деяние), прогласен в ЕКПЧ. Според ВКС апелативният съд е направил законосъобразен извод, че административно-наказателните производства срещу подсъдимия нямат характер на наказателни по смисъла на ЕКПЧ и че не е налице пълно съвпадение на фактите – предмет на настоящото производство, и на двете приключили административно-наказателни такива. В решението пише, че са несъстоятелни и доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че към наказателна отговорност е следвало да бъдат привлечени други лица. Не могат да бъдат споделени и възраженията, отнасящи се до събраните доказателства и доказателствени средства.
По отношение на доводите за неправилно приложение на материалния закон тричленният състав на ВКС пише, че апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи относно съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия на 16.12.2010 г. В мотивите се подчертава, че Медицинският стандарт по ушно-носно-гърлени болести възлага на оператора задължение за наблюдение и контролиране на локалния и общия статус на оперираните от него пациенти, в случай че възникнат следоперативни усложнения. При кървене от оперативното поле, начеваща анемия и инфекция добрата медицинска практика е повелявала продължаване на хоспитализацията. Вместо това подсъдимият е изписал детето и по този начин е поставил началото на причинния процес, довел до леталния изход на 23.12.2010 г.
Според върховните съдии различно е положението с другото деяние, включено в продължаваната престъпна дейност – това, извършено на 08.12.2010 г. и изразило се в неопределяне на кръвната група на пострадалата. В решението на ВКС е посочено, че безспорно подсъдимият е следвало да определи кръвногруповата принадлежност на пациентката. Същевременно обаче съдът не споделя констатацията за наличие на пряка причинна връзка между бездействието на д-р Маджунов на 08.12.2010 г. и смъртта на детето на 23.12.2010 г. В мотивите пише, че медицинският стандарт въвежда като задължителен елемент от всяка процедура по кръвопреливане двукратното определяне на кръвногруповата принадлежност на пациента – първо като част от подготовката за преливане на кръв и кръвни продукти, а след това и непосредствено преди самата трансфузия. Според върховните съдии от значение е и фактът, че при своевременна реакция от страна на медицинския персонал на 23.12.2010 г. състоянието на детето би позволило извършването на коментираното изследване. Поради тези съображения ВКС приема, че въззивното решение следва да бъде изменено в частта относно деянието на 08.12.2010 г. и подсъдимият да бъде оправдан. Логична последица от признаването на подсъдимия за невиновен по един от двата пункта на обвинението е и оправдаването му за извършено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.
Върховните съдии пишат в мотивите си, че както индивидуалната, така и генералната превенция ще бъдат постигнати с наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, чието изтърпяване е отложено с 3 години, и „лишаване от право да упражнява лекарска професия“ за срок от 2 години.
