Семействата на загиналите чакат осма година справедливост от българската правосъдна система, чиято бавност, тромавост и неефективност, става рекордна за Европа
Седем съдебни инстанции не са достатъчни за приключване на дело с шест убити на пътя.
Става дума за тежката автомобилна катастрофа от 2015 г., когато край село Гривица, Плевенско, при челен сблъсък на два автомобила, бяха погубени шест човешки живота – мъже, всичките между 51-59 години!
Времето лети – Tempus fugit – или още по-точно казано времето безвъзвратно лети!
Тази латинска сентенция е валидна и се отнася за погубените човешки животи, нелепо и преждевременно приключили земния си път, за техните наследници, които вече осма година чакат справедливост, но тя важи и за българската правосъдна система, чиято бавност, тромавост и неефективност, става рекордна за Европа.
Инцидентът е причинен от двама водачи на сблъскали се челно автомобили, управлявани – от старшина Румен Цеков; а другия автомобил от цивилно лице Мирослав Бъчев. Шофьорите оцеляват след адския сблъсък, но загиват всички техни спътници! Всички до един.
Според обвинението вината на военния Румен Цеков е, че управляваният от него автомобил се е движил в стеснен участък с над 106 км.ч., при ограничение 50 км.ч., предприел е и изпреварване, въпреки въведената забрана за изпреварване, като предприема маневрата на завой, без да има видимост. В резултат на поредицата от умишлени нарушения на закона и грубо несъобразяване с пътната обстановка, управляваният от Цеков автомобил „Форд“ се удря челно с идващия насреща Фолксваген „Туаран“, зад волана на който седи Мирослав Бъчев.
Пак според държавното обвинение, потвърдено от досегашните съдебни инстанции, с изключение на една, виновен, макар и в по-малка степен, е и другият шофьор Бъчев. Той също се е движил с доказано висока и несъобразена скорост от около 88 км/ч, отново значително по-висока от обозначеното ограничение от 50 км/ч.
В добавка към това, Бъчев не се е съобразил с означението за извършващи се ремонтни работи на пътя, което допълнително е увеличило тежестта на решението му да не се съобрази с правилника за движение. Накрая, виждайки задаващия се срещу него и движещ се в насрещното платно „Форд“, непосредствено преди челния сблъсък Бъчев предприема погрешна и убийствена маневра. Вместо да отклони автомобила си вдясно, той е завил рязко вляво, като по този начин с автомобила си е навлязъл в насрещното пътно платно! В същия момент военният, завършвайки рискованото изпреварване, също се насочва към собственото си платно. Следва челен сблъсък с шест жертви.
Последното произнасяне на Военно-апелативния съд оневини изцяло цивилното лице Бъчев, а за шофьора на военните смекчи наказанието „лишаване от свобода“, като го намали от 10 години на 7 години, както и намали наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 12 години на 10 години!
На 17.10.2022 г. ВКС, пред когото делото стига за втори път, ще заседава по протест на прокурора и по жалби на всички участници в процеса /без оправдания шофьор/.
Не е изключено след ВКС делото да се върне за преразглеждане на друг състав на Военно-апелативния съд, а след него съдебното производство отново да стигне за трети път до ВКС…
Това е истинска каскада от съдебни производства и циркулиране на делото по инстанциите. Досъдебната фаза, приключи не безпроблемно за около една година. Съдебната фаза обаче истински забуксува.
През 2016г. бе първоинстанционното дело, което се гледа от Военния съд заради участие в престъплението на военно лице.
През 2017г. делото стигна до Военно-апелативния съд, който върна делото на друг състав на първата инстанция.
Последва втора по ред първа инстанция от друг военен съдия и други съдебни заседатели, а след нея втора по ред втора инстанция /2018/. След това дойде ред на ВКС /2019/, който върна делото обратно на втората съдебна инстанция /2019/, която в края на 2021 г. се произнесе доста благосклонно към подсъдимите. И така през 2022 г. делото за втори път стигна до ВКС.
Равносметката е две първи инстанции; три втори инстанции и два пъти делото стига до ВКС. Общо седем инстанции като наказанията сякаш с всяка следваща инстанция стават все по-леки. Единият от водачите е оправдан напълно, а другият е с намалени наказания.
Никой не мисли за почернените семейства. Още по-малко за общата превантивна и възпираща функция на правосъдието, което с ефективни, законосъобразни и справедливи присъди, постановени в разумни срокове, следва да отправя определени послания към всички членове на обществото, да възпитава хората на ред и законност и да е неизменен фактор за развитие и прогрес.
В резултат на провалите на правосъдната система всички започват да се питат дали това у нас е правосъдие изобщо; или е по-скоро имитация на правосъдие.
Сякаш в България наказателния процес върви в противоположна посока на всякакви световни тенденции. Правосъдието е все по-малко висша държавническа дейност и все повече някакъв процес, описан в едноименната новела на Франц Кафка. Формализирано, тромаво, протяжно, мъчително за всички и лишено от всякаква хуманност.
Конкретният случай е показателен и в друго отношение.
Военните съдилища, които са по-скоро необходимо и полезно звено в правораздаването, които по начало, са сякаш по-добре организирани, по-бързи и с по-строги наказания за доказано виновните извършители, също се бавят. Явно и в тяхната дейност нещо трябва да се промени и реформира. Същото важи и за военната прокуратура и следствие.
Твърде много са натрупаните въпросителни и проблеми.
Критично много стават и подобни съдебни дела, които не се решават или приключват по начин, оставящ множество съмнения и подозрения.
Дано всичко това да започне да се променя и подобрява в обозримо бъдеще. Иначе като общество сме обречени.
