Безпрецедентен натиск срещу граждани и журналисти от МВР и ОДМВР-Пловдив
Диана Русинова, фейсбук
БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН НАТИСК СРЕЩУ ГРАЖДАНИ И ЖУРНАЛИСТИ ОТ МВР И ОД НА МВР – ПЛОВДИВ
В последните дни наблюдаваме тревожна картина – граждани, представители на неправителствени организации и журналисти биват привиквани по кабинети и подлагани на натиск, само защото са заявили намерение да участват в протест срещу назначението на новия директор на ОД на МВР – Пловдив. Когато обаче хората не се отказват от принципите си и от правата си те биват зачислявани към „мафията“ или „Ако не си с нас си против нас“. Когато държавата започне да упражнява сила срещу собствените си граждани заради мнение, това вече не е нормална институционална реакция. Това е опит да бъде заглушен обществен глас.
Още по-скандално е, че става дума за същия директор, чието име обществото вече свързва със случая Цалапица – трагедията с убийството на Димитър Малинов, която предизвика огромен обществен гняв и тежки въпроси за действията и пропуските на полицията. Хиляди хора излязоха на улицата тогава, защото усетиха, че справедливостта се бави и истината се губи в институционални оправдания.
И в този момент идва още един въпрос, който обществото има право да зададе: случайност ли е бързането на министъра на вътрешните работи да сменя директори точно в момент, когато се разследват тежки и чувствителни случаи като „Петрохан“? Кой има полза от това кадровите решения в МВР да се вземат именно в разгара на подобни разследвания? И кой има интерес истината да бъде размита, забавена или потулена?
Не е тайна, че част от хората, които днес разпореждат тези смени, са политически близки до партии, чиито имена през годините многократно се появяват около публични скандали, свързани с престъпност, зависимости и задкулисие. Затова обществото има пълното право да се съмнява – когато институциите действат толкова бързо срещу граждани, но толкова бавно, когато става дума за престъпления.
И тук остава най-тежкият въпрос: дали наистина в България институциите работят така, че всеки да носи отговорност за престъпленията си? Защото през последните години твърде често изглежда, че в тази държава можеш да извършиш престъпление – дори убийство – и системата да те прикрие, защото знае как, стига на правилните „постове“ да са „правните“ хора.
Аз бих искала да попитам:
Вярно ли е, че министърът на вътрешните работи е звънял на Атанаска Бакалова (майката на убития Митко от Цалапица) в опит да я привика в МВР и да се разправя с нея?
Вярно ли е, че съпругата на директора на ОД на МВР е звъняла и писала на представители на Сдружение „Ангели на пътя“ и на гражданския активист Николай Попов в опит да оправдаят действия или бездействия на Васил Костадинов?
Вярно ли е, че се прави опит на всяка цена да бъде защитен един директор на ОД на МВР? И ако е вярно защо, е толкова важно точно този човек, точно в този момент да застане на чело на полицията в Пловдив на всяка цена?
Мнението на българските граждани изобщо има ли някаква стойност и ще бъде ли чуто от някого? Или сега просто по-важно е да си нагласим изборите, а престъпленията и справедливостта… те явно никога не са били приоритет, не и за тези хора.
Гражданите имат право да протестират.
Имат право да задават въпроси.
Имат право да търсят истината.
А истината, колкото и да се опитват да я притискат, е там и аз вярвам, че всичките лъжи на този свят няма да я променят.
