Всичко по арестите на Борисов и Горанов е незаконно, защото е извършено от некомпетентен орган, категоричен е главният прокурор
Валерия Велева, Епицентър
– Г-н Гешев, от четвъртък държавата се тресе буквално заради ареста на бившия премиер и настоящ лидер на опозицията Бойко Борисов, заедно с бившия финансов министър Владислав Горанов и бившия шеф на правителствената пресслужба, Севделина Арнаудова, които 24 часа по-късно бяха пуснати. Чухме мнението на всички страни, до този момент не сме чули само вас, благодаря ви, че приехте това интервю. И ви предлагам да започнем отначало. Защо в четвъртък бяха задържани Борисов, Горанов и Арнаудова? По чии мотиви и по чий сигнал?
– Аз ще започна първо с причината да дам това интервю. Основната причина е, че съгласно становище номер 8 на Консултативния съвет на Европейските прокурори, който е орган към Комитета на министрите към Съвета на Европа – това становище урежда взаимоотношенията и това как трябва да процедират прокурорите при комуникацията си с медиите – изрично е препоръчано на прокурорите от ЕС, когато са подложени на медийни атаки с невярно съдържание, да обясняват своята гледна точка.
Препоръчва се на административните им ръководители и на говорителите на съответните прокуратури да правят това, а във важни случаи това да прави и главният прокурор.
Така че причината да дам това интервю е да защитя колегите си от поредните атаки, дори персонални. Позволиха си представители на изпълнителната власт да цитират дами прокурори и да казват по отношение на тях неща, които не са верни.
Според мен по този начин си позволиха да окажат натиск върху независимата съдебна власт, част от която е прокуратурата, и нарушиха основния европейски стандарт като върховенството на правото.
Аз се гордея, че съм главен прокурор на Р България и работя с такива колеги, към които, за пореден път ще кажа, се процедира по един недопустим начин – подлагат се на атаки от изпълнителната власт и това вече не е инцидентно. Това е система.
Позволи си един министър вчера, няма да кажа името му, директно да атакува дами. Дори само това не говори за мъжко поведение.
На конкретния въпрос – аз съм главен прокурор, нито разследвам, нито наблюдавам досъдебни производства, аз съм административен ръководител. Мога да отговоря на въпроса, както всеки български гражданин и на базата на това, че съм юрист, който се занимава с наказателно право от 1995 г. Това, което знам по конкретния случай, е, че сигналът, както се изразихте вие, е на сдружението БОЕЦ, той е от декември м.г., публично известно е на всички граждани, че лицата са посещавали ГДНП във връзка с този сигнал. Това, което питате, защо са задържани за 24 часа – не мога да отговоря.
– Беше ли уведомена прокуратурата за тяхното задържане?
– Това, което знам и което знаят всички български граждани е, че Софийската градска прокуратура (СГП) е уведомена в 10.00 ч на дата 18-и (петък), тоест може би 12 часа, след като цяла България видя по медиите какво се случва. Тук е моментът да кажа нещо, което е част от кризисния пи ар по случая – обвиненията как прокуратурата не иска да съдейства. От една страна се казва, че всичко това е направено, за да се заобиколи прокуратурата, защото ѝ нямат доверие, от друга се казва – прокуратурата не съдейства и не работи. Чисто житейски аз не мога да разбера това противоречие, надявам се, някой да ми даде отговор, аз лично нямам.
– Министър-председателят обяви, че „ние сме изправени пред тотален саботаж на прокуратурата“. Това не е ли много тежко обвинение за държавното обвинение?
– Аз бих казал, че не е тежко, това е смешно обвинение! Мисля, че това е правилният термин, съжалявам, че така се изразявам. Но това даже не е обвинение. Това не е и политическо изказване. Не знам как да го квалифицирам. Единствено мога да кажа, че не отговаря на никакви европейски стандарти, не отговаря на основни принципи, заложени в българската Конституция и българското законодателство, в които са залегнали върховенство на правото, правова държава, разделение на властите.
Не знам по кое законодателство – българско или друго европейско, с какви правомощия българският министър-председател наблюдава, контролира, коментира дадено разследване? Откъде знае какво се случва с това разследване? Аз не знам, че съм главен прокурор. Откъде той е запознат – не мога да отговоря, трябва да питате него.
– Имало ли е друг случай, в който премиер да вика в кабинета си разследващи полицаи, да се самопредлага за свидетел по разследване, в което той не е страна, но пък е срещу лидера на опозицията?
– Не мога да анализирам всичко, защото съм главен прокурор от 2 години, така че не разполагам с информация. Но откакто практикувам в областта на наказателното право, от 1995 г, са ми известни един-два случая. Имаше един министър на икономиката преди време, мисля, че Румен Овчаров, който беше разпитан в кабинета си.
Лично аз (никога не съм го казвал досега) повече от 10 пъти са ми снети показания от разследващата прокуратура по различни (сигнали). И лично съм бил в Специализираната прокуратура при съответния наблюдаващ прокурор и това може много лесно да бъде проверено, защото има охранителни камери в Специализираната прокуратура. А защо в Специализираната прокуратура – защото тя има правомощия да проверява всякакви сигнали за лица с имунитет, министри или магистрати.
Някъде прочетох, че (премиерът) бил много ангажиран. Всеки министър-председател е много ангажиран, но има определени законови процедури как се извършват тези действия. И лично за мен, не като главен прокурор, а като гражданин, възникна въпросът – с този разпит (на премиера) започва конкретно наказателно производство и сега логичният въпрос е – разследващите полицаи са се обадили (на премиера) и са казали: „Извинявайте, трябва да ви разпитаме за нещо, което вие вероятно сте разбрали от медиите, защото не сте присъствали лично“, или някой ги е извикал в конкретен час в неговия кабинет? Аз нямам отговор. Надявам се, някой да отговори на този въпрос.
– Финансовият министър призна, че е имало такова събиране в кабинета на премиера, на което той е представил одита на АДФИ към Министерството на финансите. Вероятно след това са били извикани разследващите полицаи. Може ли изобщо премиерът да дава указание на разследващи как се води производство. Признак на какво е?
– Ще започна с края на въпроса. Това е признак на връщане на практики на едни, надявам се, отминали времена. Ще спра дотук, за да не мина границата на професионалното становище и да го смеся с гражданска позиция.
Иначе, ще опровергая това, което многократно се тиражира, вкл. и от този министър, който цитирахте, как АДФИ е открила дупка от почти 600 млн. лв. Това е лъжа! Повтарям лъжа! Специализираната прокуратура е възложила на АДФИ да извърши определени действия. Това е в резултат от действията на прокурори от Специализираната прокуратура – тази прокуратура, която в момента закриват. В резултат на тяхната работа е констатирана тази „дупка“; в резултат на действията на тази прокуратура са повдигнати обвинения на длъжностни лица от Държавната комисия по хазарта. След това държавата закри тази структура.
В резултат на действията на тази прокуратура бяха обезпечени средства за над 500 млн. лв. по реда на чл. 7 от НПК, тоест бяха наложени, след искания от КПКОНПИ, обезпечения, запори и възбрани върху имущество, които надхвърлят тази сума. Тоест, прокуратурата си е свършила работата. И сега някой да казва: „А, ние открихме, след 2 години дупка от 600 млн. лева“, е чиста пропаганда или непознаване на фактите. Не знам кое от двете е – може би трябва да отговори министър Василев.
Иначе, според българското законодателство нито министър-председателят, нито министърът на вътрешните работи могат да дават нареждания на разследващите полицаи. Такива може да дава само наблюдаващият прокурор. Ще посоча разпоредбата на чл. 15 от Закона за МВР, въпреки че законовите разпоредби в момента не са на мода: При осъществяване на своята дейност съответните ръководители в МВР по никакъв начин не могат да дават указания на разследващите полицаи. Това се отнася и за министър-председателя.
– Но на среднощната пресконференция, дадена в петък вечерта от премиера и вътрешния министър, последният уведоми обществото, че „разследващите полицаи са горе, на втория етаж“, в кабинета на премиера. Това е в 23.30 ч!
– Не мога да кажа дали са били горе. Трябва да питате г-н Рашков. Но ако наистина са били горе, това потвърждава притесненията на Прокуратурата, които изразихме при посещението си в ЕП в насока – че има сериозен риск за нарушаване на основни европейски ценности, сериозен риск за нарушаване на върховенството на правото и правата на човека в България. Този риск вече се съзира от много български граждани. Тъжното е, че заради такива действия или сходни, други държави плащат по 1 млн. евро след предприети процедури от страна на европейските институции. Надявам се, всичко това да не доведе до сходен резултат.
– Изненада ли ви намесата на името на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши в цялата тази ситуация, която, както виждаме, е за вътрешна употреба?
– Изненада ме! Ние имаме изключително добри взаимоотношения с европейската прокуратура и с г-жа Кьовеши. Нямам обяснение защо се случи това. Аз съм абсолютно сигурен, че г-жа Кьовеши не е била запозната с тези действия на българските власти, още повече, че с тях не беше запозната и българската прокуратура. Както вече стана ясно, по този случай е компетентна СГП, а не Европейската прокуратура. Има много ясно разделение какво може да прави българската и какво може да прави Европейската прокуратура и в случая те нямат допирни точки. В тази ситуация няма как г-жа Кьовеши да бъде запозната с нещо, което не е от нейна компетентност. Така че аз изразявам силно съмнение, скептицизъм, че г-жа Кьовеши е знаела за действията на МВР. Надявам се, това да не се отрази лошо на международния имидж на България, който и без това не е блестящ.
– Злоупотребено ли беше с името на г-жа Кьовеши?
– Не мога да кажа. Надявам се, да не е така.
– „Репресия“ ли е задържането на лидера на опозицията?
– Не желая да коментирам това, защото ще се изкажа в качеството ми на гражданин, не на главен прокурор и в крайна сметка това ще има някакъв политически оттенък. Може да коментирам принципа. „Репресия“ е всяко нещо, направено срещу български гражданин в нарушение със закона. Независимо дали това е г-н Борисов или който и да е български гражданин. Това е проблемът, а не че е направено по отношение на г-н Борисов. Аз съм сигурен, че ако има доказателства, българската прокуратура ще си свърши работата, както по отношение на бивши министри, така и сега.
Но тук проблемът е друг.
Проблемът е, че според ясната разпоредба на чл. 194 от НПК компетентни в този случай не са разследващите полицаи, а са следователи от системата на Прокуратурата на Р България. За да го обясня на българските граждани, защото никой не е длъжен да е юрист и да е запознат с правните разпоредби, ще кажа – все едно да дойде един горски надзирател при вас, г-жо Велева, и да каже: „Осъдена сте на 5 години лишаване от свобода“.
Това няма никаква стойност, защото не той е компетентният орган, защото не това е процедурата и, каквото и да направи той, няма никакво значение! И ако това, което казаха колегите, е вярно, а аз не подлагам на никакво съмнение достоверността на казаното от колегите от СГП, и частта от публично достъпните факти, е вярно, то всичко, което е извършено по това задържане няма никаква правна стойност. И това може да го каже всеки практикуващ юрист, всеки студент, издържал изпита си по наказателно право и наказателен процес.
– Това означава ли, че протоколите, направени от разследващите полицаи по време на обиските, нямат правна стойност?
– Не мога да преценя. Четох, че протоколите са внесени за одобрение в СГС и не желая да изказвам становище, защото мога по някакъв начин да повлияя на преценката на съдии, които може би в момента изразяват тази преценка. Аз се изказвам принципно. Това е моето становище като юрист, не като главен прокурор, държа да кажа, и пак казвам – на базата на публично известната ми информация.
– С какво МВР не ви помогна, г-н Гешев, за да бъде продължен арестът на Борисов извън тези 24 часа? Или просто опънахте чадър над бившите управляващи, както ви подозира днешната власт?
– Първо, главният прокурор не удължава арести, както казах – нито разследва, нито арестува, нито опъва чадъри. Мисля, че обясних каква е ролята и какви са правомощията на главния прокурор. Тези правомощия са регламентирани с измененията в Конституцията от 2016 г. по инициатива на г-н Христо Иванов в Закона за съдебната власт и би трябвало да са им известни. Обяснявам това непрекъснато, но явно няма значение. В България истината сякаш отдавна няма значение. Но аз няма да се уморя да я повтарям, за да я разберат, колкото се може повече граждани. Няма как да коментирам политически по същество твърдения, още повече дълбоко неверни.
Както казах в началото, от една страна, казват, че нямат доверие на прокуратурата, искат да я заобиколят, от друга, казват, че прокуратурата не им е съдействала, от трета страна, казват, че разследващите полицаи са седели с часове пред кабинета на прокурора, след това се оказва, че самите журналисти са видели, че разследващите полицаи са дошли чак в 15.30 ч.. Така че това са едни объркани твърдения, които едва ли мога да анализирам в съвкупност, защото те са взаимно противоречащи си.
Ще дам едно сравнение – това ми прилича на приземяващ се военен самолет във военна зона. Нали сте виждали репортажите как пускат топлинни примамки, за да отклонят евентуално зенитна ракета. Това се случва. Пускат се неистини от масов характер, за да се отклони вниманието от реалната ситуация. Ако тръгна да обяснявам на всеки тази неистина, аз трябва да спра да работя и всеки ден да съм само пред различни медии.
Пояснявам, ако някой разследващ полицай иска да докладва нещо на прокурора, това се прави писмено, входират се в съответното деловодство съответните документи и няма никакво задължение разследващият полицай да беседва с наблюдаващия прокурор. Наблюдаващият прокурор прочита материалите, взима решението си, произнася се писмено, ако желае, ще разговаря с разследващия полицай, ако не желае, няма да разговаря. Нормално е да има един колегиален диалог.
Но ще кажа нещо, което ми е известно от служители на МВР – в момента има указания всеки разследващ полицай, когато разговаря с прокурор, да изготвя докладна записка. След това се изготвят определени постановления на министъра на вътрешните работи на базата на: Прокурорът каза еди-какво си… Поне за 2-3 случая се сещам, че по този начин процедира МВР.
Може да си добронамерен към човек, който е добронамерен към теб. Аз изключвам, че разследващите полицаи не са добронамерени, но те са принудени да са недобронамерени. Единственият начин да не бъде написано в тези справки (които нямат никаква стойност) нещо, което не отговаря на истината, е да не се срещат, а да се действа стриктно, както е разписан законът. И ако колежката е действала по този начин, аз приветствам това, което тя е направила.
– Тя е спазила закона?
– Стриктно. И е защитила себе си.
– Има ли разследвания срещу кадри на ГЕРБ, които са потънали в прокуратурата, цитирам отново обвинение на министър Бойко Рашков?
– Ще коментирам г-н Рашков, когато нещо, което той каже, се окаже вярно. Мога да изкажа съжаление към неговите студенти – по какви причини, може да се сетите сами.
– Допускате ли, че МВР е било подложено на натиск, за да тръгне към тези действия, както казаха мои колеги, по такъв „левашки“ начин?
– Аз няма да цитирам термина „левашки”. Ако това, което е излязло от публични източници, е вярно, а аз вярвам на колегите от СГП, които дадоха брифинг пред цяла България, това не е левашко, това е незаконно, изцяло незаконно! Защото е извършено от некомпетентен орган.
Дали има неоложност по смисъла на чл. 212 – всеки сам си преценява как може да запазиш доказателства, кое е неотложно, нали това подлежи на коментар. За да се произнеса, трябва да съм чел делото, за да знам дали има доказателства по т.нар. неотложност, въпреки че не искам да го коментирам, защото това е въпрос по същество.
Дали е по неоложност, при положение, че има проверка по този сигнал от декември месец, не желая да коментирам? Но за мен е безспорна разпоредбата по чл. 194 – всичко е извършено от некомпетентен орган, а това автоматично означава, че всичко е незаконно. Така че това означава, че са нарушени фундаментални принципи на Българската Конституция, на българското законодателтво и на европейските ценности.
Аз не желая да коментирам точно този случай, въпреки че той предизвика обществен отзвук и е нормално, защото става въпрос за бивш министър-председател и лидер на опозицията.
За мен е притеснително друго и го казах в ЕП – това не е изолиран случай, това е една тенденция, която се случва повече от 1 година. Прокуратурата наблюдава сериозни индикации за засягане на правата на човека, нарушават се сериозни европейски ценности като върховенство на правото. Има сериозни индикации, ако не бях юрист, щях да използвам житейски термин – за полицейски произвол, и притеснителни индикации, че вървим към нива на престъпност от 90-те години. Да, има сериозни индикации, че може би ситуацията у нас става по-сериозна дори от едва-две държави, които се дават като негативен пример в областта на върховенството на правото в Европа. Това е притеснителното, а не този конкретен случай!
Този конкретен случай може да се дължи, ако всичко е публично известно, на някакви прозаични причини – некомпетентност, лоша координация и много други неща, ако е изолиран.
Но това, което виждаме и притеснява българската прокуратура от около една година е, че става въпрос за доста притеснителна тенденция. Притеснителна, защото след като можеш да тормозиш роднини на магистрати, хора от семейството на магистрати, да си позволяваш персонални нападки спрямо хора, които разследват или наблюдават конкретни досъдебни производства, след като си позволяваш да започнеш процес по закриване на прокуратура, която по извършен анализ, е изключително добре функционираща, това говори, че под заплаха е върховенството на правото и правата на всеки един гражданин. Следващият въпрос е, че след като може да се случи на един магистрат, защо да не може на всеки български гражданин да се случи същото. Това как кореспондира с ценности като демокрация, права на човека, които се издигат като лозунги от някои политически партии?
– Има ли основание да се мисли, че премиерът и вътрешният министър могат да бъдат подведени под отговорност за злоупотреба с власт?
– Няма да коментирам този въпрос.
– Имате ли обяснение защо толкова много се държи на това да бъде направена видеоконферентна връзка за разпит на Васил Божков?
– Това е поредната топлинна примамка за отклоняване от важните приблеми. Сутринта, като станах, изведнъж някак ми се подредиха нещата – поредицата от събития в последната година-година и половина поне по отношение на Прокуратурата.
Сега ще ви кажа каква поредица от събития виждам – първо, започва разследване по обвиняемия Божков, който разбира се е невинен до доказване на противното, според основни принципи на българската Конституция. Той се укрива в Дубай, страна с която нямаме договор за правно сътрудничество и се почва: „вие не можахте да го върнете“, а пък ние нямаме съответните договори с тази държава. И е ясно, че там нещата са трудни и те са трудни не само за България, те са трудни за ЕС, за САЩ.
Минаваме на следващото нещо, което се случва – разследване на Специализираната прокуратура, публично изнесени веществено-доказателствени средства в резултат на експлоатиране на СРС, в които обвиняемият Божков казва, че ще направи главния прокурор фигурант и ще се промени конституцията и т.н. и т.н.
След това стигаме до това, че Божков е санкциониран по т. нар. закон „Магнитски“.
Минаваме към следващия факт – началникът на кабинета на един служебен министър (Бойко Рашков – б.а.) към този момент е мисля, бивш кандидат за депутат от партията на Божков.
Следва лятото. Г-н Рашков поиска от правосъдния министър отстраняването на главния прокурор с мотив, че Специализираната прокуратура е експлоатирала вече по отношение на обвиняемия Божков СРС-та, съответно е изнесла информацията, какво има в тези веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на тези специални разузнавателни средства. Това е основанието за първото искане за отстраняването ми, защото те станаха много, вече не мога да ги следя всички.
И сега идва най-интересното. От няколко дни имам чувството, че цялото правителство и голяма част от държавата с изключение на Прокуратурата обикалят различни медии и играят ролята на адвокат на обвиняемия Божков. Искам да кажа на тези министри и всякакви други представители на изпълнителната власт да са спокойни, г-н Божков е невинен до доказване на противното по силата на българската Конституция. Няма нужда от тези нерви. Така че това са едни факти – дали между тях има връзка, дали няма, дали е случайно съвпадение – не мога да кажа.
Защо искат видеоконферентна връзка – казах ви с какво го свързвам. Който желае и е добросъвестен, може да види интервюто на административния ръководител на Специализираната прокуратура, където конкретно е обяснено със съответните законови процедури, от които е видно, че обвиняем няма как да бъде разпитан с видеоконферентна връзка, преди да му бъде предявено лично, срещу подпис съответното обвинение.
Тук съм в някакво дежа вю. Това сега го обяснява г-жа Маджарова, аз го обяснявах две години като наблюдаващ прокурор по делото КТБ. Въпросите бяха същите – защо не разпитате с видео-конферентна връзка Цветан Василев. Обяснявах го, обяснявах го. Делото е в съда, още няма разпит с видеоконферентна връзка. Сега отново същия фейк.
– А как Божков е разпитан от Европейската прокуратура?
– Отнасям се със скептицизъм към всичко, което твърди едно лице, което се укрива от правосъдието.
– Говорим, г-н Гешев за европейски ценности и се сещам как беше арестувана бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и как беше арестуван бившият премиер Борисов. Разликата е огромна. Смятате ли, че тогава имаше нарушаване на човешки права?
– Има кардинални разлики. Приликата е, че и г-н Борисов, и г-жа Иванчева са невинни до доказване на противното. Разликата е, че г-жа Иванчева все пак има присъди на две инстанции, делото е висящо на ВКС.
– И бе влачена с пранги в центъра на София!?
– С пранги, ако цитираме този термин – за това не беше виновна българската прокуратура, а ставаше въпрос за транспортиране, ако правилно помня от съответните медии, от служби към Министерство на правосъдието – главна дирекция „Охрана“. Прокуратурата все още не е ръководител на Министерство на правосъдието. Така прокуратурата не може да отговаря как си изпълняват задълженията конкретни служители на Министерство на правосъдието. За съжаление това пак е сливане на факти или може би заблуда, останала в обществото.
Да, в момента, когато се констатираха сума пари, които се оказаха белязани, и се извършваха действия, г-жа Иванчева, но не и другата подсъдима, беше с белезници. Това бе субективна преценка на съответните наблюдаващи прокурори и следователи, които извършиха действията по разследването с цел да не се затрудни това, което провеждат – изземването на съответните банкноти и т.н. Дали е било правилно или не е, в общественото мнение остана усещането, че е било прекомерно. Но двете неща нямат общо. Ако правата на г-жа Иванчева са нарушени, има Европейски съд за правата на човека, но това няма нищо общо с наказателната отговорност – дали си извършил престъпление или не си. Това са различни неша. И двете са неприятни, но са различни.
– Как смятате, че изобщо ще се процедира оттук-нататък?
– Не мога да кажа. Има си наблюдаващи прокурори.
– Днес МВР предостави на СГП допълнителни данни по разследването, внесе проектите на постановления за повдигане на обвинение на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова. Какво ще последва?
– Както ви казах, както към г-н Божков, вече се отнасям със скептицизъм и към всяко изявление на МВР. Помните, в началото имаше информация, че се извършва разследване по 120 случая под ръководство на Европейската прокуратура. Съобщение, което бе качено на сайта на МВР. След това го свалиха. След това се оказа, че не е под ръководство на Европейската прокуратура, после се оказа, че не са 120 случая, няма 120 претърсвания, а само 3.
Как да коментирам съобщения, които изначално са изречени, може би от некомпетентност на хората, които се занимават с публичния образ на МВР? Съжалявам, че използвам думата некомпетентност, може би не съм прав. Може би е недобра професионална квалификация. Така че, как да коментирам? Как да кажа, може би думата е „скептицизъм“.
– Много сериозни, обезпокоителни неща казахте за МВР? Непрофесионализъм, некомпетентност…
– Аз говоря за принципи. Аз не се съмнявам в професионализма на МВР, аз се съмнявам в професионализма на политическото му ръководство и разбирането на някой от политическото му ръководство за това, че те следват основни конституционни принципи и европейски ценности. И се съмнявам не въз основа на друго, а на конкретни случаи, на действията, на постъпките и на резултатът от тях.
– Ще ви задам един въпрос, който е извън юридическите термини и правни норми, по-скоро е човешка гледна точка. Съзирате ли някаква мъст на това управление към предишното и прибягване до използване на атрибутите на властта в гонитбата на тази мъст?
– Позволете ми да не отговарям на този въпрос, защото това значи пак да ангажирам становището си като гражданин, а не като главен прокурор. В крайна сметка изказването ми ще има политически оттенък и не желая по някакъв начин да окажа въздействие върху текущи разследвания на прокуратурата.
Имам своето становище като гражданин, имам своето становище като потърпевш от незаконните действия на МВР спрямо мои близки. Това никога не съм го казвал и ще каза защо. Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) не може да извършва действия спрямо магистрати – те извършиха незаконно, по същия начин, по който ви обясних за следователите, действия спрямо мой близки.
– Спрямо баща Ви?
– Не само. И срещу други хора от семейния ми кръг. Беше ясно, че това са действия спрямо мен. Като искат да ги направят спрямо мен, защо не ги извършат спрямо мен, а ги извършват срещу жени, възрастни хора и т.н? Защото сведения за тези действия МВР е изпратило на министъра на правосъдието, а министърът ги е внесъл във Висшия съдебен съвет, след като е ясно, че те касаят мен? Извършени са от некомпетентен орган ГДБОП, при положение че компетентният орган е КПКОНПИ.
Защо Ви казвам това? Не за да се оплаквам. Казвам го сега в контекста на разговора и на всичко, което се случва, за да онагледя, че след като може да се случи по отношение на действащ главен прокурор, след като могат да бъдат атакувани дами прокурори и то на оперативно ниво, след като може да бъдат заплашвани – не говоря от изпълнителната власт, но от лица, разследвани от Специализираната прокуратура, ежедневно да бъдат охранявани, защото е застрашена тяхната сигурност, след като могат да бъдат подложени на постоянни медийни атаки конкретни магистрати – това е опасна тенденция и връщане към минали времена. Работата на Прокуратурата в момента, освен всичко друго, е да защити правата на всички български граждани от незаконни действия, независимо кой ги извършва.
– Как ще работите оттук нататък с това правителството, с това МВР, при тези изострени отношения?
– Няма изострени отношения. Аз говоря от една година, че желаем да си взаимодействаме с МВР. Но българските граждани трябва да разберат – ние сме като система, ние сме като скачени съдове. Ако МВР, служби за сигурност, прокуратура и съд не си взаимодействат в рамките на законовите си правомощия, няма да има крайния резултат – справедливост.
Ние искаме да работим, а с прокуратурата се води война. Ние сме отворени за диалог с нашите партньори от службите, от МВР, с всички, от които зависи борбата с престъпността – но ние не можем да забраним на някой да се опитва да води война с нас, да извършва незаконни действия, да се опитва да заобиколи Прокуратурата, след като тя е регламентирана в Конституцията като институция и за да се закрие, трябва Велико Народно събрание. И сега да се опитват да върнат едни законови изменения в Наказателно процесуалния кодекс от времето на комунизма.
Не сме ние виновни, разберете! Ние сме работили перфектно с МВР, в градовете извън София също горе-долу има нормални взаимоотношения, защото всички се познават, въпреки че има градове, където, сега ще кажа, шефът на прокуратурата се вижда едва ли не нелегално с шефа на МВР, за да си свършат работата, но тайно, за да не бъде уволнен съответният шеф на полиция. В миналите дни един от най-близките ми приятели е бил поканен да напусне МВР, аз нямам съмнения защо е това.
Това са индикации за проблем. Споменах ги днес, защото са важни. Те са като репей, показват нещо, което ние, българските граждани не би трябвало да допуснем и Прокуратура трябва да предотврати – това са нарушаване на правата на човека и защита на законните интереси на всеки един български гражданин.
Както каза колегата на брифинга на СГП в петък вечерта: харесва или не харесва на някого, ние работим с доказателства, работим с действащи закони, ние спазваме законите. Иработата на прокуратурата и Конституцията е да гарантира, че всички ще спазват тези закони. Затова казвам всички тези неща.
– Пренася ли се негативизмът, който се стоварва върху вас, от страна на правителството, на МВР и върху останалата част от прокурорите?
– Това е видимо. Но не мисля, че има такъв проблем на оперативно ниво – между нормалните практикуващи юристи в МВР, в прокуратурата, в съда. Това е политически натиск – незаконен, в противоречие на всякакви европейски ценности. Не ми се иска да мисля, че това е с цел овладяване на прокуратурата, с цел овладяване на определени практики от едни тъмни времена, да го кажа така културно.
– Забелязвам, че в нашия разговор 3-4 пъти правите препратка към тези тъмни времена, с които смятате, че сме се разделили?
– Защото обичам историята. Който не познава историята си, е обречен да я повтаря. Ние имаме някаква „дарба” на няколко години да започваме на чисто и може би на това се дължи, че не постигаме желания от всички български граждани прогрес. Защото в един момент започваме на чисто, вместо да постигаме някакви положителни резултати, да отстраняваме негативи. От Войнишкото въстание може би е започнало всичко това, след това минава през Септемврийското, през бял и червен терор, фашисти, комунисти, демократи, антидемократи, да продължавам ли? И някак си прогресът не е достатъчен. А защо се случва – не знам! Не съм мислел, че ще виждам неща, които съм виждал в студентските си години. Не е същото, но много сходно!
– Как смятате, че ще се произнесе ВСС по искането на правосъдния министър за предсрочното Ви освобождаване?
– Да бъда точен, те са три. Първо имаше това искане, което обясних, което е по инициатива на г-н Рашков. След това имаше искане на прокурорската колегия на служебния министър Демерджиев, сега има трето искане на министър Йорданова. За мен е все едно как ще се произнесе ВСС, няма да коментирам, това е от компетенция на пленума на ВСС. За мен е ясно едно – и трите са правно несъстоятелни, това го казвам като юрист и може да попитате всеки практикуващ юрист, който може да се запознае с тях на сайта на ВСС.
Първо да кажа, че са безпрецедентни – в новата ни история това никога не е правено от представител на изпълнителната власт, въпреки че такава възможност съществува за министъра на правосъдието, както и никога министър на правосъдието не е предлагал някои от тримата големи като кандидатура, може би, защото с всичките си плюсове и минуси всички управляващи в предишни периоди са виждали, че това може да се тълкува като политически натиск или политическо влияние в съдебната власт. За мен това, което е безспорно, е , че тези три искания не целят лигитимна цел, а легитимната цел е да бъде отстранен главният прокурор за извършени нарушения. Те целят натиск върху конкретната личност на главния прокурор с ясното разбиране, че това е невъзможно на базата на тези негодни средства и негодни факти, които са представили, и така да окажат психологически, политически натиск върху съдебната власт.
Това е част от цялостната война, която се води за завладяване на прокуратурата и използването й за някакви нелегитимни цели, искрено се надявам това да не е така, или може би част от някакъв политически пи ар. Нямам представа точно. Имам различни обяснения. Има един термин в американската политология – политическа формация с една тема. Няма да цитирам кои са, чудя се ако не е главният прокурор и прокуратурата, кой ще е. И се чудя цените на тока проблем ли са, хората, че се бият по опашки проблем ли е, чудя се цената на стоките в магазините проблем ли са. Според мен не са проблем, най-важният проблем са главният прокурор и Специализираната прокуратура, и автоматично всичко ще се оправи – в рамките на шегата и войната в Украйна даже ще приключи. Това ми говори за някаква необективност, така меко да кажа.
– Казвате, целта е завладяване на прокуратурата?
– Най-вероятно.
– Как би изглеждала българската прокуратура без Иван Гешев да е главен прокурор?
– Не мисля, че ще има някаква съществена разлика. Тези, които си мислят, че личността на главния прокурор едва ли не влияе на цялата прокуратура – може да е било така в едни различни периоди, когато е имало различна нормативна уредба, но сега не е така. Сега е много трудно да превърнеш прокуратурата и колегите, които познавам, защото аз съм първият главен прокурор, който е избран и е бил част от прокуратурата, бил съм и следовател – много е трудно да накараш колеги магистрати при ясна конституционна регламентация на техните правомощия да правят неща, които верояно се вършат от представители на изпълнителната власт в момента.
Просто става въпрос за друг тип хора, с друг тип образование, за друг тип информираност, за липса на единоначалие, а смешното тук е, че продължават да повтарят някои от медиите, вкл. и министърът на правосъдието, че Прокуратурата е централизирана. Прокуратурата след измененията в Закона за съдебната власт, които са в резултат на измененията на Конституцията, инициирани от Христо Иванов през 2016 г., е само единна, но не и централицирана. Не знам как да отговаряш на всички тези ежедневни неистини, казах ви по цял ден трябва да сме заедно и да си говорим.
– Загубихте обаче битката за спецправосъдието? На първо четене в правната комисия решението е за закриването на спецпрокуратурата и спецсъдилицата.
– Не мисля, че загубих аз. Ако загубим тази битка – ще загуби българският народ и цената ще платят българските граждани. Битката продължава и с колегите ще си я водим не заради нас, а за българските граждани. Препоръчвам на всички да видят дискусията, която се разви в Правната комисия, мисля, че записът е на сайта на Народно събрание. И там ще стане видно едно – българските магистрати, българската професионална общност, всички, които бяхме повикани за декор на това нещо, изразиха отрицателно становище за този законопроект.
– Защо за декор?
– Още от начало беше ясно и го изразиха народните представители, че са взели предварително решение, въпреки аргументите, въпреки че това, което твърдят не е вярно, въпреки че – ще цитирам за българските граждани: само 2,3% са оправдателните присъди от 2012 г. до 2021 г., това е една ефективна структура. И за да мога да обясня на българските граждани – когато не може да се справи местната структура, защото има местни зависимости, тоест, когато не може да се оправи Щатската полиция, правим аналогия, въпреки, че става въпрос за друга система, идва Федералната полиция. Това е смисълът на съществуване на тези структури – те са безспорни в направленията Тероризъм и Организиранапрестъпност, може да спорим за сектор Корупция, но те са безспорни в европейски план.И ще има европейски последствия, защото тези структури бяха така създадени по препоръка на ЕК.
И Специализираната прокуратура е начело на структурите, противодействащи на организираната престъпност в Европа, състои се от 12 прокуратури под егидата Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. На всяка среща на тези 12 прокуратури присъства представител на ОССЕ. Мандатът на българската Специализирана прокуратура е 4 години и ние я закриваме – само това си представете какъв международен проблем може да създаде на България и аз го казах, но тези хора не го чуват.
– Защо не можахте да убедите депутатите в това, което казвате?
– Няма как да убедиш човек, който е решил да направи нещо, независмо каква е цената, без да се интересува за всичко. Не мога да разбера обаче каква е мотивацията. Цената ясно каква ще е – бум на престъпността, приключване на делата за организирана престъпност безславно, на делата за олигарсите, на освобождаване на парите им, около 3 млрд. лева, които са запорирани – това е ясната цена.
Един съдия едва ли не каза, че става въпрос за пари, аз не бих стигнал дотам. Иска ми се да вярвам, че тази цел не е съзнателно целена, а се дължи на некомпетентност. Но все по-малко намирам логично обяснение защо се случва това нещо.
– Ще сезирате ли Конституционния съд?
– В този му вид законът е явно нецелесъобразен и противоконституционен, защото най-малкото се предвижда нещо, което мога да нарека лустрация и реподбор на съдии. Независимостта и несменимостта на магистратите е част от тяхната работа – не можеш без тяхно съгласие да ги изпратиш някъде. Това е част от нещо, което ми напомня за времената, където, когато завършиш висшето си образование, те командироват по предназначение в някой град, независмо къде живееш. Но това не съответства на европейските стандарти. Има някои решения на Съда на ЕС, които са категорични в тази насока и аз нямам съмнения какво ще се случи, ако се приеме законът в този вид.
– Какво ще се случи?
– Нямам съмнение какво ще се случи, ако закрият специализираните структури, ще ви кажа – съдиите масово ще си направят отвод по делата, защото този закон ще бъде възприет от голяма част от тях като натиск върху вътрешното им убеждение, мисля, че бяха използвани термини като „политически бухалки“.
Кои ще са пострадалите лица – сещам се за представители на изпълнителната власт от предишни правителства, не се сещам от това и предположението ми е, че ще последват масови отводи, докато се реши спорът за компетентност, ще минат 3-4-5 години. Същото ще се случи в досъдебната фаза, която ще е в компетентната прокуратура. Да ви обяснявам ли какво още ще се случи – ще е пълна трагедия за борбата с тероризма, организираната престъпност, международните ангажименти, поети от България. Това ще е реалният резултат и го казахме, но не знам дали някой го отразява. Започвам да имам сериозни притеснения, че това не се дължи на пълно непознаване на конституцията и законите и правни дефицити, а се дължи на нещо притеснително.
– Много тежки думи казахте.
– Това е лично становище.
– Все пак сте главен прокурор.
– Да. Но вярвам в нещата, които казах.
