Лотарията на Божков е осъдена на първа инстанция да плати 47 млн. лв. невнесени такси

0
142
Васил Божков

„Ню Геймс“ е ощетила държавата с десетки милиони левове, като е плащала незаконно занижен размер на таксата за хазарт

Съдът потвърди на първа инстанция, че частната лотария на избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков действително е ощетила държавата с десетки милиони левове, като е плащала незаконно занижен размер на таксата за хазарт, съобщава „Медиапул“.

Компанията „Ню Геймс“, която организираше лотарията и въртеше милиардни обороти, е осъдена на първа инстанция да плати на НАП 47.6 млн. лв. държавни такси за хазарт плюс лихвите за периода 2015 – 2019 г. Това става ясно от решение на Административен съд – София град (АССГ) от 26 август по едно от ключовите данъчни дела на Божков срещу държавата.

От общата сума 34.9 млн. лв. е главницата на дължимите, но невнесени държавни такси за хазарт, а 12.7 млн. лв. са лихвите за петгодишния период. Давността на част от задълженията е изтекла, като то ще се погаси изцяло по давност в края на 2024 г., става ясно от решението.

Решението от 26 август е втора голяма развръзка по спора между Божков и държавата за невнесените такси за хазарт. На 8 март 2021 г. АССГ се произнесе по най-голямото данъчно дело на бизнесмена – това на „Еврофутбол“ (№2519/2020 г.), с което компанията за залози бе осъдена да плати на държавата близо 330 млн. лв. Решението бе оспорено пред Върховния административен съд на втора инстанция, където в момента е висящо, а тричленният състав е отзовал съдията-докладчик Росица Драганова заради нейни предходни лични и служебни отношения с процесуалните представители на НАП.

С решението от 26 август 2022 г. АССГ приема, че актът за установяване на държавното вземане, оспорен от „Ню Геймс“, е издаден от компетентен орган – председателя на закритата впоследствие Държавна комисия по хазарта. Според съда процедурата за издаване на акта е спазена, като не са открити съществени нарушения на процесуалните правила.

В основата на спора между лотариите на Божков и държавата е дали „Ню Геймс“ е дължала държавна такса за организираната от компанията моментна лотарийна игра „Национална лотария“ в размер на 15% върху стойността на направените залози или на 20% върху стойността на получените такси и комисиони. Лотарията твърдеше, че е можела да си избира кое облагане да прилага и коректно е плащала 20% върху комисионите (което е по-ниското облагане, б. р.). Сега обаче съдът се произнася, че залозите не са комисиони и законът е нарушен.

Според Закона за хазарта „хазарт“ е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът, а „залог“ е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба. Легална дефиниция на понятието „комисион“ в Закона за хазарта не се съдържа, но при справка в български тълковен речник може да се види, че „комисиона“ означава възнаграждение за посредничество при известна работа, основно търговска. Същото излиза и от Търговския закон.

„В конкретния случай липсват доказателства за такива действия от страна на жалбоподателя, т.е. че същият е извършвал сделки от свое име за сметка на доверителя, както и че е прехвърлил резултати от така сключените сделки. Той сам е организирал процесната хазартна игра, като е подал искане за издаване на лиценз, утвърждаване на игрални правила, събиране на залози и изплащане на печалби. Следователно жалбоподателят действа от свое име и за своя сметка, което изключва възможността той да е бил комисионер“, пише в решението.

„Следователно дължимата от оспорващото дружество държавна такса за организираната от него хазартна игра – момента лотарийна игра „Национална лотария“, се определя по първата хипотеза, посочена в нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗХ, а именно 15 на сто върху стойността на направените залози. Следва да се посочи, че обратно на твърденията на жалбоподателя, законът не предвижда изборност при определяне размера на таксата, а тя следва от вида и характера на организираната хазартна игра“, посочва още съдът.

Именно въз основа на това заключение е изчислено задължението на „Ню Геймс“, определено от съда.