От държавното обвинение отчитат огромен скок на делата срещу каналджии, цели 2 626 за миналата година
Спад на разкриването на организирани престъпни групи и борбата с организираната престъпност, отчита прокуратурата. Това обяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева.
Ръководството на прокуратурата приветства подобреното взаимодействие между правоохранителните органи и в частност между ПРБ и МВР. Това е единственият начин за ефективно противодействие на организираната престъпност и защита на сигурността на българските и европейските граждани.
За периода от 2019 г. до края 2022 г. Прокуратурата на Република България (ПРБ) отчита драстично увеличение на делата, образувани за престъпления, свързани с т.нар. каналджийство (чл. 279, чл. 280 и чл. 281 от НК). През 2019 г. новообразуваните за каналджийство дела са 670, през 2021 г. – 1 773. А през 2022 г. броят на делата нараства на 2 626 наказателни производства за каналджийство. За отчетения период се наблюдава и повишаване броя на внесените в съда обвинителни актове – от 275 през 2019 г ., до 581 – през 2022 г. Същата тенденция се запазва и по отношение на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт – през 2022 г. те са 2 208, за сравнение през 2020 г. те са 720. Оправданите лица за 2022 г. са едва 3.
Същевременно е налице тревожна тенденция за това, че в същия период се наблюдава чувствителен спад в постигнатите резултати в борбата с организираната престъпност, в частност с разкриването на организирани престъпни групи. Този спад се дължи на закриването на Специализираната прокуратура, доказала своята ефективност за борба с организираната престъпност. За деветмесечен период на 2022 г. са новообразувани едва 51 досъдебни производство по направление организирана престъпност. За разлика от 2020 г., когато те са били три пъти повече. Осъдените лица за участие в ОПГ през 2020 г. са 131, през 2021 г. – 145, а за деветмесечието на 2022 г. броят на осъдените лица за ОПГ спада до 62 лица.
Наблюдаваната тенденция за намаляване на броя на образуваните досъдебни производства и на осъдените и санкционирани лица за участие в организирана престъпна група се очаква да продължи, което е и в резултат на неефективни законодателни решения на предишни народни събрания, закрили специализираните структури за борба с организирана престъпност, тероризъм и корупция.
Разкриването на престъпленията е от компетентността на органите на МВР и службите за сигурност, които при установяване на данни за престъпление следва да уведомяват прокуратурата.
В тази връзка очакваме компетентните институции да предприемат незабавни действия по разкриването на организирани престъпни групи, занимаващи се с каналджийство и действащи на територията на Република България и Европейския съюз. Прокуратурата е в готовност да реализира своите конституционно установени правомощия, а именно да образува досъдебно производство и да ръководи разследването, като упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и при наличие на достатъчно доказателства да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили такъв род престъпления.
Тук бих искала да направя едно уточнение, т.к. напоследък силно дискутиран е института на споразумението. Съгласно разпоредбите на НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Предимствата на този институт се доказаха трайно през годините и сред тях най-голямото е значителното съкращаване на времето от извършване на престъплението до наказването му с влязла в сила присъда. Приложното поле на споразумението е ограничено от закона и то се допуска само за отделни видове престъпления. Преди да се произнесе, съдът проверява делото и самото споразумение, ако прецени, че то противоречи на закона и морала, не го одобрява. В този смисъл не може да се направи заключение, че постигната чрез споразумение бързина е за сметка на усещането за справедливост у гражданите.
Политически твърдения, че ПРБ сключва предимно споразумения, освен че показват непознаване на законите в страната и не отговарят на истината, пряко засягат принципа за разделение на властите, който е основна демократична ценност за всяка парламентарна република.
