Абсурд или умишлена вратичка в закона ?
Стефан Ташев
Може ли шофьор, подсъдим за катастрофа с шестима загинали, да продължава четири години да шофира, без да му е отнета книжката? Оказа се, че може в България. Пътна полиция отнема книжки на място за шофиране с алкохол зад волана или каране с превишена скорост. Но за човек, осъден на две инстанции на 5 години затвор за смърт на пътя, това не важи. Просто законът го пази. Такъв абсурд е налице по знаково дело, което от няколко години Breaking.bg следи.
За какво става дума ?
На 14 септември 2015 година става тежка катастрофа край плевенското село Гривица. В свирепия сблъсък участват три автомобила, като жертвите са шест души. Петима от които служители на Министерство на отбраната.
Шофьорът на автомобила на МО старшина Румен Цеков е осъден на 10 години затвор ефективно, като съдът му отнема шофьорската книжка за 12 години. Другият подсъдим-цивилното лице Мирослав Бъчев – шофьор на другия лек автомобил е с присъда от 5 години затвор и 8 години без право да шофира. Но присъдата не е влязла в сила, страните чакат окончателно решение на Върховния касационен съд, където са подадени касационни жалби. И от близките на загиналите-частни обвинители, които искат по-високи присъди и от подсъдимите, – които искат оправдателни присъди.
Прокуратурата явно намира наложените с присъдата наказания за достатъчно справедливи и не е подала протест до ВКС.
Обжалваната пред ВКС присъда на Военно-апелативния съд е с дата 29.01.2019 г., изготвена от полк. Христо Страндажнски, който обаче внезапно умира на 19.01.2019 г., което е 10 дни преди горепосочената дата! Според публикации в медиите съдията е предал решението си в деловодството на военно-апелативния съд на 18.01.2019 г. – петък и собственоръчно го е подписал – но докато съдебният акт се изведе в системата на съда, са минали няколко работни дни, а междувременно – на другия ден съдията-докладчик умира. Това злощастно събитие и стечение на обстоятелствата и последвалото техническо забавяне по обявяване на решението от страна на съдебната администрация, явно се използва от подсъдимите, като според някои от защитниците се касаело за абсолютно процесуално нарушение, което ограничавало правата на подсъдимите…
Върховният касационен съд ще има тежката дума да каже дали обжалваното решение е автентично или става въпрос за техническо несъответствие и забавяне, което е несъществено и не се е отразило на правото на защита на подсъдимите и не е опорочило съдебната процедура.
Основният юридически въпрос обаче, по който ВКС ще следва да даде своя аргументиран отговор, е относно вината на двамата подсъдими – шофьорите, предизвикали адския челен сблъсък. Защитните версии на двамата подсъдими са различни и дори противоречиви. Според досегашните съдебни решения по-голяма е вината на старшина Цеков, който предприема забранено изпреварване в ремонтиран участък на пътя и предизвиква катастрофата. Затова и наказанието му е 10 години лишаване от свобода. Но според Темида вина има и другият шофьор Бъчев, управлявал МПС-то си с по-висока и несъобразена скорост, който във фаталните секунди преди сблъсъка вместо да отбие вдясно и спре, навлиза в насрещното платно, завива наляво и също допринася за фаталния челен удар… Последният е и с 13 констатирани административни нарушения по Закона за движение по пътищата преди смъртоносното ПТП, но и няколко административни нарушения като шофьор след катастрофата!
Абсурдното в случая е, че докато продължава съдебният процес – вече са изминали 4 години, – подсъдимите не са с отнети права да шофират! Значи излиза, че у нас ако се допусне превишение на скоростта с 40-50 км.ч., КАТ веднага отнемат правото на управление за 6 – 12 и повече месеца, но ако настъпи тежко ПТП, при което загиват хора – без значение на броя на жертвите – 6 или 16 и повече човешки животи, санкция няма /поне докато трае проточващото се с години досъдебно и съдебно производство/! Виновните водачи продължават необезпокоявано да си шофират /и да нарушават правилата за движение/.
