Вместо социалистката Искра Баева да пише лъжите в учебниците, по-добре направо Велислава Дърева
Стефан Ташев
От 21 юни 2019 г. фондация „Истина и памет” инициира петиция за недопускане на подмяна на факти и събития от комунистическия период 1944-1989 г. и прехода към демокрация или за манипулативното, подвеждащо и тенденциозното им представяне в новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас. Миналата седмица избухна грандиозен скандал с новите учебници, след като стана ясно, че „творчески колективи“ като тези на члена на БСП Искра Баева, маскирана като историк, са сътворили чутовни глупости и лъжи в тях.
Оказа се, че според авторите Тодор Живков, наричан от носталгиците по соца Бай Тошо, „се е грижил за благосъстоянието на народа“, а друг негов съпартиец от по ново време Жан Виденов бил „реформатор“.
Възмущението на десетки организации срещу тези безумия е справедливо, но защо някой се учудва? Хора като Искра Баева преподават на студентите това. Те са „баш историците“, които не допускат други да оспорват фалшивата история, която преподават. Тя е същата като тази от преди 10 ноември 1989 г. Нищо не се е променило. Леко фризирани, без член 1 от Конституцията и ръководната роля на партията. Всичко останало си е същото. А после хората се смеят, че една учителка обяснявала на своите ученици, че американците не са стъпвали на Луната.
Историята на България в периода от Първата световна война до 1989 г. е тотално фалшифицирана и измислена в угода на Москва и в ущърб на българските национални интереси и идеали.
Пазителите на тази „история“ не дават и косъм да падне върху фалшивите реликви и обявяват всеки, дръзнал да опише истината, за фашист.
Затова и Тодор Живков е благодетелят на народа, а Жан Виденов е реформатор. Въпреки отварянето на архивите и на БКП и на Държавна сигурност. Въпреки трудовете на много доблестни историци, работели и с български и с руски архиви. Въпреки многогодишните усилия на колегата Христо Христов, на Антон Тодоров, на Янко Гочев и други доблестни хора да се покаже озъбената истина за несъстоятелността и злодеянията на комунистическия режим.
„Баш историците“ от БКП-БСП държат здраво фронта. Те са се окопали и ще „дадат властта само с кръв“. Техният хоризонт е 14 дни море на бунгало, с обща тоалетна и бани, стол с купони, панелка и 120 лева заплата за всички. А и „Москвич“. Те са свещенослужителите на голямата лъжа и затова получаваха, а и получават, титли, пари и слава. Защото иначе ще трябва да признаят, че десетки години лъжат българина и „научните им трудове“ са за боклука.
Те никога няма да признаят за трите фалита на Народна Република България заради „далновидната“ политика на Бай Тошо. Защото после трудно ще обяснят защо държавата ни е на този хал и допреди няколко години изплащахме дълговете и батаците на байтошовците. Просълзени от умиление апологети на Живков плачат за ниските пенсии, но Баева и сие си траят, защото трябва да признаят кой ограби пенсионният фонд на България след 1944 г., а парите отидоха за резиденции на властта и привилегии на правоимащи.
„Баш историците“ не си спомнят нито за „България 16-та република на СССР“, нито за националното предателство спрямо българите в Македония. Те поемат вината само с мезета. 30 години след краха на режима на съветската марионетка Тодор Живков продължават да ни заливат със съветските исторически фалшификати. Няма друга държава в Европа, в 21 век, която да продължава да се самоподлага на Москва с такова чутовно унижение. Гледам с ужас как млади хора постват в социалните мрежи възхвали за Тодор Живков и затова колко добре се живеело при „социализЪма“.
Но те всъщност откъде за знаят за престъпленията на комунизма ? Няма го в учебниците по история, няма и дума по медиите, с малки изключения, просто затова не се говори. Затова Баевци продължават да манипулират хората с ерзац историята за великия социализъм, успехите на НРБ и как сме щели с две ракети да победим Турция. Колкото и историческите факти от архивите да сочат точно обратното.
Само свещенослужителите на Голямата лъжа могат да си позволят да напишат, че Жан Виденов е „реформатор“. Той така реформира страната за две години, че в България нямаше хляб, отопление, в болниците умираха хора заради липса на лекарства и консумативи, а доларът сутринта беше 3000 лева, а следобед 5000 лева. И фалита на десетки банки, които ограбиха спестяванията на милиони хора.
На хлапетата, които пускат хвалби за Бай Тошо и на техните манипулатори и поклонници на Жан ще разкажа две случки.
Първата за късния социализЪм.
Учех в ЕСПУ, тогава така се наричаха гимназиите след поредната „реформа“. Нововъведението бе УПК-Учебно-професионален комплекс, който караше насила учениците в 11 клас да стават работници след тримесечен курс. Та в нашето ЕСПУ (Единно средно-политехническо училище) понеже до 8 клас бе с руски език, учеше синът на един от партийните велможи-Чудомир Александров. Тогава,1985 г., една от изгряващите звезди от обкръжението на Бай Тошо.
Та зимата на тази година в София имаше режим на тока, нищо, че според Баева и сие НРБ била световна икономическа сила. Два часа имаше, два часа нямаше. Лошото бе, че „социалистическата дискотека“ бе различна за различните квартали. И ако пътуваш в столицата, адски студ, може да се окажеш в постоянен режим без ток, в зависимост от квартала.
Та заради режима на тока в най-свирепите студове спираха и трамваите по улицата. И в дълбокия сняг трябваше да се ходи пеш до училище. Гледката не бе за всеки-униформени ученици, целите в сняг, пробиват пъртини по улиците до училището докато ги задминава правителствена черна „Чайка“ с перденца. Чайката вози синчето на Чудомир Александров, което не трябва да си намокри обущата от снега. С персонален шофьор. А ако се случеше момчето да се почуства неразположено с него пътуваше и лекар с бяла престилка. Всяка сутрин номенклатурното синче идваше с чайката, а плебеите като нас бъхтаха в снега до училище. Дали ако го знаеха това днешните хлапета щяха да хвалят Бай Тошо в социалните мрежи ?
Втората случка е от времето на „реформатора“ Жан Виденов.
1995 година. В качеството ми на прохождащ репортер, направо пълен новобранец, се запознавам във Велико Търново с един млад лекар. Като разбира, че съм журналист докторът ми казва: Ако си куражлия и не те е страх ела утре в онкологията в старата болница на Търново да видиш в каква мизерия работим.
Отидох и това, което видях, ме разкърти буквално. Ще го помня цял живот.
Докторът ми даде зелена роба, маска и каза: Гледай през стъклото какво правя. Лекарят взимаше проби за биопсия от жени със съмнения рак на гърдата.
Основният му инструмент беше…бръснарско ножче, което децинфекцираше с домашна ракия. Нямаме спирт, нямаме скалпели, нямаме пари за нищо, обясни докторът. После ме заведе в отделението за болни. Хората, повечето умиращи, ядяха някакви буламачи от железни, мръсни чинии. Свити, смазани, чакащи покорно края си. В полусрутеното отделение. В което нямаше отопление.
Това бе по времето на „реформатора“ Жан. Това не пречи сега на един от тези „реформатори“ Румен Гечев вместо в затвора да се вихри в телевизионните студия. И да морализаторства.
Затова най-добре е Министерство на образованието да даде работата по новите учебници в ръцете на Велислава Дърева.
Дърева наскоро изби рибата с пропагандна книга, без никакви факти и източници, в която твърди, че английското разузнаване, а не платените палачи от СССР, е взривило катедралата „Света Неделя“. Жалко, че през 1925 г не е съществувало ЦРУ та да му се припише вината на него. Затова ще продължават да ви лъжат за СССР, Русия, за Дядо Иван, за Бай Тошо и Бай Гошо.
