Или какво ни каза за ЧНГ Доган, който от години не е излизал от хралупата си
Стефан Ташев
Мармотът Фил, от американското градче Пънксътоуни, щата Пенсилвания, е световна знаменитост. На всеки 2 февруари хиляди хора се събират за Деня на Мармота в градчето в очакване гризачът да излезе от хралупата си и така да предскаже идва ли скоро пролетта или не.
Ако Фил излезе спокойно от дупката и не види сянката си, според легендата, значи пролетта чука на вратата. Ако стане обратното, американците и канадците ги чака още дълга зима.
В България мармоти няма и затова ролята на оракул, ясновидец и шаман, се изпълнява от човек. И то не кой да е, а от падишаха от Сараите Ахмед Доган, по съвместителство почетен лидер на ДПС.
За разлика от Фил от Пенсилвания, мармотът от Сарая говори обикновено преди коледните и новогодишните празници.
Думите му са толкова ценни, че после две седмици по телевизионните студия негови последователи, като Тадаръков и Валерия Велева, тълкуват и претеглят всеки словесен бисер на Доган. И според думите на шамана обществото е информирано каква политическа зима или пролет ни очаква.
Отминалата вече 2017 г не направи изключение. На 21 декември пред „актива“ на ДПС в Бояна, тоест в Сараите, Доган „изказа некои съображения“ за политиката, журналистиката и управлението на страната, както и опасенията си за „обективната неопределеност на външно-политическия проспект, която задава безпокойство и тревожност“ (според експозето от речта, любезно предоставено от пресцентъра на ДПС). Какво всъщност ни каза мармотът от Бояна ?
Че той иска пак единствен да разпределя „порциите“ и ще решава за вот на недоверие. Това може да се приеме и като другарска критика към поувлеклите се негови съпартийци.
Последното бе отречено от тежко борещия се с българския език номинален лидер на ДПС Карадайъ, който също тълкува думите на отшелника от Сарая, но това не променя нещата на „дискурса“ на догановите слова.
В божествената, шаманска, реч нямаше дума за Турция, а само преди девет месеца, през март 2017 г, Доган пак в специално изявление нарече южната ни съседка Султанат и източник на заплаха от ислямизация за България.
Това беше преди изборите и във връзка с конкурентната партия ДОСТ на бившия шеф на ДПС Местан, спонсорирана и подкрепяна от Анкара.
През декември вече „мачът е обърнат“ и има „край на външния натиск“ според Доган. Затова той зове за помирение и връщане на отцепниците от ДОСТ в правата вяра. Това на фона на слуховете и медийните публикации, че Турция е свалила доверието от партията на Местан и я притиска да се върне под крилото на Сараите.
Всъщност думите на Сокола нямат никакво значение и тежест. Та какво може да ви познае реално мармотът от Сараите, след като от години не е излизал навън от страх да не бъде убит ? Нищо, той отдавна е загубил представа за реалностите в страната. Такъв човек няма как да бъде пророк. Той е по-скоро диригент на безумния преход, в който превърна ДПС от правозащитна организация в бизнесимперия с мафиотски облик.
В подкрепа на последното може да припомним как на подобно коледно тържество в Сарая Доган посочи с пръст „Юдата на трапезата“ Лютви Местан. И как за една нощ последният бе изхвърлен от партийния Олимп, за да тича за помощ в турското посолство, уплашен за живота си.
Или как един функционер, наречен по-късно „мъжка секретарка“ се застреля при съмнителни обстоятелства в същите Сараи. Или ка пак Бояна за една нощ, като при боса на мафията, бе извикан зам.-председателят на българския парламента Христо Бисеров и после „разжалван“ и изхвърлен от ДПС, защото скрил от боса Доган швейцарската си сметка. Само,че вместо куршум в главата Бисеров бе предаден на прокуратурата.
Помните ли кадрите от портала на Сарая, където послушно с лимузини пристигаха хората от „актива“ на ДПС, извикани спешно да линчуват Местан ? Как чинно чакаха на входа, за да влязат при Боса.
Сякаш гледаме „Кръстникът“ но в български вариант.
На трапезата в Бояна, каква аналогия- при презрелия социализъм гледахме всяка Нова година как пионерчета сурвакат Тодор Живков и обкръжението му в Бояна, сигурно е бил и аватарът „консилиери“ Делян Пеевски, видимото лице на Догановата империя.
Може би за него се отнасят и думите на Сокола за медиите и тяхната „свобода“. След като Пеевски притежава 80% от медиите в България явно словата доганови са били насочени към него като главен „медиатор“ между властта и журналистите.
Това тълкувателите на думите на мармота от Сарая няма как да ви го кажат. Защото ще останат без финансиране. Или както каза падишахът „В началото бе Словото, после идва Делото. Само не разбрахме за кое дело иде реч?
Затова Честита нова година и не вярвайте на лъжепророци, мармоти и шамани.
