Делата свързани с ислямския радикализъм завършиха гузно и грозно за Темида, обществото се изгуби в дезинформацията на медиите
Николай Панков
От изминалата седмица стана ясно, че тежки присъди са получили жители на пазарджишкия квартал Изгрев посещаващи „ частната „ джамия Абу Бекир заедно с вечния обвиняем Ахмад Муса. Както е тръгнало той ще си лежи вечно в затвора за назидание, а вън от килията вече е ислямска легенда, шахид в името на Исляма и подходяща мишена за следващи разработки на прокуратурата. Защо българските журналисти, репортери, анализатори и политици думкат тъпана, че имамите били осъдени справедливо, като искали да насадят в съзнанието на вярващите да колят християни, да превземат властта и да наложат шериата? Четеш и ревеш!
Истината като дезинформация!
В действителност в окръжен съд Пазарджик се водиха в годините две дела едното с обвинителен акт от 2013 година срещу 13 имами и Ахмед Муса, тръгнало в съдебно дирене през 2014 година и това от 2016 година с внесен обвинителен акт през 2015 година пак срещу Ахмад Муса, но вече и срещу 13 сподвижници, хора от ромската общност на квартала, изглеждащи внушително с дългите си бради, обръснати мустаци и кръвясали погледи, вдигнати пръсти и следващи проповедите на салафитските имами.
В тези две дела има много история, много политика и много малко право
Първото дело тръгва шумно, с акции на ДАНС, светкавично разследване, главен прокурор тогава е „аристократичният” Борис Велчев, той лично наблюдава и дава указания за подготовка на обвинителния акт.
Когато делото влиза в съда, става ясно , че по него има двама защитени свидетели, СРС-та, иззета литература, счетоводни книги, арестувани са служители на Мюсюлманското изповедание, райони мюфтии и имами, заедно с основния заподозрян Ахмад Муса.
Говори се за организирана престъпна група, говори се за нерегламентирани доходи от внесени нелегално стотици хиляди евра, говори се за конспирация, за годишни планове за действие, говори се за система от явки и конспирация с цел вербуване на нови членове.
В съда прокуратурата изяснява религиозни постановки, привлича експерти от страната и чужбина, правят се преводи на книги, анализи на проповеди , разпитват се с дни свидетели и армия от мастити адвокати бди над спокойствието на 13 имама.
Отвън е истинско бойно поле. Бурки почернят площада, патриотични знамена се веят, звучат възрожденски песни, политици взимат мегафони и призовават тълпата към гражданко неподчинение, към съпротива на светските закони, защото за тях има само Аллах и неговата воля. В залата колкото подсъдими толкова и техни защитници, че даже на някой са и по двама.
Напрежението в залата да го режеш с нож! Съдията по делото , тогава председател на Окръжния съд, следи безпристрастно развоя на съдебното следствие, пише 230 листа мотиви към присъдите, относително леки за провиненията, но такъв е инструментариума на НК, делото приключва с една ефективна присъда ,няколко условни и глоби, административни наказания.
Ахмед Муса е в изпитателен срок заради висяща условна присъда от предишно дело за разпространяването на зеления халифат на Каплан и така от протестантки пастор, през школата на един от обвиняемите Саид Мутлу, се стига до вечния заподозрян радикалист. Обществото си отдъхва, малки присъди, но все пак присъди! Пловдивският апелативен съд увеличава годините затвор на Муса, глобите и потвърждава условните присъди! ВКС обаче се произнася :
„Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение.
Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Република България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право”. Това пишат в мотивите си съдиите от ВКС.
Според върховните магистрати съдът е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на салафитското направление на исляма са противодържавни – противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шариатска държава.
Освен това ВКС намира, че прокуратурата не е доказала „по какъв начин професионалните връзки между имамите, по-голямата част от които са на служба към Мюсюлманското вероизповедание“, ги правят участници в престъпна организация, което бе другото обвинение срещу Муса. Делото бе върнато на първа инстанция-Окръжен съд-Пазарджик.
Съдът отменя и паричните глоби, които бяха наложени от Апелативния съд на другите подсъдими – имамите на Сърница и Пазарджик Саид Мутлу и Абдуллах Салих. Те бяха освободени от наказателна отговорност, но трябваше да платят по 4000 лв., и всички останали обвинение – по 2000 лв., за членуване в нерегистрирана организация.
Съдия Ивета Парпулова, която бе разпределена за докладчик по наказателното дело срещу 13 имами, обвинени за проповядване на омраза на религиозна основа и пропагандиране на война, си направи отвод от разглеждането на делото, съобщиха от Окръжен съд – Пазарджик. Мотивите й за това са, че не би желала да възникне съмнение в обществото, че подсъдимият Ахмед Муса Ахмед няма да получи правосъдие от независим и безпристрастен съд, тъй като съпругът й е нает за адвокат на обвиняемия.
След повторно разпределение новият докладчик е съдия Кристина Пунтева.
Делото бе върнато на първа инстанция, съдията си даде отвод, а междувременно ДПС я смени като председател на съда, сложи удобен като ръкавица магистрат. Делото на 13-те имами тръгна при нов съдия Кристина Пунтева и същия прокурор Недялка Попова.
Съдебно следствие от начало, разпит на същите свидетели, на същите експерти, но изненадващо приключва през април 2019 година. Сега вече ВКС се произнася : окончателно осъди на 1 година затвор Ахмед Муса, който бе основният подсъдим по т.нар. дело срещу 13-имата имами. Той вече е приведен в затвора за изпълнение на наказанието, съобщават от Окръжната прокуратура в Пазарджик.
Към него се прибавя и стара 3-годишна условна присъда, която става ефективна. Ахмед Муса е признат за виновен за проповядване на омраза на религиозна основа, но е оправдан по другите му две обвинения – за проповядване на антидемократична идеология и за участие в организация, занимаваща се с такава дейност.
Останалите 12-има подсъдими, имами и служители на главното мюфтийство на Мустафа Хаджи, вече бяха освободени от наказателна отговорност и глобени по административен ред. Това дело бе белязано и с поискания от съда отвод на прокурора Heдялĸa Πoпoвa , за който нacтoяxa вcичĸи пoдcъдими и aдвoĸaтитe им.
Прокурорът не си направи отвод, за което се наложи съдия Пунтева да я отстрани. С oпpeдeлeниe нa cъдa зa пpeдyбeдeнocт нa пpoĸypop Heдялĸa Πoпoвa e отстранена заради „cĸaндaлнoтo” й изявлeниe пpeд инфopмaциoнeн caйт, чe aĸo мюcюлмaнитe y нac дocтигнaт 30 пpoцeнтa, дъpжaвaтa щe e зacтpaшeнa
Един и същ съдия за двете дела
Съдия Кристина Пунтева започна да гледа другото дело при същия прокурор Недялка Попова. Няма медиен интерес, няма политици, не виждаме и мастити адвокати, залата е притихнала и празна, съдията гордо се заема с делото, връща няколко пъти обвинителния акт докато най-накрая делото срещу Ахмад Муса и негови 13 сподвижници е в ход.
Тука няма агенти на ДАНС, няма СРС, няма разработки, няма квартири, пари и срещи в тайни явки в Турция, има снимки, наподобяващи на главорези театрално снимани роми, фланелки и вдигнати пръсти. Подсъдимите изглеждат охранени, едвам артикулират на български език, по един адвокат на няколко души, сигурно назначени служебно и съдията води съдебното следствието убедено, както и при първото дело с имамите.
Съдия Кристина Пунтева се произнася справедливо, даде 12 ефективни присъди и една условна на подсъдимите по т.нар. ислямистко дело в града, които са обвинени за проповядване на омраза на религиозна основа, изразяваща се във верска нетърпимост към непрактикуващите и неизповядващите салафитското течение на исляма и пропагандиране на война чрез разпространение на идеите на терористичната организация „Ислямска държава“.
3,5 г. решетки и глоба от 7000 лв. даде съдът на Ангел Симов, Стефан Димитров, Йосиф Минчев и Орхан Бързак. Ахмед Муса, който проповядвал радикален ислям в частната джамия „Абу Бекир“ в ромския квартал „Изток“ в Пазарджик, бе осъден на 8,5 години затвор от местния Окръжен съд, както и 9500 лв. глоба в полза на държавата. Шестима от подсъдимите получиха по 2,5 г. с 6000 лв. глоба – Стефан Александров, Светослав Манчев, Ерджан Смаил, Александър Иванов, Райко Кърталов и Рангел Илиев. На Веселин Стефанов и Ненко Щерев бяха определени присъди от по 2 години ефективно, а Александрина Ангелова беше единствената с условно осъждане от 2.5 г. с 4 години изпитателен срок, като за срока на наказанието си ще посещава пробационен служител.
Съдията се разпореди за мерките на останалите 12 да бъдат „подписка“, а спрямо Муса- задържане под стража, която влиза в сила след излежаване на настоящата му присъда в случай, че няма окончателно произнасяне по делото. По време на процеса защитниците на подсъдимите и по това дело поискаха отстраняването на прокурора Недялка Попова заради“ предубеденост“ от нейна страна, но държавният обвинител остана в залата, след като проверката на Софийска градска прокуратура срещу нея бе прекратена.
Да припомним, че обвиняемите бяха задържани при две акции на прокуратурата и ДАНС, проведени на 25 ноември 2014 г. и на 31 март 2015 г. в областите Пазарджик, Пловдив и Смолян. Така като подсъдими се озоваха Ахмед Муса, Ангел Симов, Стефан Александров, Светослав Манчев, Ерджан Смаил, Стефан Димитров, Александрина Ангелова, Йосиф Минчев, Александър Иванов, Орхан Бързак, Райко Кърталов, Ненко Щерев, Веселин Стефанов и Рангел Илиев. Сред тези задържани няма имами.
Можем да направим няколко извода :
Имаме един и същи съдебен състав по две идентични по своя предмет и сложност дела за проповядване на омраза, на религиозна идеология насочена срещу държавата и светския й характер, за заплахи към християните и неправилно изповядващите Исляма, един и същи обвинител и един и същ постоянно обвиняем Ахмад Муса.
Но до тук с приликите
По едното дело имаме служители на мюфтийството, имаме ,районни мюфтии, представители на фондации, бивш председател на съвета по религиозни разпоредби, т.е. раздаване на фетфи / религиозни разяснения на шериата/ това дело завършва с една ефективна присъда от година, оправдания, снемане на наказателната отговорност от подсъдимите и административни глоби.
По другото дело имаме обикновени миряни, молещи се , посещавали джамията ,както се разбра, че частна, за нея Главното мюфтийство не носи отговорност, нищо, че е назначила джамийското настоятелство и имама Ахмад Муса е техен служител.
Вината на тези обвиняеми е, че са обличали тениски със знамената на ИДИЛ, правили са демонстрации в подкрепа на каузата на Ислямска държава, държали са се по агресивно, но в делото и обвинителния акт не откриваме техните проповеди, тяхната нагласа за убиване, тяхната организация, тяхното финансиране, тяхната съпричастност към каузата на ИДИЛ. Но съдията е строг и справедлив, прокурора неумолим, а справедливостта възтържествува- тежки ефективни присъди приравнени на предумишлено убийство, публиката ръкопляска, медията тържествува имаме – ХЕПИ ЕНД!
Да предположим обаче , ако Темида не беше толкова объркана в представите си за справедливост, ако тя действително беше поставила присъди съответстващи на провиненията и така обществото би се почувствало сигурно от въздаденото правосъдие и имамите на мюфтийството бяха получили ефективните присъди.
Тогава следва логичният въпрос какво би се случило с мюфтийството на ДПС, на ЕРДОГАН, на радикализма, на салафитската идея, на гюлениските „ терористични” идеологии според президента на Турция, какво би се случило с една отговорна за тези неща институция като Главното мюфтийство?
Ами прокурора трябваше да отстрани длъжностните лица след влизане в сила на присъдите и да започне разследване на самата институция където трима районни мюфтии и десетина имама са осъдени. Тогава ДПС нямаше да може да се постави в услуга на тези религиозни радикалисти и Президента на Републиката нямаше да може да им дава ифтари. Тогава може би щеше да се стигне до истината и да се изолира проблема с радикализма, който има институционално лице. Тогава обаче щяхме да сме нормална държава!
Сега всички медии казват истината, но дезинформират за истинските резултати от ислямското фиаско в Пазарджик. В гърлото ни стой горчив привкус, че нещо не е съвсем наред, че справедливостта някак си не е получена, че не сме доволни от суровите наказания, че проповедниците са глобени, а миряните подведени от техните проповеди се хвърлени в затвора.
В действителност имаме усещането, че живеем в два свята и този на истината, справедливостта и достойния начин на живот е излишен!
