Няма по-големи провалили се грантаджии от комунистите

0
345
Измислената преводна рубла.

Цялата социкономика се крепеше на харчене на повече от произведеното и на търговия с некачествена продукция

Асен Генов

Понеже следя деликатно соц тараните във Фейсбук, а един от тях е Александър Симов, който громи историците на комунизма, обиждайки ги на „грантаджии“, ще си позволя скромен коментар по темата.

Всъщност, няма по-големи и по-провалили се грантаджии от комунистите, ако ми позволите да ползвам тяхната лексика. Нека си припомним няколко факта:

Първо, театралната смяна на Живков, белязала началото на „прехода“ от планова социалистическа икономика към контролирана другарско-милиционерска пазарна икономика в условията на проформа демокрация, заварва България, по официални данни, с близо 10 милиарда долара дълг към западни (главно западногермански) банки при резерв около 1.5 милиарда.

Тоест, вземали са едни пари, без да могат да ги връщат. За разлика от грантовете, получавани след конкурентно съревнование по определена проектна тема, с качествен проект и при стриктни правила за реализация и отчет. Или, с думи прости, родните социалисти са харчели повече, отколкото могат да изкарат и върнат.

Второ, не са можели да връщат парите, защото социалистическата икономика е била неконкурентна. задължителни сделки с некачествени стоки…

Трето, разплащането е било с т.нар. „Переводный рубль“. В скромните ми разбирания, това е виртуален, в смисъл измислен, несъществуващ платежен инструмент, който се е ползвал в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Съществувал е само като записи по сметките и се е ползвал за разплащане между страните-членки на СИВ. Банкноти преводната рубла няма. В страни извън СИВ не се признава по никакъв начин. Основната й функция е да гарантира сделки с некачествена продукция при ниски цени.

Четвърто, през 60-те СССР, ръководен от другаря Хрушчов, се усещат, че са на червено – дават повече, отколкото получават и Живков предава златния резерв от царско време на „отговорно пазене“ в СССР.

Пето, горе-долу по същото време или малко по-късно започват петролните далавери на Живков – купува евтино и препродава скъпо (схема, подобна на машинациите на Газпром и дъщерните компании), а доларът разбира се „струва“ по-малко от една преводна рубла – 89 копейки….

Горбачов слага точка на тази соц-идилия, стартирайки парична реформа (борбата с корупцията не е новост на родните реформисти и кандидат-политици, стара е, колкото „прехода“ към демокрация). В резултат, СИВ спира да съществува, а страните вече търгуват през долар. Тоест, ние купуваме суровини от СССР в долари, а необятните руски пазари купуват прословутия болгарский перец също в долари.

С края на СИВ в първите дни на януари 1991, веднага след Лукановата зима, спира да съществува и преводната рубла.

Но комунистите запазват и усъвършенстват измамническите схеми и мошенически канали на външната търговия…

Цялата социкономика се крепи на харчене на повече от произведеното и на търговия с некачествена продукция, по силата на задължения, произтичащи от членството в СИВ.

В този смисъл, грантът предполага отговорност на „грантаджиите“ пред финансиращите ги фондове по отношение на качество, резултат и срокове.

Комунистите просто крадат. От народа си и от братските народи чрез механизмите на „братския социализъм“.

На снимката: юбилейна преводна рубла без никаква стойност.

P.S. Този текст не е за бананите в показните магазини.

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here