„Оръжието-чудо“ и печалната действителност

Русия в момента прави пробив с възстановеното производство на надувни макети за заблуда на противника

0
338
оръжие
Прехвалената "Армата" засега няма да се произвежда.

Полу и антнатовците от МО масово внедряват челния съветски опит

Какие песни пел я ей про Север Дальний,

Я думал вот чуть-чуть и будем мы на „ты”…”

Владимир Висоцки

Капитан I ранг о. з. Васил Данов*

оръжие
Капитан Васил Данов

След като руската пропаганда и българските й подизпълнители проглушиха ушите ни за новото чудо на руско-съветското танкостроене „Армата”, днес се оказва, че производството на богатирското бронирано оръжие се отлага. За неопределен срок. Отлага се и производството на чудо № 2 – бронетранспортьора „Бумеранг”.

 

оръжие
Машината Бумеранг ще отиде в музея, вместо в армията.

 

По думите на новия вицепремиера Юрий Борисов, наскоро заменил трагикомичния Дима Рогозин, „не е необходимо с „Армата” и „Бумеранг” да бъдат наводнявани въоръжените сили”.

Шах. Защо?

Били доста скъпи, а както знаете „пари няма”. Но „вие се дръжте”, съветваше кримските пенсионери премиерът Медведев. Най-ефективният подход бил добре забравеното

старо: модификация на поиздуханите образци от 70-те години на миналия век. Подобен ход бил „ефективно решение“, което щяло да позволи при „бюджет десет пъти по-малък от държавите в НАТО … да решим поставените задачи“.

Веднага след парада, на който един от танковете аварира, обявиха, че Генералният щаб на Руските въоръжени сили предвижда да бъдат произведени и въведени на въоръжение 2 500 танка „Армата”. После решиха, че и сто бройки ще свършат работа, а сега се оказа, че чудото се отлага, но в замяна на това имаме бедствие.

Руските политически и военни ръководители да не би да копират опита на българското МО, което смело и безотговорно вади от скрапа и „модернизира” с парите на данъкоплатеца все по-стари и немодернизируеми съветски оръжия? Или българското военно-политическо ръководство прилага още по-старо съветско ноу-хау от годините на разведряването?

оръжие
Строителният инженер Сергей Шойгу вече е министър на отбраната и армейски генерал, без да е завършил дори сержантско военно училище.

Въпреки че с досегашните си ресурси и стратегически подскоци режимът на КГБ не реши никоя от важните „задачи“ (нито в Украйна, нито в Сирия), възниква въпросът: «С кой акъл мислеха кремълските геополитици, когато проектираха и прехвалваха „Армата“ и „Бумеранг“?” Когато заплашваха източноевропейските държави от НАТО с развръщането на цяла танкова армия недалеч от границите на Полша, Литва, Латвия и Естония? „Миришат лошо мъртвите слова”, бе писал нявга изключителен руски поет, разстрелян от болшевишки литературни инвалиди.

Както коментират експерти, стана нещо типично руско: хвърлени са огромни средства, разгърната е колосална рекламна кампания, а резултатът е повече от скромен. „Ако закъсат още малко с финансите и с технологиите, ще пристъпят към модернизация и на музейните Т-34”, иронизират Партията и правителството още неубити руски журналисти.

От прехваления още в идеен проект и върху чертежи (от 2007 г.) супер-свръх-многоцелеви изтрeбител от пето поколение Су-57 засега са поръчни само 12 броя. За повече компанията „Сухой” разчиташе на договор и на капиталовложения от Индия, с която бяха водени продължителни и трудни преговори. Но след серия аварии и катастрофи с руски самолети в Индийските въоръжени сили, дългогодишният клиент на московския военно-промишлен комплекс се отказа да купува Су-57. В заключението си командването на индийските ВВС е категорично, че Су-57 не превъзхожда и не предлага нищо ново в сравнение с американските изтребители F-22 и F-35.

Цитираният вицепремиер Юрий Борисов твърди, че „след като Су-57 е смятан за един от най-добрите в света, няма смисъл да форсираме масовото производство на самолет от пето поколение. Той ще ни остане като коз, който можем да изиграем, когато самолетите от предишното поколение започнат да изостават по характеристиките си от аналогичните самолети на водещите държави…”

Без да е особено ясно какво искал да каже г-н вицепремиерът, по-късно се разбра, че това е било завоалирано признание за поредното икономическо поражение на военно-промишления комплекс на РФ, който няма ресурси да произведе и да снабди ВВС с изтребител от пето поколение.

Британски експерти смятт, че Су-57 твърде прибързано е бил записан като изтребител от пето поколение, тъй като двигателят, авиониката, радарите и датчиците му не отговарят на критериите за летателен апарат от този клас.

оръжие
СУ-57

През Втората световна война Сталин и „прославените” Му маршали решават „поставените задачи“ с цената на 40-42 милиона жертви. От своя народ. За което после благодарят и му искат прошка.

Друг е стилът на американските „империалисти”. С оръжието и войниците на САЩ противникът е разгромен на ТРИ театъра на военните действия (ТВД), като човешките загуби са близо СТО пъти по-малко от съветските: 450 000. Да припомня, че поради недалновидната изолационистка политика на САЩ между двете световни войни през 1941 г. САЩ фактически не притежават Сухопътни войски (само 180 000 недостатъчно обучени човека), модерна артилерия и танкове, фронтова авиация, офицерски кадри и генерали.

Само за три години САЩ мобилизират близо 20 млн. военнослужещи, разгръщат колосално военно производство и осъществяват най-сложното и трудно планируемо дело: изваждат на бял свят талантливи, решителни и храбри военачалници. Най-популярните и успешни американски генерали в началото на Втората световна са само майори и подполковници, като малцина са полковници.

Не бива да отричаме и приноса на Британската империя, събрала войници от Канада, Австралия, Нова Зеландия и доброволци от Индия и до 1942 г. воювала сама срещу Вермахта в Европа, Северна Африка и срещу Япония в Юго-Източна Азия.

Но въпреки нечуваните жертви на народите от СССР и на другите страни от антихитлеристката коалиция, нацизмът не е победен. Днес нацизмът мимикрира и възкръсна в самата Руска федерация под маската на рашистки путинизъм.

Русия в момента прави пробив с възстановеното производство на надувни макети за заблуда на противника, изработвани и майсторски разполагани на местността от 45-и отделен инженерно-маскировъчен полк, дислоциран във Владимирска област. Надувният полк разполага с надувни ракети, цистерни, БТР-и и други модерни оръжия. Като няма риба…

Дезинформацията е предназначена предимно за собствените граждани, които гледат макетите отдалеч и се чувстват защитени, стратегически горди и спокойни за утрешния ден и за мощта на „несъкрушимата и легендарна” руска армия. Засега камуфлажните балони са единственото оръжие, произведено в достатъчно количество, овладяно и използвано от войските и силите. Супер-хипер-чудодейните най-нови ядрени торпеда, невидими и свръхбързи изтребители от седмо поколение, танкове и стрелково оръжие ще си останат в компютрите и в илюзиите на съвето-русофилите в РФ и в България.

„Всички тези ядрени възможности, за които говори Русия – ядрени хиперзвукови ракети, ядрени торпеда, ядрени крилати ракети и така нататък …  Знаете ли какво? Както и преди, вие не може да откриете стратегическите ни подводници, не можете да премахнете около 400 ракетни пускови площадки по цялата територия на САЩ. Нищо не можете да им направите. Ето защо нашата възпираща способност не подлежи на съмнение. Ние можем да доминираме и да отговорим на всякаква атака, независимо откъде идва тя“, заяви командващият на Стратегическото командване на въоръжените сили на САЩ генерал Джон Хайтън на конференция за военно-космическата отбрана по повод шумната пропагандна кампания около обявените от руския президент Путин нови ядрени оръжия.

Българският водевил

С решението да отложи придобиването на нов многоцелеви боен самолет и да ремонтира физически и морално остарелите, несъвместими с авиацията на НАТО съветски „мигове”, управляващите клики и котерии нанесоха ПOРЕДНИЯ УДАР върху и без това омаломощените Въоръжени сили на страната ни.

Първо. За пореден път бе отложено и компрометирано придобиването на крайно необходими отбранителни способности във време, когато предизвикателствата пред националната сигурност се увеличават. Това планирано бездействие откри нови рискове пред отбраната и повлия демотивиращо сред военнослужещите.

Второ. Страната ни категорично се закотви на опашката по развитие на оперативни способности, плюс незавидната й роля на усърден и сервилен руски говорител в ЕС и НАТО. Говорител, който все по-отчетливо консумира сигурност от Алианса, без дори да имитира, че произвежда такава.

Връх на безочието на просъветската управляваща върхушка станаха думите на командира на ВВС, че „Една 105-годишна авиация трудно ще приеме решението чужди изтребители да охраняват родното небе”. Генералът, поднесъл венец пред паметника на червената армия-окупаторка на 23 февруари м. г., така и не е разбрал, че от 2004 г. насам за нас съюзническите самолети от НАТО не са чужди. Тези самолети могат да бъдат чужди само за лица, в чиято ценностна система руските и съветските летателни апарати все още са смятани за свои.

Трето. Поредното отлагане на придобиването на нов тип боен самолет и ремонтът на старата съветска военна техника удължават ЗАВИСИМОСТТА ни от руското оръжие. Зависимост от вероятния противник, за какъвто Руската федерация (РФ) се е обявила в официалната си Военна доктрина. Тези стъпки противоречат на заявените намерения в правителствената програма и представляват публична ПОБЕДА на проруското оръжейно лоби.

Да ремонтираш оръжието си при вероятния противник означава, че си скаран с военната теория и с военната логика, че нямаш памет за всички провали и поражения, съпътствали подобни решения в българската и в световната история.

Намеренията изтребителите МиГ-29 да бъдат ремонтирани в РФ е повече помощ за закъсалата компания РСК МиГ, отколкото спасяване на българската военна авиация. Повече от година корпорацията РСК МиГ е в тежко финансово и организационно състояние. Няма държавни поръчки, бяха арестувани нейни ръководни кадри, води се следствие. В този момент българо-съветското правителство на Република България хвърля десетки милиони левове за ремонт на самолети и вертолети. Въпреки факта, че РСК МиГ е в санкционните списъци на САЩ и НАТО, че руското правителство официално даде поръчки и пари на самолетостроителната компания „Сухой”, като остави РСК МиГ без финансиране.

Четвърто. Отлагането на опасно закъснялото превъоръжаване на Българската армия ще има като резултат поредния отлив на личен състав, на млади и перспективни кадри от въоръжените сили, след като трето правителство на партия ГЕРБ отначало обещава, а после се отказва от модернизация и превъоръжаване.

През 2012 г. тогавашният вицепремиер Симеон Дянков оряза финансирането на БА с цели 37 %, за да закърпи националния бюджет. В отговор близо 3 700 военнослужещи напуснаха армията, обезверени от липсата на перспективи за достойна служба и за нормално кариерно развитие. Днес кадровата пропаст във въоръжените сили достига 5 000 души предимно в тактическите звена, тоест, на бойното поле. Още колко млади воини ще си тръгнат, след като разберат, че и през следващите години няма да има нови самолети, бойни машини и кораби?

Как да коментираме излиянията на финансовия гуру на управляващите Владислав Горанов, че „военните искат нови и доста скъпи играчки” и правителството трябвало да определи какви и колко оръжия да закупи?

Смея да се обзаложа, че и това правителство няма да изкара мандата си докрай, както сториха предишните две на сега управляващата партия. Най-вероятно в удобен за партията момент премиерът ще предизвика предсрочни парламентарни избори. А процесите на превъоръжаване и модернизация ще бъдат оставени за по-добри дни.

Пето. За пореден път българско правителство лъже избирателите си. За пореден път се представя и като лъжливото овчарче в НАТО. Самото правителство едва ли си вярва, че мами съюзниците ни. Защото може да мами единствено себе си и своите наивни избиратели. Цинично и отблъскващо е демагогското противопоставяне на социалните и инфраструктурни проекти срещу отлаганото 28 години придобиване на нови образци оръжие и бойна техника. Досадно е повторното противопоставяне на влакове срещу танкове, на военнослужещи срещу майки на кърмачета. Абсурдно и гротескно звучат мечтите на премиера за „лодки, платноходки и тръба по Черно море” на фона на безпрецедентната милитаризация на Кримския полуостров, извършвана от Русия.

През май бе публикуван проектът за бюджет на РФ, в който за силовите ведомства (МО и МВР) са предвидени… 38 % от общите разходи! 

Шесто. Сравнена с целенасочените и резултатни усилия на Румъния, Полша, балтийските държави, новоприетите членки на НАТО и най-мощните страни от Алианса, позицията на България изглежда все по-раздвоена, все по-несигурна, все по-жалка. България заприличва на кораб, чийто главен компас е „излязъл от меридиана” и корабът постоянно бърка курса си, принуден е да спира, да се ориентира по небесните светила, да нанася корекции в курса и да търси спасителен залив.

Защо стигнахме дотук?

1. Заради тежка политическа, финансова, кадрова, наследствена и още каква ли не обвързаност на управляващите клики и котерии със съветската комунистическа номенкратура и с агентурата на ГРУ и КГБ.

2. Заради патологичния и генетичен страх на милиционерско-ченгесарския слой сред управниците, на шофьорите, масажистите и бодигардовете на ЦК на БКП, които винаги са се страхували от авторитета и от мощта на българското войнство. Те винаги са гледали с подозрение на хората, които спазват дълга си към Отечеството. Тези същества инстинктивно усещат, че при добре въоръжена, обучена, мотивирана и самоуверена войска, рано или късно някой способен военен лидер ще ги запита: „Абе кои сте вие? Жени, мъже или хермафродити? И защо така некадърно управлявате държавата?”.

И ще настане Ден Първи от новото летоброене на страната ни. Нямаме друг избор, освен да дадем всичко от себе си, за да доведем по-скоро Ден Първи.

Иначе за пореден път ще потвърдим констатацията на Имануил Кант: „Нямаш право да виниш другиго заради непълнолетието, което сам си си причинил”.

*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here