Снощи разбрахме защо президентът избягва да дава интервюта
Стефан Ташев
След снощната изява на президента Румен Радев по БНТ стана ясно защо държавният глава избягва да дава интервюта. Това беше първото след встъпването му в длъжност през януари 2017 година.
Празни приказки, избягване на неудобни въпроси на водещия на „Панорама“ като например: Всички ли руски проекти са изгодни за България ? Нищо говорене. Видя се, че „визионерът“ Румен Радев, който лявата пропаганда изкарва като някакъв супермен, е слаб пред камера и микрофон. Нещо повече, лъсна истината, че президентът работи с предварително написани „опорки“ и въпросите към него са били съгласувани предварително. Радев се изживява като морален стожер над медиите, не пропусна и снощи да обясни колко зле са, но участва в същата „схема“ срещу която уж се бори.
Поантата на интервюто бе Русия. От отговорите на държавния глава се разбра, че основните му усилия са насочени към Москва. Това разбира се не е „новина“.
От интервюто му разбрахме, че и той страда заради претърпените от Русия загуби от спирането на „Южен поток“. Че е силно притеснен от „недоверието на Русия към нас“ и ще работи да го превъзмогнем. Че иска „дифесификация“ на енергийните източници за България с „пряка тръба“ за газ от Русия към страната ни. И това трябва да значи независимост.
Останах с впечатлението, че вместо Румен Радев в „Панорама“ участва руският посланик. Такава пламенна защита на руските интереси в „рухналите български медии“ от държавен глава на друга държава е политическа екзотика и то в момент на най-силно противопоставяне след Студената война, военно и политическо, между Москва и САЩ и НАТО заради руската агресия срещу Украйна. В момент, когато в цяла Европа бяха разкрити и неутрализирани руски шпионски мрежи, когато се отвличат кораби в неутрални води.
Всъщност президентът Радев отново доказа, че е нищо повече от една обикновена руска подлога. И не случайно политическата му кариера стартира със събора на русофили край язовир „Копринка“.
Особеностите на руските „национални подлоги“ заслужават отделен текст, който ще надхвърли сигурно няколко тома. Президентът не е изключение, а правило.
И интервюто му, в което преобладаваха популизъм, говорене по слухове и сиромахомилство, го доказа. Не е ли странно, че държавният глава, който олицетворява единството на нацията по Конституция, се занимава с нови политически проекти, които „би прегърнал“ и с политическо инженерство ?
Държавният глава прави впечатление на контролиран човек. Ползвайки неговата терминология-говорене по слухове, можем да кажем, че началникът на кабинета му Иво Христов е „президентът в сянка“. Той ли пише „опорките“, по които говори Радев? И има ли връзка това с факта, че бащата на Христов бе старши офицер от Държавна сигурност, изкарал специална школа на руското военно разузнаване-ГРУ, ръководил резидентурата в Брюксел ? И работил срещу ЕС и НАТО.
Като е толкова загрижен „за народа“ Радев може смело да откаже държавната охрана на съпругата си, която по закон няма право на такава. Да и отреже достъпа до президентството, където твърди се, тя има кабинет и персонал. Това се плаща от данъците „на народа“.
Нека подчинената му Национална служба за охрана-НСО да обясни как още от деня на встъпването в длъжност на Румен Радев като президент светкавично се появиха заплахи за живота на съпругата му, дълбоко неизвестна жена доскоро. И с това и се осигури държавна охрана. Година и половина по-късно тя продължава да ползва такава без да има право. Справка-инцидентът с колата и охраната на Радева в столицата. Явно заплахите за живота й не са отминали или просто се угажда на нечии болни амбиции от типа „пази боже сляпо да прогледне“.
Това бе подминато от Радев в интервюто му като „дребен инцидент“.
Президентът силно напомня един негов предшественик Георги Първанов-Гоце. Даже бих казал Радев действа като плагиат на първановите мегапроекти-потоци, шлемове и членове. Или като „копипейстър“. Така, г-н президент, се казва на преписвачите в медиите, които вие мразите.
И затова внимателно вие или Христов подбирате кой да отразява визитите ви в чужбина. Популизмът обаче е като нож с две остриета, това Иво Христов трябва да го знае. И действа като бумеранг. Дано и държавният глава го знае.
