„Чинията” на Бузлуджа и НДК- паметниците на династията Живкови

0
549
НДК
Людмила Живкова до великите ни писатели, поети, художници и композитори в НДК.

Милиарди левове отидоха за увековечаването на Първия и дъщеря му по сталински модел

СТЕФАН ТАШЕВ

Паметникът на връх Бузлуджа и НДК са най-жарките теми в горещите летни дни. Първият заради искането на БСП да си „го получи” от държавата, а вторият заради премахването на отвратителния паметник наречен „1300 години България”, запаленият кран и съпротивата срещу това.

Спорът е силно политизиран с леки елементи на жудожественост от страна на цивилни изкуствоведи.

И двата лагера са обединени по въпроса, че за тези творения на глупостта са изразходвани милиарди левове народна пара. Но никой не задава въпросът: Защо ?

А отговорът е елементарен. Тези две огромни кичозни сгради са паметниците на „Династията Живкови”, управлявала страната над 35 години и докарала държавата до пълна разруха.

За да се разбере сторенето трябва да се погледне към „големият брат”-СССР, чиято колония бе държавата ни, наречена Народна република България.

НРБ бе най-верният сателит на СССР, благодарение на поставения и поддържан от Москва колониален началник, може и губернатор, Тодор Живков.

България сляпо копираше „съветският опит” и покорно изпълняваше всяко нареждане на Москва.

В СССР във всеки град, площад и село огромен паметник на Ленин и нас също. Мавзолей на Ленин и малко на Сталин в Москва и в София също и т.н. Вижте само бетонно-гранитното чудовище наречено Партиен дом, в стил „сталински ампир”.

Заради това в свободния свят твърдяха, че „когато в Москва вали, в София вдигат чадърите”. Тоест всичко случило се в социалистическа България трябва да се гледа като копие на ставащото в СССР.

За да разберете смисъла от НДК и „Чинията” трябва да се върнете в средата на 30-те години на миналия век в Москва, когато другарят Сталин взема решение да организира и започне Втората световна война, която по неговите изчисления трябва да завърши с пълна победа на СССР по цялото земно кълбо.

НДК
Тодор Живков увековечен до Димитров и Благоев в „чинията“ на Бузлуджа. СНИМКА: САЙТЪТ ВЕМИПЛАСТ

Именно с тази цел започва строителството на гигантския Дворец на съветите, който според плановете трябвало да стане мястото на приемането на последната социалистическа република в редиците на СССР.

Апотеозът на проекта -гигантски Ленин на върха на двореца, който се върти във всички посоки. В подножието на тази „Вавилонска кула” огромни паметници на Маркс и Енгелс, а вътре на огромно пано-Другарят Сталин, който е изпълнил клетвата пред ковчега на Ленин, че ще разпростре комунизма по цялото земно кълбо. Това щял да бъде паметникът неръкотворен, в който другарят Сталин да бъде увековечен.

НДК
„Вавилонската кула“ -Дворецът на съветите на Сталин в Москва

Заради кривите му сметки войната започва и завършва не по негов вкус. Затова пратените в Москва за строежа на двореца концлагеристи и роби от строителните военни батальони са хвърлени под немските танкове пред Москва. След войната дворецът вече не е нужен.

Затова и верният сталинец, после хрущовец, после брежневец, другарят Живков решава да увековечи себе си и фамилията по сталински модел.

 

ндк
„Роби“ студенти на „доброволен“ труд при строежа на НДК.

Огромната „чиния” на Бузлуджа уж трябва да възпее борбите на БКП, но реално е паметник на Тодор Живков. В огромната зала,  с диаметър 42 метра и височина 14,5 метра, имаше мозайка от 550 кв. метра.

В нея бяха вградени ликовете на Маркс, Енгелс и Ленин, а на срещуположната страна-„портрети на видните дейци на комунистическото движение”- Димитър Благоев, Георги Димитров и….. Тодор Живков. След 10 ноември 1989 г от мозайката ликът на Живков бе изчегъртан.

Мястото на паметника на диктатора, за което са потрошени 14 186 000 лв, събрани насилствено от работници и ученици, не е избрано случайно и не е само по повод създаването на БРСДП през 1891 г. Не. Ето какво пише в един от соцтекстовете по този повод:

Монументът на вр. Хаджи Димитър се изгражда в геометричния център на страната. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW и по проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.

Престарелият Живков, подобно на кумира си Леонид Брежнев, обичаше да бъде кичен с ордени и възхваляван с паметници.

Но не забравяше и смяната си-подготвяше дъщеря си Людмила за свой наследник. Именно Людмила Живкова и обкръжението й сътворяват НДК и отвратителният паметник около него.

За разлика от „чинията”, дворецът на културата, аналогиите със сталиновия дворец на съветите са задължителни, не е паметник на диктатора Живков, а на дъщеря му. Не случайно до 1990 г. той се наричаше „Народен дворец на културата Людмила Живкова”.

И не случайно в зала 7 на НДК на огромното пано с великите български писатели, поети, художници и композитори на преден ред е изобразена Людмила. До Вазов, Ботев, Вапцаров, Пейо Яворов, Гео Милев и т.н.

Лъжа е, че НДК е построен в чест на 1300 годишнината на България. Дворецът на Людмила се строеше денонощно, за да бъде готов до март 1981 г, в чест на 12 конгрес на БКП. Затова в зала 1 бяха монтирани суперскъпи аудио и видео системи. Реално НДК оживява точно за конгреса в началото на март, а за граждани е отворен доста по-късно.

Двата паметника на „Династията Живкови“, са открити в една година 1981 г. И двете чудовища, НДК струва 270 млн. лв,  се строят от роби-Строителни войски. Войниците бачкат денонощно без заплати и почивки. Към тях е прибавен и „безвъзмезден“ труд от софиянци, принудени да работят без пари.

Авторът на паметника „1300 години България” Старчев, който увековечава „спиралите във времето” на Людмила твори и на Бузлуджа. Не безплатно разбира се. Със строежа на двореца, срещу който има люта съпротива в Политбюро на ЦК на БКП заради огромните изразходвани средства, се занимават хора от обкръжението на Живкова-Георги Йорданов, Павел Матев и т.н.

Има и още аналогии.  Живков не успява да преведе до върха дъщеря си, синът му Владко не става за нищо съсипан от сладкия живот на комунистически принц. Людмила умира месеци след откриването на НДК. Но паметниците на Династията Живкови остават. А защо ?