Създайте титли „борец за свободата на словото“ и „жертва на борбата за свободата на словото“
Стефан Ташев
Тежко е за български журналист, смятам се за такъв с 26 години стаж зад гърба си и започнал като кореспондент без заплата, да пише за „свободата на словото“. Нали сме на 111 място по този показател според Репортери без граници. Но пък пред България по свобода на словото са страни от Африка с една телевизия и един вестник-общо.
Но ще пиша, от друга страна е лесно, в момента всички в България разбират освен от футбол и политика и от журналистика. И всеки втори е „разследващ“ журналист. Този термин се изхаби толкова много, че вече звучи обидно.
Елена Йончева е хем депутат, с всичките си правомощия, хем разследващ журналист. Всякакви НПО-та също. Да не говорим за потребителите на социалните мрежи. Всеки ред, всеки колаж или снимка там е сензация и се приема за чиста монета. От вчера разбрахме, че известната Десислава Иванчева и заместничката й в община „Младост“ Биляна Петрова също са станали „разследващи“. Те разследвали корупционни схеми от домовете си, според писмата им от килията, но злият съдия Хинов ги пратил зад решетките, където няма интернет. И това спряло разследването им.
А някакви Репортери без граници твърдят, че нямало свобода на словото. Наистина няма. Има слободия. Как да наречем с друго име изродилата се в доноси и клевети кампания „Апартаментгейт“, „разследвана“ с извадки от Имотния регистър. И не само тя. След като собственик на няколко сайта за фалшиви новини е сред основните борци срещу корупцията ? Той е и в първите редици на поборниците на свободното слово, на демокрацията, засенчена вече от страшна диктатура.
Егати диктатурата-плащаш хостинг, правят ти сайтове, в които някакви копипейстъри сглобяват фейк новини и бълваш. А и никой не те пипа. Цензурите са те изпуснали някак си. От екраните на всевъзможни телевизии се леят откровени глупости и лъжи, промъкнали се някак през иглените уши на диктатурата. В България е модерно да си репресиран от властта. Някои работят това срещу добро заплащане от..те си знаят откъде. Интересно е, че за всички „репресирани“ винаги има добри постове в медиите, където иначе вилнее страшната цензура на мафията. Същите „жертви на мафията“ са основните информатори „за репресиите в България“ над журналисти към Репортери без граници и към медиите в Западна Европа и САЩ. Иначе няма обяснения как убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе продължава да се пробутва за политическо.
Въпреки, че убиецът е задържан, има доказателства, ДНК-експертизи, самопризнания и делото влиза в съда. Това са същите хора, които използваха трагедията с това момиче, за да си правят пиар на Запад и да пробутват фалшификати от рода на „Най-известната българска журналистка и борец срещу мафията, забила своите разследвания в управляващите“. И всичко това минава за чиста монета в чужбина.
Разбрах, че Полин Адес-Мевел е човекът, който пише докладите за свободата на словото за Балканите. И Мевел не е стъпвала у нас, не знае български, не чете български медии. Но пише доклади. 111-място. И всички повтарят 111-място. Ми то все едно аз да пиша доклади за свободата на словото в Китай например. Не съм стъпвал там, в Азия не съм бил даже, не знам китайски и по обясними причини не чета и гледам китайски медии.Каква е разликата ?
Репортерите без граници обаче са пропуснали тази ниша в своите доклади за която писах по-горе. „Разследванията“. Тези от интернет. Там каква мафия е ейййй..Направо ще ни пратят на последно място в света ако се разровят.
Проблемите на българската журналистика са много, няма какво да се заблуждаваме. Това че репортера, не без граници, няма никаква защита от преследване-съдебно или не. И от уволнение. Че в страната, особено в по-малките общини, да си медия и опозиция на властта, независимо от какъв цвят, е мисия невъзможна. Че стотици журналисти останаха без работа, а оцелелите работят за жълти стотинки и на минимални заплати, които пък не получават редовно. Че единствената гилдия в България, която няма собствен синдикат, е журналистическата. За казионно-пенсионерската организация СБЖ, превърната в нещо като Коминформбюро на Москва, няма смисъл да говорим.
Това го няма в докладите на Репортери без граници. Няма как и да го има след като докладчиците от България описват предимно себе си, за да продължават да получават пари от чужбина като репресирани.
Нещо като активните борци срещу фашизма и капитализма. Затова предлагам да се учредят награди и титли „борци за свободата на словото“ и „жертви на борбата за свободата на словото“. И наградите да имат паричен еквивалент. Нещо като Димитровската награда при социализма.
Така ще покажем на Репортери без граници, че ще се борим за свободата на словото докато кьорав борец не остане. И тогава може да ни преместят на 110-то място.
