Дали групата на Илиев не се е самопредложила на ГРУ ?
Шпионският скандал с Русия, гръмнал преди два дни, разкри тежки зависимости на хора от Министерство на отбраната и Служба „Военна информация“ с посолството на Москва у нас.
Иначе трудно би се обяснило как бившият служител на Военното разузнаване Иван Илиев, известен сред колегите си като Иван Шопа, е успял да изгради своята шпионска мрежа за събиране на класифицирана информация за НАТО, ЕС и България, която е продавана срещу жалките 3000 лева на резидентурата на ГРУ у нас.
74-годишният Иван Илиев е бивш разузнавач. По информация на сайта zonanews.bg е завършил военно училище в България и СССР. Преминал е 10-месечно обучение в Разузнавателната школа на ГРУ на Генералния щаб на Съветската армия в Москва през 1975-1976 година.
След това е кадрови офицер от РУМНО, работил като агент в Гърция и различни западни държави. По-късно става преподавател по дисциплини с оперативна насоченост в школата за кадри на Военно разузнаване (Да не се чудят разследващите защо Шопа обучава агентите си как да се пазят, как да работят с открадната информация и как да комуникират по телефони. Той това е преподавал).
Пенсиониран е заради навършени години през 2000 година от Николай Русатев, тогава зам.-директор на СВР.
Контактите му с друг от задържаните Любомир Медаров датират от времето на службата им във Военното разузнаване.
Медаров, познат сред колегите си като Пчелата,също е работил в СВР, но не като оперативен агент, а като аналитик в едноименния отдел.
След пенсионирането си от СВР Медаров става шеф на звеното за Защита на класифицираната информация в Народното събрание. В парламента работи от 2015 година.
Според неофициална информация във Военно разузнаване е работил баща му и неговият брат със същите фамилии.
В Народното събрание Медаров едва ли е имал достъп до кой знае какви тайни по-секретни от „Поверително“, коментират запознати.
По-скоро неговата роля е била да координира работата с хората от Министерство на отбраната и връзките с „Резидента“ както Илиев бе наречен от прокуратурата.
Предаването на информация от нелегална резидентура в съответното посолство не е обичайна практика в разузнавателните среди, коментираха запознати. Защото така се излагат на риск агентите. Въпросът в случая е дали разследващите от Военна прокуратура и ДАНС знаят за кого конкретно е работила групата на Илиев-Шопа ? С оглед подготовката му в ГРУ дали той е бил вербуван от агент или се е самопредложил на руснаците ?
След публикуваните му от прокуратурата откровения, че е по-скоро сталинист най-вероятно е второто.
Случаят с разбитата група за шпионаж в полза на Русия си прилича като две капки вода с този през 2001 година. Тогава при операция на Национална служба сигурност-НСС пред руското посолство с куп секретни документи в себе си бе задържан полк. Яни Янев, бивш служител на Военно разузнаване. Малко по-късно е арестувана любовницата му Лиляна Гешева, служител в секретна секция на служба „Сигурност“ в МО.
Седмица по-късно официално от страната са изгонени, но не обявени за „персона нон грата“, трима души от руското посолство-воененото аташе Владимир Ломакин, неговият заместник Сергей Власенко, както и съветникът Борис Смирнов.
Ломакин и заместника му Власенко са кадрови офицери от Главното разузнавателно управление-ГРУ, руското военно разузнаване. Докато съветникът Борис Смирнов е офицер от СВР-Службата за външно разузнаване на Русия, наследник на Първо главно управление на КГБ. Ломакин и Власенко имат тесни връзки със Съюза на офицерите и сержантите от запаса, където са приютени бивши кадри на Държавна сигурност и РУМНО.
Тяхната шпионска роля лъсва случайно при операция на Военното контраразузнаване-ВКР, което от 2000 г. по оперативен сигнал следи бившият офицер от Военното разузнаване Яни Янев и любовницата му Лиляна Гешева, шеф на секретна секция в служба „Сигурност“ на Министерство на отбраната.
ВКР засича и снима тайно как Гешева копира секретни документи от МО и ги предава на Янев, който срещу 300 долара ги продава на аташето Ломакин.
Материалите на ръка получава Власенко в сградата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса на площад „Възраждане“. Янев е арестуван пред руското посолство на 6 март 2001 г следобед, а по същото време белезници щракват върху ръцете на Гешева в Министерство на отбраната. Сутринта на същия ден тя носи на Янев плик със секретни документи от министерството и му ги предава.
8 години се точи делото срещу двамата по военните съдилища и Върховния касационен съд. През 2009 г двамата са оправдани от ВКС. Според магистратите прокуратурата не е успяла да докаже, че сведенията, които продавал Янев са от секретно естество.
Според бивши контраразузнавачи обаче действията на офицерите от ГРУ Ломакин и Власенко не се изчерпват само със Съюза на офицерите и сержантите от запаса.
Двамата и „съветникът“ Смирнов правят опити за създаване на националистически партиен проект, който трябва да е готов до изборите през юни 2001 година.
За основа на проекта са избрани Тракийските дружества в България, организация уж на потомци на бежанците от Източна Тракия след Балканската война, но всъщност узурпирана от БСП. Зам.-председател на Тракийските дружества е о.р. ген. Тодор Бояджиев, бивш шпионин в Ню Йорк, след това зам.-шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност-външното разузнаване и първи главен секретар на МВР през 1990 г.
Председател на организацията е Красимир Премянов, бивш шеф на ПГ на БСП по времето на Жан Виденов. Отделно от това Смирнов лобирал и за създаване на лява ромска организация, която да се включи в коалицията на БСП за вота.
НСС засича тесните контакти на ръководството на организацията и с офицерите от ГРУ Ломакин и Власенко и с представителя на Бившето първо главно управление на КГБ-СВР Борис Смирнов.
Тримата „дипломати“ убеждават ръководството на дружествата да се създаде консервативно-патриотична партия. Като платформа за разширяването й да се използват и други патриотични организации и сдружения на бивши военни. Проектът е в напреднал стадии, но изгонването на тримата от София го спира. И на изборите през 2005 г. Случайно или не се появява коалиция „Атака“. В нея участва и Съюза на патриотичните сили и войните от запаса „Защита“.
