Примерни диалози за открадването на една душа
Поредния скучен ден. В училище неща не вървят, непрекъснато ме базикат , че нямам приятелка, колко съм затворен и самотен. Какво ли разбират тези анаболи , не излизат от фитнеса и нищо друго освен мацки не им е в главата. Отварям фейса, я нови покани за приятелство, некакви арабели, какво пък искат от мене. Ще приема нещо екзотично, чаршафосани мангали.
Приемам приятелството, отсреща дружелюбно отношение, някой ме нарича приятелю, след дълги часове чатене ми иска визуален контакт, говори ми , че съм му брат. Говорим за всичко и за сериозни неща:
„– Кой говори от името на Запада? Мюсюлманите по света не смятат Запада за монолитен. Те критикуват и възхваляват някои страни на основа на политиката, а не на тяхната култура или религия.
– Работа мечта: Мечтаната си работа за в бъдеще, мюсюлманите не споменават джихад, а по-скоро да си намерят по-хубава работа.
– Крайно отхвърляне: Мюсюлманите и американците са еднакво склонни да отхвърлят атакуването на цивилни като морално неоправдано.
– Средно религиозно: Тези, които опрощават терористични действия, са малко и не са по-религиозни от останалото население.
– Възхищение от Запада: Това, поради което най-много се възхищават мюсюлманите по света от Запада, са технологиите и демокрацията – същите два най-често срещани отговора, дадени от американци, попитани по същия въпрос.
– Критика към Запада: Това, на което най-малко се възхищават мюсюлманите по света от Запада, е усещащият се морален упадък и рухването на традиционните ценности – същите отговори са дали американците, запитани същия въпрос.
– Справедливост към половете: Мюсюлманските жени искат равни права и религиозност в техните общества.
– Р.Е.С.П.Е.К.Т.: Мюсюлманите по света казват, че единственото нещо, което Западът може да направи, за да подобри отношенията си с техните общества, е да смекчи разбиранията си спрямо мюсюлманите и да уважава исляма.
– Духовенство и закони: По-голямата част от запитаните искат религиозните водачи да нямат пряко участие в създаването на законите, но все пак подкрепят религиозните закони като средство за законодателство.
Един размер за всички?
Докато много хора говорят общо за исляма и мюсюлманите като цяло, има много интерпретации на исляма и много различни мюсюлмани.
Мюсюлманите идват от разнообразни националности, етнически и племенни групи и култури; говорят много езици; следват специфични традиции. „
За мене този свят е непознат различен, проявявам интерес и моят нов приятел ми разказва подробно и доста увлекателно, не усещам как времето минава бързо, не искам да ставам от компютъра, майка ми пак ми пили ,че е направила вечерята, а и тези досадници сестра ми и барат ми не разбраха ли, че в стаята не се влиза! Ох, казвам му чао на моя арабин , а в главата ми са последните ни разговори :
„Както при другите религии, ислямът също има различни и понякога спорещи теологии, правни школи и суфи (мистични) нареждания. Живеещите по света милиард и триста милиона мюсюлмани живеят в някои от 57-те държави с основно или преобладаващо мюсюлманско население в Европа, Северна Америка и по целия свят. Мюсюлманите говорят не само арабски, а и персийски, турски, урду, суахили, бахаса индонезия и китайски, а и английски, френски, немски, датски и испански.
Облеклото на мюсюлманската жена, образователните и професионалните възможности и участието в обществото също се различават значително.
Жените в някои мюсюлмански общества нямат право да карат коли и са сексуално изолирани, но жени в много други части на мюсюлманския свят карат коли и мотори, дори управляват самолети.
Някои мюсюлмански жени са задължени от закона да бъдат изцяло покрити на обществени места, докато на други е забранено да се показват с фередже.
Растящ брой мюсюлмански жени избират да покриват главите си, докато други не правят това.
Повечето жени
В Обединените арабски емирства и Иран повечето от студентите в университетите са жени.
В други част на света жените изостават от мъжете дори по грамотност.
Жените работят в парламенти и кабинети, оглавяват правителства в Турция, Пакистан, Бангладеш и Индонезия, докато в други мюсюлмански държави жените се борят за правото на глас и да ръководят офис.
Мюсюлманските жени носят сари, костюм, дънки или поли, както и мюсюлманските мъже носят дълги широки роби, дънки, пуловери, бизнес костюм от три части, ходят с бради или гладко избръснати.
Вероятно най-шокиращите примери за разнообразие в мюсюлманския свят са в икономическото и политическото развитие.
Икономически богатите на нефт и бързоразвиващи се според Gulf като Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са много далече от бедни, мизерстващи и неразвити държави като Мали и Йемен.
А политически ислямските правителства в Иран, Судан и талибански Афганистан ярко контрастират с най-светски ориентираните правителства на Египет, Сирия, Турция и Индонезия.
В Турция, Алжир, Йордания, Египет, Кувейт, Йемен, Пакистан и Малайзия ислямски движения са се появили като „алтернативен елит” сред основната част на обществото. Бивши или настоящи членове на ислямски организации са избирани в парламенти и служат в кабинети като премиери и президенти на държави като Турция, Кувейт, Йордания, Ирак, Ливан, Судан, Иран, Египет, Пакистан, Малайзия и Индонезия.”
Вече цял месец си говорим с Хамид, така ми се представи, 24 годишен арабин от Мароко. Бързам от училище и дано да е на фейса, преминахме на по сериозен чат, казва , че фейса е американска шпионска измишльотина да ни държат под контрол, вече ми доверява неща от неговия живот, аз какво да му кажа при мене всичко е толкова скучно и жалко. Тия нашите момичета са се разгологъзили, всичко им е на показ, какво искат не знам! Ами съучениците ми цигара от цигара, даже пафкат и джойнт, кой ги знае и розови хапчета гълтат като бонбони и мозъците им едни сварени. Хамид ми говори за морала на мюсюлманина:
„Някои мюсюлмански теолози определят исляма като постигане на мир чрез обвързаност с божията воля.
Това основно определение е важно, защото мюсюлманите смятат всеки, който отговаря на тези критерии в което и да е време в историята, за мюсюлманин. Следователно първият мюсюлманин не е пророкът Мохамед, а Адам, първият човек и пророк. Ислямът твърди, че на всички нации са изпратени пророци и апостоли (Коран 35:24), всеки от които проповядва същото основно послание за вяра в един-единствен Бог. Затова се вярва, че всички пророци са били мюсюлмани.
„Вярваме в Бог и в това, което ни е разкрито; в това, което бе разкрито на Авраам и Исмаил, на Исаак и Якоб, и в това, което бе дадено на Мойсей и Иисус и пророците от техния Бог. Ние не правим разлика между никой от тях [пророците]. Затова се подчиняваме на Бог.” (Коран 3:84)
Както Иисус и Мойсей пророкът Мохамед (н.е. 570-632) е роден и проповядвал посланията си в Близкия изток, където ислямът бързо се е разпространил.
Мюсюлманите почитат бога на Авраам както християните и евреите.
Вместо нова религия мюсюлманите по-скоро вярват, че ислямът е продължение на традицията на Авраам. По този начин, както е широко разпространено, съвременното значение на юдео-християнската традиция е било конструирано по време на Втората световна война. Днес се наблюдава увеличаващо се признание за съществуването на юдео-християнско-мюсюлманска традиция, обхващаща всички деца на Авраам.
Мюсюлманите признават библейските пророци и божието откровение към Мойсей (Тора) и Иисус (Евангелията).
Всъщност Муса (Мойсей), Иса (Иисус) и Мариам (Мария) са често срещани мюсюлмански имена.
Евреи, християни и мюсюлмани следват библейското си родословие от Авраам. Мюсюлманите знаят много от притчите от Стария и Новия завет и фигурите, които евреите и християните изучават (Адам и Ева, Ноевия ковчег, Десетте заповеди, Давид и Соломон, Мария и Иисус), понякога в различни интерпретации.
Например в Корана Адам и Ева не се подчиняват на Бог и ядат от ябълката заедно, това неподчинение не налага „първородния грях” на бъдещите поколения.
Също така майката на Иисус, Мария, се споменава по име повече пъти в Корана, отколкото в Новия завет. Коранът описва нейното непорочно раждане на Иисус, който е дълбоко почитан за един от великите пророци на исляма, но не е смятан за божествен. Според Корана различието във вярата, културата и традицията е част от божията промисъл и знак за неговата мъдрост:
„Ако така бе пожелал Бог, Той със сигурност щеше да ви направи една-единствена общност: но [Той пожела иначе] с цел да ви изпита със средствата, които Той ви даде. Състезавайте се един с друг тогава, правейки добри дела!” (Коран 5:48)
„Сред Неговите знаци е създаването на рая и на земята, разнообразието на вашите езици и цветове. Със сигурност има знаци за тези, които разсъждават.” (Коран 30:22)
Идеали за равенство
„О, човеци, Ние ви създадохме мъжки и женски и ви направихме народи и племена, за да се опознавате. Наистина най-достойният от вас в божия поглед е този, който най-дълбоко усеща Него. Погледни, Бог е всезнаещ и всеразбиращ.” (Коран 49:13)
Въпреки че никое общество не е свободно от расови предразсъдъци, мюсюлманите са наистина горди за това, че смятат за ислямски идеали политическото и социалното равенство за ислямски идеали.
Например един от запитаните в световно мароканско проучване (Moroccan World Poll) казва, че това, на което най-много се възхищава на мюсюлманския свят, е посланието на исляма за расово равенство. „Имам висока почит към ислямските ценности и учения и нерасисткото отношение на мюсюлманските народи.” Коранът набляга на обединението на вярващите около споделената вяра независимо от етноса или племето.
Кое е ядрото на мюсюлманските вярвания, което обедниява това разнообразно, разпръснато по света население? Както християните гледат на Иисус и Новия завет и евреите на Мойсей и Тората, мюсюлманите уважават пророка Мохамед и Корана, божия пратеник и послание, като последното съвършено и пълно откровение.
Заради забележителния успех на пророка Мохамед и ранното мюсюлманско общество в разпространяването на исляма мюсюлманите сунити гледат с уважение към идеалния портрет на „първото поколение” мюсюлмани (наричани последователи на Пророка) като техен пример.
Ключови точки
– Множеството езици, традиции и етноси на мюсюлманския свят представляват неговото широко разнообразие. Има 57 държави по света с предимно мюсюлманско население или значително малцинство мюсюлмани – арабите съставляват около 20% от глобалното мюсюлманско население.
– Вярата и семейството са ценностите в центъра на мюсюлманския живот, мюсюлманите ги смятат за най-скъпоценното качество на тяхното общество.
– Мюсюлманите, както християните и евреите, вярват в бога на Авраам и признават библейските пророци като Авраам, Мойсей и Иисус.
– Джихадът има много значения. Той е „борба за бога”, която включва борба както с душата, така и с меча. Етиката на ислямската война забранява нападането на цивилни.”
Вече няколко месеца си общувам с Хамид, говорим си за всичко и най-вече за Исляма, той ми разправя за
неразбирането на шериата на Запад:
По-голямата част от мюсюлманите вярват, че жените имат право да гласуват и да ходят на работа в ръководни позиции.
Шериатът бе приравнен с убиване с камъни на прелюбодейците, рязане на крайници на крадците, затвор или смърт за бохохулство и вероотстъпничество, ограничения на правата на жените и малцинствата. Различните разбирания на шериата изплуваха в Ирак, когато шиитски лидери, като например старшия шиитски духовник Айатола Али ал Систани, призоваха към ислямска демокрация, включвайки шериата като основа на закона в новата конституция на Ирак. Иракският християнски член на иракския комитет за създаване на конституцията Йонадам Канна каза през лятото на 2005, че последиците от превръщането на шериата в един от основните източници на законодателството биха били бедствени. „За жените това би било ужас.” Въпреки това повече от 1000 иракчанки се обединяват в подкрепа на шериата в южния град Басра през август 2005 в отговор на друго обединение, противопоставящо се на шериата в Багдад седмица по-рано.
Заемайки позиция в дебата през 2004 г. относно ролята на шериата в новата конституция на Ирак, тогавашният глава на окупационната администрация Л. Пол Бремер каза за временната конституция: „Нашата позиция е ясна. Не може да стане закон, преди да го подпиша.” Доналд Ръмсфелд, тогава секретар на отбраната, предупреди през 2003 г., че САЩ няма да допуснат Ирак да се превърне в теокрация както Иран, бъркайки идеята за включване на шериата в новата конституция на Ирак със създаване на теокрация, т.е. с управление от духовенството.
Въпреки че в много среди шериатът бе превърнат във високопарна дума за религиозно управление, отговорите в запитване на “Галъп” сочат, че „да желаеш шериат” не означава автоматично желание за теокрация. Значителни мнозинства в много страни казват, че религиозните водачи не би трябвало да имат ръководна роля в приемането на нова конституция на държавата, писането на законите, приемане на нови закони, определянето на външната политика и международните отношения или да решават как да се обличат жените на обществени места или какво да дават по телевизията и да публикуват във вестниците. Другите, които са предпочели ръководната роля на шериата, са склонни да постават условие, че религиозните лидери би трябвало да имат съветническа длъжност при държавните чиновници.
На Запад шериатът често извиква образа на рестриктивно общество, в което жените са потиснати и нямат основните човешки права. Наистина жените са страдали от наредби за шериат, наложени от правителството в мюсюлмански държави като Пакистан, Судан, талибански Афганистан, Саудитска Арабия и Иран. Независимо от това тези, които искат шериат, често казват, че такива наредби са неислямски интерпретации.
Данните от запитването на “Галъп” ни показват, че повечето запитани искат жените да имат лична свобода и равни права. По-голямата част от запитаните в повечето държави, участвали в изследването, вярват, че жените трябва да имат:
– същите законни права като мъжете (85% в Иран; 90% в Индонезия, Бангладеш, Турция и Ливан; 77% в Пакистан и 61% в Саудитска Арабия). Изненадващо, Египет (57%) и Йордания (57%), които като цяло са смятани за по-либерални, изостават след Иран, Индонезия и други страни;
– право на глас: 80% в Индонезия, 89% в Иран, 67% в Пакистан; 90% в Бангладеш, 93% в Турция, 56% в Саудитска Арабия и 76% в Йордания казват, че жените трябва да могат да гласуват без влияние и намеса на членове на семейството;
– право да работят всякаква работа извън дома, за която са квалифицирани. Малайзия, Мавритания и Ливан имат най-висок процент (90%); Египет (85%), Турция (86%) и Мароко (82%) се намират в интервала на 80 процента, следвани от Иран (79%), Бангладеш (75%), Саудитска Арабия (69%), Пакистан (62%) и Йордания (61%);
– право да са на ръководни позиции, вкл. и на ниво министър. Докато повечето от запитаните подкрепят това твърдение, Саудитска Арабия (40%) и Египет (50%) са изключение.
Докато шериатът се изобразява като безкомпромисна и потисническа законова система, мюсюлманските жени са склонни да гледат на него с повече нюанси, смятат го за съвместим с техните стремежи за разширяване на правата. Например Джинан ал Убайди, една от деветдесетте жени, участващи в Народното събрание на Ирак в началото на 2005 г., каза за Christian Science Monitor, че подкрепя изпълняването на шериата. Независимо от това като член на събранието тя ще се бори за правата на жените да имат равно заплащане, помощи при майчинство и намаляване на работното време на бременни жени. Тя каза, че също би окуражила жените да носят хиджаб и да се съсредоточат над укрепване на семействата си. За Убайди да се дават права на жените е съвместимо с ислямските ценности.
Повечето мюсюлмани искат съчетание на източници в закона
И двата пола в мюсюлманския свят подкрепят идеята за вкарване на някои неща от шериата.
Големи мнозинства в почти всички запитани нации (95% Буркина Фасо, 94% Египет, 93% Иран, 90% Индонезия) казват, че ако създават конституция на нова държава, биха гарантирали свобода на словото, определена като „право на всички граждани да изразяват мнението си по политическите, социалните и икономическите въпроси на деня”.
Въпреки това, докато признават и се възхищават на много аспекти от западната демокрация, запитаните не одобряват пълното възприемане на западните модели. Много изглежда искат техен собствен демократичен модел, който включва шериата – а не демокрация, която е лесно зависима от западните ценности. Всъщност много малко от запитаните свързват „приемане на западните ценности” с мюсюлманския политически и икономически прогрес. Злоупотребите с понятието шериат не са довели до отхвърлянето му като цяло.
Според данните хората от държави със значителен брой мюсюлманско население наблягат върху нов модел за управление – демократичен и обхващащ религиозни ценности. Наблягането на това помага да се обясни защо мнозинствата в повечето държави, с изключение на съвсем малко народи, искат шериата като поне „един от” източниците за законодателство.
Само в няколко държави мнозинството твърди, че шериатът не трябва да има роля в обществото. В повечето държави по-малката част от населението искат шериата за „единствения източник” на законодателство. В Йордания, Египет, Пакистан, Афганистан и Бангладеш повечето искат шериата за „единствения източник” на законодателство.
Най-изненадваща е липсата в повечето държави на особени различия между мъже и жени в подкрепата им на шериата за единствен източник на законодателство.
Например в Йордания 54% от мъжете и 55% от жените искат шериата за единствен източник на законодателството. В Египет процентите са 70% мъже и 62% жени; в Иран 12% мъже и 14% жени и Индонезия – 14% мъже и 14% жени.
В интерес на истината не се налага да гледаме далеч от дома, за да открием значителен брой хора, които искат религията да бъде източник на законодателство. В САЩ запитване на “Галъп” през 2006 г. посочва, че много от американците искат Библията за източник на законодателство.
Четиридесет процента от американците казват, че Библията трябва да бъде един от източниците, а 9% вярват, че тя трябва да бъде единственият източник на законодателство.
Още по-изненадващо е, че 42% от американците искат духовните водачи да имат централна роля в изготвянето на конституцията, докато 55% искат те да не участват изобщо. Тези цифри са почти идентични с тези на Иран.”
Нещо не разбирам , объркан съм, но няма с кого да го споделя, Хамид не ми се е обаждал цели две седмици. Ислям, Шериат, спазване на законите, морал, благородство и неверници, разложени западни демократи. Ами нали ги виждам и нашите всеки на различно мнение.
Как да отида в тая джамия до нас, там някакви мангали и те ли ще ми говорят за възвишените неща с които Хамид ме запозна. Защо го няма, всеки ден съм в нета , направихме си и кодиран чат, никой не ни следи, проверявам телефона само и само да се появи, имам да му казвам толкова много неща.
Така минава месец……….
Най-накрая имам известия от Хамид, той ми казва , че негов брат е убит в Ирак от евреите. Започваме да си говорим за несправедливостта, за това , че се потиска ислямската религия, за това как обществото не разбират желанието на мюсюлманите за справедливост, пороците на запада са ужасни и ние трябва да ги изкореним.
Слушам го с възхищение, това е и моя мечта да има справедливост. Пуска ми един клип как американски войници се гаврят с мюсюлманско момиче, после ми пусна един клип негови братя обезглавяват пленени войници от битките в Сирия.
Така им се пада на копелетата. Това ме кара да съм жив, дава ми енергия, че съм част от нещо велико. Моят приятел ми казва , че и аз съм герой и имам мисия, но преди всичко трябва да съм верен на братството, нашата мисия е да спасим света. Хамид ми каза следното, много мислих над това и виждам , че е абсолютно прав:
„Мюсюлманската религия разделя света на две сфери: “Дом на Исляма” (Дар ал-Ислам), където управлява законът на Аллах, т.е. Шариатът, и “Дом на Войната” (Дар ал-Харб), обитаван от “неверниците, тънещи в беззаконие”. Според арабския теолог от ХІV век Ибн Таймия, последните, включително християните, нямат законно право да притежават имот и земя, нямат дори право на живот, защото права имат единствено на правоверните мюсюлмани. Смята се, че “неверниците” притежават въпросните блага само временно, докато Ислямът не стане достатъчно силен за да наложи Шариата навсякъде по света. Впрочем, показателно е, че Ибн Таймия е особено почитан и днес от сектата на уахабитите, течение в Исляма, което доминира в Саудитска Арабия. Интересно, как ли се отнасят студентите във финансираните от Саудитите “ислямски центрове” в Западна Европа и САЩ, задължително изучаващи “трудовете” на този и подобни “теолози”, към своите съграждани християни?
Проследявайки дългата история на ислямския натиск срещу християнския свят, трябва да признаем, че последният неведнъж се е оказвал на ръба на пълното си унищожение. В края на краищата между Поатие, където през 732 Карл Мартел спира арабското нашествие, и Виена, където през 1683 турците са разгромени от Ян Собиески, разстоянието по права линия е само 700 км.! От ХVІІ век нататък неоспоримото технологично и военно превъзходство на европейците като че ли окончателно решава хилядолетния спор между Кръста и Полумесеца в полза на първия. През ХІХ век християнските народи на Балканите – единствената завоювана от Исляма територия, където мюсюлманите така и не успяват да станат мнозинство (както в Египет и Сирия) или тотално да унищожат иноверците (като в Магреб), отхвърлят игото на своите господари-мюсюлмани. След Първата световна война Европа получава значително военно и геополитическо предимство пред света на Исляма, но така и не съумява да се възползва от него. Внезапно постигнали онова, за което предшествениците им кръстоносци само са можели да мечтаят и поставяйки под свой контрол Ерусалим, Антиохия, Александрия и Константинопол, изтощените и деморализирани западноевропейски правителства не правят и най-малкия опит за “рехристиянизация” на региона и само след няколко десетилетия го изоставят.”
Непрекъснато си мисля за думите му :” Ислямът се ражда с насилие и неслучайно първата заповед на Мохамед към последователите му е да атакуват и ограбят братята си от племето Курейш, отказващи да приемат сериозно неговото учение, а след това да унищожат всички мъже, принадлежащи към друг клан от същото племе и изповядващи юдаизма, изнасилвайки жените и поробвайки децата им.
От самото начало, в средите на арабите, а след това и на другите “неверници”, Ислямът се налага изключително със сила, идентифицирайки се с насилието, войната и терора – с една дума с “джихада”, понятие включено от Мохамед и в Корана (Сура 9:29). Днес защитниците на тази религия на Запад отхвърлят асоциациите между днешния Ислям и жестокостите, свързани с него в миналото, определяйки ги като проява на “невежество” и “фанатизъм”. В съвременните европейски и американски учебници Кръстоносните походи се квалифицират като “агресия” срещу мюсюлманския свят, но никой не се сеща да определи по същия начин завоюването с огън и меч на християнския Среден Изток от последователите на Пророка.”
Всъщност вече знам,че ислямисткото движение никога не е криело намерението си да обърне Запада в “правата вяра”. Пропагандните материали, свободно разпространявани във всички европейски и американски ислямски центрове през последните трийсетина години декларират именно тази цел, както и средствата за постигането и, както каза Хамид, те имат много привърженици и съмишленици в Европа, именно такива като мен, готови за действие.
Хамид ми каза още, че сред тях са доброволното приемане на исляма, браковете с християнки и преди всичко имиграцията. Хамид ми разказа, че мюсюлманите винаги първоначално са били малцинство в завоюваните (“освободените”) от тях страни и в този смисъл идеолозите на съвременния ислямизъм гледат на имигрантите мюсюлмани в Европа, САЩ и където и да било другаде, като на “исторически шанс за учението на Мохамед”. На Запад продължават да смятат Исляма просто за една от световните религии. В същото време обаче, ние мюсюлманските братя трябва да възприемем основната ни цел, че
“мюсюлманите нямат друга алтернатива, освен да започнат свещена война срещу нечестивите светски правителства и дълг на всеки възрастен мъж е да стане доброволец в тази битка за овладяването на всички неислямски земи и установяване властта на Корана от единия до другия край на света”, малко се различават от безумните призиви за “разпалване на световната революция”, че
само така можем да се противопоставим на загнилия Запад и неговата поквара. Чувствам се като част от нещо голямо, нещо велико имам сили да направя всичко и това е моето призвание, но е толкова самотно де да можеше Хамид да беше до мене да можехме да се видим , разговорите са толкова приятни научавам всеки ден толкова много неща.
Диалогът и всичко останало са измислени, но сценарият е напълно вероятен. Като този с ученика от Пловдив
