Ще се въртим в цикъла „БСП на власт – национална катастрофа – БСП в градивна опозиция ?
„КОГОТО НЕ ОСТАВИШ ДА УМРЕ, НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ ДА ЖИВЕЕШ”
или „Шием обувки с кожа на клиента”
След началото на „прехода” млад евреин
пристига в България да прави бизнес.
Залага на абсолютно печеливша формула:
хляб и ковчези. Ако не върви едното,
няма начин да не се харчи другото.
След година фалира и се прибира в Израел.
– Какво стана?! – чуди се жена му.
– Нямам обяснение. Тези хора нито живеят,
нито мрат. Само се мъчат…
Капитан I ранг о. з. Васил Данов*
Защо поотделно не сме толкова лоши или некадърни хора, а като народ и като държава не струваме? Защо сме вечно разединени като във вица „Трима българи – войвода, четник и предател”? Откъде тръгват трагичната ни разпокъсаност и взаимно ожесточение?
Смятам, че началото е положено някъде през 1918-1919 г. Когато една балканска социалдемократическа партия започва т. нар. процес на болшевизация. Сиреч, по време на война да премине към конспиративни, въоръжени, терористични действия срещу своя народ и срещу законното правителство. Прави го не вследствие на собствено органично развитие, а по заповед от централата на Коминтерна, чийто доброволни и фанатични агенти стават българските болшевики. Тогава, по фронтовете на Първата световна, БКП започва гражданска война срещу страната си. Гражданска война, която с кратки прекъсвания продължава вече 100 години. А през периода 1919-1944 г. другарите комунисти получават 3 милиарда долара. От Москва, естествено.
Без разлагащите речи на комунистическите агитатори сред българските войски, черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 160 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, постигат и други частични, но знакови „успехи”. Още преди края на Първата световна българи убиват българи- в Радомир объркани войници, повярвали на Александър Стамболийски и Георги Димитров, обявяват република и тръгват срещу столицата.
Известни факти. Като „първото в света антифашистко въстание”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало оправдание за най-кървавия атентат през първите 90 години на ХХ век, надминат по броя на жертвите едва в края на 90-те в Ирак.
И този варварски акт в църквата „Света Неделя” не е оригинално решение на младите ленинци. То е препис от постановление на СНК (Съвета на народните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 г. за червения терор. „В сегашната ситуация тилът може да бъде осигурен само чрез терор. За гарантиране сигурността на Съветската република е необходимо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери…, да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заговори и метежи… Да бъдат публикувани имената на разстреляните и причините за прилагането на тази мярка.”
Хитлеристите ще започнат да градят своите концлагери 15 години след другаря Ленин. През 1920-1922 г. в Русия броят на убитите цивилни граждани надхвърля два милиона души. Без да се броят десетките хиляди разстреляни в Крим и Източен Сибир, както и хилядите военни моряци, избити от червената армия след въстанието в Кронщад. И стотиците хиляди селяни, разстрелвани със самолети и тровени с бойни газове от „прославения” маршал Тухачевски през 1921-1922 г.
На Балканите най-старателните ленинци също не изостават. След скромните победи на „антифашистката” съпротива, се разгръщат през 1944-1946 г. България става единствената страна, която след края на Втората световна дава три пъти повече жертви, отколкото в бойните действия срещу хитлеристкия вермахт. Световен рекорд! Защото организаторите и вдъхновителите на процеса прилагат уроците на двама вождове на световния пролетариат: Сталин и Димитров.
Месомелачката се върти и през периода на „мирен възход”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на Левглавинчевци, Антонюговци и тям подобни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, не пожелали да харижат земята и добитъка си на червените колхози.
Гражданската война на болшевишката партия срещу българския народ продължава. Въпреки смяната на името й през 1990 г. Въпреки постоянните промени в названието на ръководния й орган. Така сменя позивните си шпионска радиостанция, криеща се от радиопрехващачите на армията, върху чиято територия действа.
На 1 декември 1934 г. в Москва се разнесъл слухът, че в Ленинград е убит Сергей Киров. „Кой е загинал?”, „Кого са убили?”, започнали да питат членовете на ЦК, събрани на едно от безбройните чествания в Империята на Злото. На Сталин му омръзнали въпросите и казал на Ягода, шефа на НКВД: „Товаришч Ягода, кажете най-сетне на другарите кого са убили!”. „Кого, кого!…”, нервно отвърнал Ягода, който е смятан за организатор на убийството по поръчение на Сталин. „Стига сте врещяли! Когото е трябвало, него са убили!”
–––––-
Срещат се Ленин и Брежнев на оня свят. Ленин пита:
Ти нещо строил ли си в СССР?
Не. А ти?
И аз не съм. Странно, каква перестройка правят?
–––––––––––––––––––
През 1992-1994 г. в Италия в операция „Чисти ръце”, ръководена от прокурора Антонио ди Пиетро, са арестувани 150 депутати, трима премиери, около 20 министри и друга политическа сган. От общо 3 000 разследвани 75 % попадат в затвора. Ех, нямаме си Антонио ди Пиетро, а главните прокурори крадат по 7 години историческсо време от нестаналите реформи в съдебната власт.
Затова днес България е страната с:
най-ниските заплати и пенсии в Европа;
трето място по корумпирана държавна администрация;
най-неефективна съдебна система;
най-много милиционери на глава от населението;
най-нисък естествен прираст и най-бързо застаряващо население;
най-голям брой инсулти и инфаркти ;
най-непрозрачни и подкупни медии.
Седмо десетилетие България преживява хуманитарна катастрофа. Сигурно защото е единствената държава, управлявана от шестима съветски граждани: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В оценките на сериозни политолози тя все още се намира между бандитска и провалила се държава.
Ако обществото и държавата не се избавят от призраците на най-опасната политическа организация в 1 400-годишната ни история – БСП, и на ударния й отряд ДС, ние, злощастното местно население, ще останем заложник на комунистическото минало несвършващо.
Заложник на генетично модифицирани мутанти на партията-масов убиец.
На стокхолмския синдром, развит у мнозина през последните 75 години.
Ще се въртим в цикъла „БСП на власт – национална катастрофа – БСП в градивна опозиция”. Ще седим полупияни на сватбарската маса между роднина, милиционер и ченге.
Все така ще се лутаме в лабиринта на активни мероприятия и масови психози. И периодично ще се сблъскваме с огнедишащата паст на червения Минотавър.
Който милостиво ще ни отхапва по някой крайник.
*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България
