За една нощ номенклатурните „правоимащи“ узакониха натрупаните капитали
Днес се навършват 30 години от дворцовия преврат, в който бе свален „първият партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков. Отбелязваме го като начало на „демокрацията“ и прехода към уж по-добро общество. Преход, който още не е свършил за по-голяма част от населението.
Това не важи за бившата номенклатура на БКП, за която преходът отдавна свърши, а те от „борци срещу фашизма и капитализма“ се оказаха първи капиталисти, бизнесмени и собственици на голяма част от индустрията в България. За няколко години.
За да разберем защо така се случи „преходът“ трябва да се огледаме какво става в съветската империя в средата на 80-те години на миналия век и трансформацията на „златото на партията“. България като най-верен сателит на СССР изпълни точно плана за превръщането на червената номенклатура със системата на „правоимащите“ в червена буржоазия.
Още от средата на „застоя“ при другарят Леонид Брежнев съветската номенклатура вече открито недоволстваше от статута си. Заради технологичното и културно изоставане от т.нар. прогнил Запад червените велможи със собствените вили, строени с държавни пари, коли, специално обслужване и западни стоки, специално лечение и всичко останало вече се чувстваха пълни сиромаси в сравнение със средния западноевропеец.
Така беше и в България, където верният „губернатор“, поставен от Москва, Тодор Живков копираше сляпо всичко от СССР. И тук с държавни пари УБО строеше вили в резервати за внуците на Първия-Евгения Живкова и Тодор Славков. Вторият, едва 15 годишен, получаваше по 100-150 долара седмично за харчлък от „партидата“ на дядо си. Докато обикновеният човек нямаше право по закон да притежава чужда валута и го грозеше затвор. За прищевките на внучката Евгения Живкова празни самолети летяха до Франция да карат скъпи парфюми, техника, та дори и чаршафи от уж прогнилия Запад.
А българинът се редеше на опашки за банани и спеше пред ЦУМ, за да се дореди до съветски телевизор „Рубин“. Истинска екзотика бяха воаяжите по софийските улици на суперскъпите японски мотори на сина на Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков, който беше и колекционер на картини, също забранено за простосмъртния гражданин.
Но имаше и ограничения, това се разрешаваше за върхушката на БКП, но не и за по-нисшите чинове. Затова те омръзнаха на номенклатурата. Вождът бе изчерпан и с новия повей от Москва, идването на Михаил Горбачов, се чакаше сигнал за смяна на престарелия шеф.
И на цялата вече тотално прогнила система. Това стана на 10 ноември 1989 г. „Историческият пленум“ само узакони нарежданията на Москва. След това беше лесно. Водещи партийни и комсомолски другари се събудиха бизнесмени. С червени куфарчета или без.
Първата работа на партията бе да унищожи Държавна сигурност, за да не й пречи. Тя вече не беше нужна в новото „демократично“ време. Повечето служители на ДС също се оказаха крупни бизнесмени.
И се започна голямото разграбване. Вижте биографиите на днешните „предприемачи“-ЦК на ДКМС, БКП, Държавна сигурност. Дъщери, синове, внуци и правнуци на партията. А хората „скачаха“ по площадите, мислейки, че е дошла свободата. Само, че партията бе приготвила за тях няколко неприятни изненади, част от плана за превръщане на червената номенклатура в червена буржоазия. За която говореше дисидентът Петър Манолов на първия свободен митинг в София на 14 ноември 1989 г.
Българите бяха подложени три пъти на финансов геноцид, който изтръска всичките им спестявания. Изцеди ги, за да отидат в ръцете на буржоазията с петолъчка. Това бяха „Лукановата зима“ с купоните за храна и стоки от първа необходимост, „Виденовата зима“ с разграбването на банките и масовата приватизация, в която едни „назначени“ капиталисти с едни хартийки се оказаха собственици на почти цялата българска индустрия. Която разпродадоха и нарязаха на скрап.
Същите тези хора, един от апологитите на това разграбване Румен Гечев е пак в парламента, сега ни обясняват колко е лоша „демокрацията“ и колко хубаво е било при Тодор Живков. Ирония, подигравка или и двете ?
Само с една добавка-“демокрацията“, която те ни построиха. Не за благото на хората, а за техния си джоб.
