Как Путин издигна и затрупа с ордени виновниците за трагедията
Капитан о. з. Васил Данов*
Командирът на „Курск” капитан I ранг Генадий Лячин, герой на Руската федерация, смятан за най-способния командир на подводница в Северния флот, до последния миг от живота си прави опити да спаси кораба и екипажа.
След катастрофата командването на Северния флот пуска слухове за някакви „недостатъчно грамотни действия” на командира, довели до взрива на торпедо и до смъртта на 118 военни моряци. За да се измъкнат от отговорност, възпитаниците на сталинската военноморска школа не се свенят да хвърлят кал върху професионалната чест и името на екипажа, официално обявен за първенец на Северния флот на РФ.
Кои са убийците на атомната подводница „Курск“ ?
Елена Васильева, председател на Мурманската екологична организация Green Club е написала онова, което адмирали, старши и младши морски офицери не са посмели. Пак за „Курск“ – едно от първите престъпления на Путин и на путинизма, станало символ на управлението, изтъкано от подла жестокост. От 2000 г. та до днес.
№ 1. Командващият Северния флот адмирал Вячеслав А. Попов
През август 2000 г. денонощно гледах всички руски телевизии, които смело показаха причините и виновниците за трагедията. Във военното градче Ведяево вдовиците на загиналите офицери яростно крещяха в лицето на адмиралите и на някакво дребно човече, току-що назначено за президент на Руската федерация, всичко, каквото мислеха за тях и за „командването“ им.
Веднага след инцидента най-разкрепостената и гледана телевизия НТВ бе фалирана и оглавена от някакво рижо путиноподобно същество на име Алексей Милер. Днес съществото е генерален директор на „Газпром“ и понякога пристига в България да подписва заробващи договори или да обяснява колко по-изгоден за страната ни ще бъде поредният „Южен паток”.
После бяха забърсани и другите руски телевизии. Помня как този командващ червей Попов се гърчеше от екрана, молеше за прошка майките на удавените поради неговата низост 118 офицери, старшини и матроси, заканваше се на някакви мними виновници за аварията и кандърдисваше майките да „раждат още синове“ (?!).
Този изрод бе подписал заповед, според която най-добрата атомна подводница на Северния флот с дължина повече от 150 м и пълно водоизместване 25 000 тона бе пратена в учебен полигон с дълбочина стотина метра, където е невъзможно да маневрира и би станала лесна плячка на най-остарели и бавноходни надводни кораби. Все едно да напъхаш акула в корито.
После правителството на Заразното Зло отказа помощта, предлагана от спасителни екипи на САЩ и Норвегия, за да не би някой да открадне великите военни тайни на православната джамахирия.
Свидетели се кълнат, че в момента на катастрофата Попов и заместниците му са били пияни и след подводните взривове са се изнесли от флагманския крайцер „Пьотр Великий“. След което два дни официално лъгаха, че екипажът бил жив и с него бил установен контакт по Морзовата азбука чрез почукване по бордовете на подводницата.
Накрая Путин награди „героя“ със сенаторско място в Съвета на Федерацията.
№ 2. Вицеадмирал Михаил В. Моцак — главният виновник, член на Путиновата партия „Единая Россия“.
Единственият подводничар от тройката. През 2000 г. командва 1-а флотилия подводници от Северния флот. След трагедията е назначен от Путин за заместник-губернатор на Северо-Западния федерален окръг.
Герой на Русия от 1994 г.
№ 3. „Най-некадърният главнокомандващ руския флот“
Виктор И. Куроедов (и името му хубаво!), член на Путиновата партия „Единая Россия“. Разрешава участието на „Курск“ в учения с бойни стрелби, въпреки редицата пропуски в подготовката на екипажа и на техниката. С тъпо упорство отстоява версията, че „Курск“ се е сблъскала с американски подводен крайцер (на 100 м дълбочина!). Съставя „разстрелни списъци“ на мними виновници за трагедията, като пуска истинските престъпници в пенсия или позволява да заемат „други отговорни длъжности“.
След „Курск“ успява да потопи още една руска подводница и неколцина претенденти за поста си, където се държи със зъби и нокти до 2006 г.
Първоначално обявената дата за гибелта на „Курск” е 14 август. Истинската е 12-и. Двата дни им трябваха, за да лъжат, че уж спасяват екипажа. Оттогава до днес постоянно се разминават истинската и фалшивата, официална версия за причините, обстоятелствата и детайлите около съдбата на атомния ракетоносец.
Изписани са хиляди страници с лъжи и истини. Едно е ясно: с такива адмирали нито Северният, нито Тихоокеанският, нито който и са е друг руски флот ще го бъде. В мига на катастрофата и на Истината главнокомандващ и командващи, адмирали и старши морски началници се оказаха обикновени страхливи кокошки, мижави чиновници и дефектни продукти на късния болшевишки соц.
*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България
