Българите в РСМ не са малцинство, а държавнотворен народ

0
1098
Френското предложение се нуждае от прецизиране.

Comme on fait son lit on se couche (На каквото си постелеш, на такова ще легнеш)

Професор д-р Ана Кочева, специално за Breaking.bg

Проф. д-р Ана Кочева

Поговорката е френска и общо взето кореспондира с българската „На каквото си постелеш, на такова ще легнеш“. Което се отнася с пълна сила и до смисъла и съдържанието на документите, циркулиращи у нас тези дни, свързани с до болка познатия казус РСМ и отмяната или не на българското вето.

Придобилото гражданственост „френско предложение“ със сигурност трябва да се разглежда като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ. Като всяка база обаче то се налага да бъде детайлизирано, надграждано и най-вече ефективно гарантирано.

Въпросното френско предложение всъщност е ревизираният проект на общата позиция на ЕС, подготвена от председателството, като промените в сравнение с документа от 5 ноември 2020 г. сега са маркирани с ошрифтяване.

Съвсем резонно, още в първата част, озаглавена Изявление на ЕС за преговорите за присъединяване, е включен допълнителен текст, свързан с актуалната политическа ситуация в Европа, произтичаща от военната агресия в Украйна и очакванията Западните Балкани да се ангажират с европейските ценности.

Нова редакционна добавка е и абзацът за това, че специално внимание трябва да се отдаде на защитата и недискриминационното третиране на гражданите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се гарантира необратимостта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се следи отблизо от Комисията, която ще докладва редовно за това на Съвета, се казва в документа.

Всъщност точно тук текстът би трябвало да се прецизира допълнително, що се отнася до българските граждани в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общност. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми между двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в РБ. Става дума за една част от българския народ, която по силата на определени исторически обстоятелства е останала да живее в друга държава.

По-нататък в т. 11 се появява текст, който за мен не е напълно ясен, що се отнася до механизма, по който ще се процедира. Текстът гласи, че по отношение на превода на правата и задълженията, свързани със Съюза и неговата институционална рамка, известна като „acquis“, Съюзът взема под внимание България и съответно Р Северна Македония да направят едностранна декларация относно „македонския“ език.

Ако се има предвид да бъде изложена българската позиция за официалния език на РСМ, това е разумно, но при положение, че нататък се реферира към Договора за добросъседство от 2017 г. и Рамковата позиция на НС в частта за езика. В този смисъл би било уместно да се акцентира върху спазването на утвърдената практика за „официалните езици на двете страни – съгласно конституциите…“. С тази формулировка бяха подписани двустранни споразумения, тя беше вградена и в Договора от 2017 г.

С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на РСМ в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната.

Научно-езиковата същност на формулировката не е предмет на разглеждане, с нея се занимават филолозите. Основата на официалната норма и начинът, по който тя е кодифицирана и наложена изкуствено отгоре надолу, ѝ дават статут на вариант, а не на отделен език.

Това не пречи тя да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Република Северна Македония. За целта е нужно обаче да се преодолеят рефлексиите от миналото. РСМ има перспектива да се развива напред, стъпвайки на съзидателни дела, без да търси опора в някакво измислено и манипулирано минало.

В текста на документа по-нататък изрично се подчертава ангажиментът на Северна Македония към добросъседски отношения и по-тясно регионално сътрудничество, включително чрез постигане на осезаеми резултати и добросъвестно изпълнение на двустранни споразумения, включително Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България от 2017 г.

В частта Преговорни процедури се акцентира върху факта, че Северна Македония ще приеме план за действие, посветен на защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинства или общности, включително, в областта на недискриминацията, борбата с езика на омразата, образованието, създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и идентифициране на съответните отговорни институции. Изпълнението на тази пътна карта и плана за действие ще бъде постоянно наблюдавано и редовно разглеждано на междуправителствените конференции през целия процес. Казва се още, че Комисията ще обърне специално внимание на ангажиментите на Северна Македония за добросъседски отношения и регионално сътрудничество, както е посочено в параграф 5, и ще информира междуправителствената конференция за техните изпълнение.

Изброените по-горе детайли наистина са добро начало, върху което трябва да се работи методично и последователно. В определен смисъл спорните въпроси се изместват от двустранното поле в посока към взаимоотношенията РСМ – ЕС. За пръв път ЕС всъщност застава по-категорично зад страната-членка, стъпка, която беше добре да се предприеме отдавна.

Друг е въпросът може ли наистина Франция да стане дългосрочен гарант за изпълнението на условията. Не бих се ангажирала с отговор на този въпрос, а и самият президент Макрон ще е такъв още четири години. После? Въобще гаранциите от страна на Великите сили по отношение на Балканите никога не са били категоричен императив и за съжаление практиката го е показвала неведнъж досега.

Факт е обаче, че именно когато България демонстрира твърдо, достойно аргументирано и последователно поведение, се оказа, че условията й могат да се възприемат адекватно и партньорски. Затова би било препоръчително да се работи за постигане на конкретни срокове и ясна пътна карта, вкл. и с разписани възможности за санкции, ако такива се наложат.

Френското предложение най-вероятно ще бъде съпътствано и от двустранен протокол между Р България и Р Северна Македония, който да отрази Договора от 2017 г. и Рамковата позиция от 2019 г. В него ангажиментите от двете страни би следвало да се разпишат максимално детайлно и изчерпателно, за да няма опасения, че впоследствие ще се добавят нови условия. Добър е подходът да се диференцират І „Действия, които да бъдат предприети преди първата Междуправителствена конференция на ЕС и Република Северна Македония“, включващи теми като Говор на омраза, Реабилитация на жертвите на репресии на комунистически режим, Историята, и II. Мерки след провеждане на първа Междуправителствена конференция. Частта „История“ е твърде фрагментарна и си струва да бъде значително обогатена.

В този смисъл поговорката „Бързай бавно“ ще свърши работа, защото трябва да се изпипа и самата преговорна рамка с конкретни срокове и ясен механизъм за контрол от страна на Съвета на ЕС при изпълнение на поетите ангажименти от страна на РСМ през целия преговорен процес. Р България действително има интерес от бъдещото еврочленство на РСМ и това не е клише. Що се отнася до предложенията – и от френска, и от българска страна – заедно с изчистването на детайлите, те са категорично и в северномакедонски интерес, защото приети днес, ще снемат напрежението утре.