Войната няма да свърши скоро, освен ако в Русия не настъпят някакви кардинални промени. Путин няма да се откаже да воюва. За него това би означавало не само политическа, но и физическа смърт
О.р. полковник Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България и военен експерт на партия КОД, специално за Breaking.bg
Броени часове ни делят от навършването на две години от началото на войната в Украйна.
Война, която вече отне стотици хиляди човешки животи. Война, донесла разорение, разрушение, неописуеми страдания. Война, чиито край към момента не се вижда.
След първите няколко дни на пълна обреченост, последваха определени победи на Украинските въоръжени сили (УВС) с връщане на окупирани територии. Първоначалната липса на точно фиксирана фронтова линия бе добре използвана от украинската армия.
Постепенно обаче двете страни се окопаха и за последната една година единственото значително движение по фронта е превземането на Авдеевка от руснаците и изтласкването на УВС на 6-8 км от града.
Движение, която коства живота на над 30 000 руски войници, два пъти по толкова тежко ранени, около 120 танка (само за последните месеци) и хиляди единици бронирана техника, самолети, артилерийски системи, хеликоптери, логистична техника.
От друга страна, очакваното контранастъпление на УВС се провали и може би на това се дължат промените, които бяха извършени този месец в командването на армията.
Този провал си има съвсем логично обяснение.
Руското военно командване разполагаше с месеци, за да подготви своята отбрана в дълбочина.
Бяха изградени стотици километри фортификационни съоръжения. Окопите, противотанковите и противопехотни минни полета, рововете, ежовете, които бяха поставени на пътя на УВС направиха невъзможен голям успех, без той да бъде заплатен с безценни човешки животи.
Докато Путин може да си позволи да изпраща на смърт хиляди войници от републиките, войници за чиито изгубени животи никой не му държи сметка, това е невъзможно за украинските генерали и политическото ръководство на страната.
След първоначалните опити за пробив в руската отбрана с масирани удари на танковете и пехотата, те промениха своята тактика. За това говорят загубите на бронирана техника в последните 2-3 месеца край Авдеевка.
Срещу 120 те унищожени руски танка стоят само 17 украински.
Въпреки факта, че руските войници не са добре подготвени, техния по-голям брой, превъзходството във въздуха, артилерията и особено наличието на добро сателитно и въздушно разузнаване не позволяват на украинската армия да съсредоточи на определено направление достатъчно сили, които да й позволят решителен пробив в руската отбрана на оперативно и стратегическо ниво.
Всичко това наложи промяна на тактическите действия на терен.
Без съмнение украинската армия е на по-високо технологично ниво от руската.
В нея по-бързо се приемат на въоръжение и се използват новите технологии, особено дроновете.
Това превъзходство най-ярко си пролича в буквалното смазване на руския Черноморски флот. Към момента той е изкаран от военните действия.
С него не могат да се извършват десанти, от него вече не се изстрелват ракети по украинските градове, по логистичните центрове на украинската армия и по фронтовата линия. Руските кораби бяха поразявани далеч в открито море, в пристанищата и по време на бойни дежурства близо до брега. Към момента може твърдо да се каже,че те създават повече проблеми, свързани с опазването им от украински атаки, отколкото да допринасят реално с нещо за успеха на руските бойни действия.
Украинската армия разполага с добра противовъздушна отбрана, която не позволява на руската авиация да оперира в нейния тил. Само за последната седмица бяха свалени 7 руски самолета Су 34 и Су 35.
Не така обаче стои въпроса на фронтовата линия, тъй като съюзниците на Украйна така и не се решиха да снабдят УВС с ракети с далечен обсег.
Докато руските войски използваха дронове предимно за да тероризират украинските градове и инфраструктура, същите бяха масово приети на въоръжение в УВС, разположени по фронтовата линия, което позволи всички опити за съсредоточаване и за изненадващи атаки на руските подразделения да бъдат буквално разпилявани.
Малки украински дронове непрекъснато “тероризират” скритите в окопите окупатори и не позволяват ефективното им логистично осигуряване.
Дроновете насочват огъня на артилерията и позволяват нанасянето на прецизни удари с високоточна артилерия и особено с HIMARS. Въпреки това изключително технологично превъзходство, липсата на редовни доставки на снаряди и ракети от НАТО не позволява на украинската армия да го материализира като решаваща победа на фронта.
Все пак, то допринася съотношението в загубите на двете страни варира между 4:1 до 6:1.
Тук следва да се отбележи, че целта на украинското военно и политическо ръководство е до края на тази година, съвместно със съюзниците от НАТО и особено с Турция, Великобритания и САЩ да бъдат произведени над 1 000 000 дрона.
Към момента липсата на достатъчно снаряди, ракети и артилерийски системи не позволяват на украинската армия да постига значителни успехи на бойното поле.
Това е проблем без чието решаване не можем да имаме големи очаквания за успешни настъпателни действия и за връщане на окупирани територии от УВС. На всеки изстрелян от украинците снаряд се падат 5-6 руски. За всеки, който има бегла представа от война, това говори много и показва какво трябва да се направи задължително.
Фактът, че Русия притежавайки повече артилерийски системи, получава в огромни количества снаряди от Северна Корея и дронове “Шахед 136” от Иран помага на руската артилерия да притиска украинците в окопите и да не им позволява свобода на действие.
В допълнение на това, на УВС липсват нужната инженерна техника и оборудване, които да се използват за създаване на пробиви в руските фортификации за осъществяване на настъпателни операции.
Това са проблеми, които трябва да бъдат решени от страните членки на НАТО и от останалите съюзници.
Днес на Украйна са необходими над 250 000 снаряда месечно, само за да постигне паритет с Русия по този показател.
В това отношение България има огромен принос, който се оценява високо от украинското политическо и военно ръководство.
За съжаление обаче, политическите боричкания в САЩ, противоречията между страните членки на ЕС както и в самите тях не са добър знак за бъдещето на конфликта и особено за навременната военна помощ от която Украйна отчаяно се нуждае.
В същото време Путин заделя все по-големи средства на въоръжение – над 7% от държавния бюджет и постепенно поставя страната на изцяло военни релси, за да замести огромните загуби на бойното поле.
Изследване на Кралския институт (The Royal United Services Institute) за изследвания в областта на отбраната и сигурността показва,че Русия е повишила своя капацитет и е способна да произведе около 120 танка месечно, което ще й позволи да замества загубите на бойното поле.
Изводите които можем да си направим са в няколко направления:
1. Войната няма да свърши скоро, освен ако в Русия не настъпят някакви кардинални промени. Путин няма да се откаже да воюва. За него това би означавало не само политическа, но и физическа смърт;
2. Украинците няма как да се предадат или да спрат да се сражават. За тях това означава изчезването им като нация и държава;
3. Войната в Украйна показа,че е добре да имаш кораби, високоточни балистични ракети и самолети, но те са скъпи и бързо свършват. Накрая се стига до конвенционалните оръжия, до снарядите и патроните.
НАТО ТРЯБВА да осигури артилерия и снаряди на Украйна заедно с всичко друго.
4. Дроновете ще имат огромно значение на бойното поле. Украйна трябва да ги получи в големи количества.
5. България трябва да запази това правителство, въпреки огромните противоречия, които съществуват в него, защото алтернативата – радево проруско (макар и ограничено от конституционните промени) служебно правителство не е препоръчителна.
6. Ако Украйна загуби войната, нищо добро не чака нас и нашите наследници в следващите 50 години.
