Какво ни очаква в близките 2-3 месеца? Мощни украински настъпления на юг към Крим, Черно море, Азовско море и Волга са неизбежни. Успехът на УВС в това огромно начинание ще реши до голяма степен изхода на войната и съдбата на Путин
О.р. полковник Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България и военен експерт на партия КОД, специално за Breaking.bg
Посещението на президента Байдън в Украйна е не само знак към света, че САЩ подкрепят и ще подкрепят борбата на украинския народ за свобода. То беше стратегически ход и предупреждение към Путин – “Ти нямаш работа тук, това е чужда земя.”
Това посещение беше своеобразен завършек на цикъла от една година война, година в която Русия и в частност Путин загубиха стратегическата инициатива:
Вместо демилитаризацията на Украйна, която Путин обеща, той предизвика превръщането на украинската армия в най-силната сухопътна армия в света. Нейната мощ продължава да расте с всеки изминал ден.
Вместо да денафицира Украйна, той превърна украинския народ в юмрук, който разби руската армия и я направи за смях пред света.
Вместо да разедини ЕС и НАТО, те се сплотиха така, както никога досега и с всеки изминал ден съюзниците увеличават военния натиск, доставяйки на Украйна все по-модерни и мощни образци оръжие, като в допълнение ескалират икономическите санкции срещу Русия.
Вместо да приеме парада в Киев, както беше предвидено, като завършек на “специализираната операция”, Путин се крие в бункера, все по-изолиран от обкръжението си и живеещ в страх за собствения си живот.
Руската армия в момента няма нито подразделения на фронтовата линия, нито резерви в дълбочина, които да и позволят съществен пробив в украинската отбрана и съответното му развитие в хода на една успешна настъпателна операция.
Стратегическите запаси на руската армия са на привършване:
Ракетите, които са способни да достигат до обекти от украинската критична инфраструктура са намалели до едва 10%;
Бронираните машини и танковете са недостатъчни за да попълнят разбитите от украинската авиация и артилерия руски формирования край Бахмут;
Боеприпасите се доставят трудно от Урал и са недостатъчно, за да се подават огневите средства на украинската отбрана, която вече е дълбоко ешелонирана и добре въоръжена със съвременни противотанкови средства, мощни зенитно ракетни комплекси и високоточни многозарядни ракетни системи, способни да разпилеят всяко подхождащо към фронтовата линия подразделение.
Защо тогава военното командване на руската армия продължава системно да подава „пушечно месо“ на украинската армия?
Защо руските полеви командири се блъскат така упорито в тази непреодолима за тях стена?
В самото начало „специализираната операция“ беше планирана и изпълнена от руските служби за сигурност, а не от военните щабове. Има неоспорими данни, че полевите командири на най-високо ниво до последно не са знаели къде отиват.
Бойните машини и екипажите им не са били подготвени за среща с мотивиран противник. Голяма част от войниците никога не са стреляли на тактически учения с бойни стрелби и не познават способностите на поверената им техника.
Спомняте ли си „алеите на смъртта“ със стотици унищожени танкове и бойни машини, плячка на малки групи украински защитници от по 10-15 души?
В машините, вместо пакети с храна и аптечки имаше “празнични униформи” за парад на победата в Киев.
На армията беше отредена второстепенната роля – да бъде посрещана с цветя по улици и площади. Посрещнаха я с огън и жупел.
Въпреки разгрома, който руската армия претърпя, въпреки, че Герасимов и Суровикин поеха командването на „операцията“ (техните качества на общовойскови командири са твърде дискусионни), заповедите продължават да идват от Кремъл и от съветниците на пУтин, които са обикновени второразрядни ченгета. Заповеди, съдържащи менталните проблеми и илюзиите на пУтин и на сбърканите му приближени.
Те тотално не разбират принципите, средствата и правилата за водене на съвременната война
Не се вземат под внимание решаващи фактори като:
– морал на подразделенията;
– логистика;
– комуникации и управление на подразделенията на театъра на бойните действия;
– съюзници (ЕС, НАТО);
– икономика (ЕС, НАТО, свободния свят);
– реалната, а не декларативна подкрепа на нацията.
От незнание, страх пред диктатора и от объркана представа за реалността, на руските подразделения се поставят нереалистични и самоубийствени задачи.
Всеки ден украинците унищожават минимум един руски батальон. Към настоящия момент над 90% от боеспособните руски подразделения са в Украйна и прогресивно губят личен състав и техника.
Руския военнопромишлен комплекс няма капацитет да попълни и 20% от дневните загуби.
Мобилизационните възможности на руската армия са 120 000 за три месеца и то за подготовка на пушечно месо.
От друга страна, според достоверни източници, при посещението на Байдън в Киев украинската армия е получила зелена линия от САЩ за широкомащабна настъпателна операция през пролетта.
По време на срещата, Байдън “доложи”, че заедно със съюзниците са подготвили 700 танка, които съвсем скоро ще бъдат в Украйна. Резников допълни, че Украйна е сформирала 2 батальона с „Леопард“ – 2 и 7 батальона с „Леопард“ – 1”. Заедно с наличните около 1000 танка в украинската армия, това прави мощна групировка в състав две танкови армии, способна да изпълняват операции с постигане на стратегически цели дълбоко в отбраната на противника.
Ежедневно постъпва информацията за придвижването към Украйна на стотици американски бойни машини “Stryker” и известните като „убийци на танкове“ бойни машини „Bradley“, както и френските „AМХ 10 RC”
В допълнение на това артилерията на УВС се попълва интензивно с най-модерни ракетни системи MARS; HIMARS, M 270, както и с най-бързата и точна в света шведска самоходна артилерийска система – “Арчър”.
Всичко това, заедно с изявлението на Министъра на отбраната на Съединените щати Лойд Остин:
„Русия губи тактически, оперативно и стратегически. Украинската армия има инициативата и очакваме напролет да премине в настъпление” и това на президента Байдан от Варшава вчера: “Путин направи голяма грешка, ние ще продължим да подкрепяме Украйна докогато и колкото е необходимо”, недвусмислено показва какво ни очаква в близките 2-3 месеца-
мощни украински настъпления на юг към Крим, Черно море, Азовско море и Волга са неизбежни.
Успеха на УВС в това огромно начинание ще реши до голяма степен изхода на войната и съдбата на Путин.
Къде е България във всичко това?
Президента Радев продължава да играе деструктивната роля, която му е отредена от Кремъл.
Той отказа предложението на САЩ за триъгълна сделка: ние продаваме на американците своето старо оръжие /системи за противовъздушна отбрана, танкове, БТР, самолети/, те го предоставят на Украйна, срещу което ние получаваме над 200 млн. долара. По тази схема Чехия и Словакия получиха по над 200 млн. долара, с които се превъоръжават и попълват получилия се недостиг. Словакия предоставя на Украйна 30 бойни машини срещу което получи 15 танка „Леопард” 2 от Германия.
Така опорката на Радев: „Няма да дадем оръжие, защото нито една държава, която е дала оръжие на Украйна не е получила нищо в замяна от НАТО“ е разбита.
Нещо повече, Радев и неговия кабинет официално отказаха предложената американска военна помощ за превъоръжаване на българската армия с модерно натовско въоръжение.
Нека оставим на читателите да преценят какво е това- некомпетентност или действия граничещи с държавна измяна и предателство?
Към момента тази възможност вече не съществува. Нашите съюзници промениха схемата и вече изпращат въоръжението и техниката директно в Украйна!
За какво говори това поведение на българския президент? Кой ще плаща за пропуснатите ползи и за огромните разходи в бъдеще за утилизиране на боеприпасите и за закупуване на много по-скъпо оръжие?
Пропуснахме половин година време, в което можехме да подменим старото оръжие и да се превъоръжим с модерно такова, почти без допълнителни финанси. Вина за това има само и единствено Радев, и той трябва да понесе не само политическа отговорност за тези свои действия.
Защо е тази съпротива към превъоръжаването на българската армия с модерно оръжие?
Отговора се крие във факта, че старото съветско оръжие е несъвместимо с това на нашите съюзници. На “общата картина на бойното поле”, поради факта, че нашите самолети и нашите системи за противовъздушна отбрана нямат системи за разпознаване “свой-чужд”, те се появяват като “вражески сили”. За да не бъдат поразени от нашите съюзници, радарите ни трябва да бъдат изключени, самолетите ни трябва да бъдат приземени.
Кой има полза от това е пределно ясно – Русия и руската армия.
Тук можем да прибавим и желанието на нашите “пилоти” да продължат да летят на самолети, които по бойните си възможности много не се различават от делтапланери и за това удоволствие те да получават десетки хиляди от “летателни”.
Както вече е добре известно, американците дават много трудно лиценз за Ф-16, получилите го пилоти са единици, до определена възраст и на самолетите могат да летят само пилоти, които изпълняват бойни задачи с тях. При “нашите” МИГ-29 и СУ – 25 това днес не е така. И “куцо” и “сакато”, приближено до Радев смъква милиони левове “народна пара” годишно, без с това да допринася за реални бойни способности на авиацията ни.
Към момента България не е реален и надежден член на НАТО. Нашите партньори ни нямат доверие. Под сурдинка се говори, че именно затова се забавя доставката на самолетите-нямат ни доверие!
Нямат ни доверие, заради проруската теза за войната, която Радев защитава.
Нямат ни доверие. Заради отказа да помагаме на Украинския народ в неговата борба за свобода.
Към това ще припомня следните позорни за Радев събития:
– допускането на руски разузнавачи до американско въздухоплавателно средство “Global Hawk ” на летище “Граф Игнатиево”, със знанието, разрешението и прикриването на виновните лично от Радев;
– руските шпиони в президентството, които бяха причина за преврата, който Радев извърши в държавата;
– довеждането до самоубийството на български офицер, след призив /заповед/ на Радев “да се накажат виновните”, за да покаже преди изборите на про-руския си електорат, че нашите американски съюзници не са желани тук.
През годините той системно доказва, че не смята членството ни в ЕС и НАТО за приоритет. Твърдо защитава руските интереси у нас и изолира България от процеса на вземане на решения.
Днес Радев заминава за Варшава, където Байдън ще се срещне с лидерите на страни членки на НАТО – от бившата Източна Европа!
С интерес ще очакваме изявленията му от там. Във всички случаи, със своите действия, Радев ни поставя в “изолация”, чиито плодове ще берем десетилетия напред!
Какво друго, освен зависимости от Русия и путиновия режим може да обясни подобно предателско поведение?
