„Революцията“ изяде децата си, борците срещу корупцията затънаха в корупция, а борците срещу „монопола на Пеевски“ станаха монополисти на истината от последна инстанция
Стефан Ташев
„Гробарят“ Велислав Минеков бе изхвърлен от поста министър на културата от президента Румен Радев и няма да бъде в поредния служебен кабинет. С отстраняването на сина на номенклатурния скулптор от най-близкото обкръжение на Тодор Живков Величко Минеков, „революцията“ в България, започната от юмрука на Румен Радев през юли 2020 година, свърши. И то печално. Завърши я самият президент, който замита следите, разграничава се и реже всички връзки с бившите „революционери“ като Минеков и останалите „шарлатани“.
Да обобщим резултатите от „юмручната революция“
Както мъдро казват историците по време на въстания, революции и обществени катаклизми на повърхността изплува „пяната“. Така стана и тук.
„Революционерите“, чиято еманация е точно образът на Минеков, разнасяха ковчези и бесилки в центъра на София, оставиха половината град без транспорт докато лежаха да пият бирата си на „Орлов мост“, поругаваха сгради, заливаха полицаите с урина и ги замеряха с жълти павета. Какво излезе от „великото народно въстание“ ?
Във властта влязоха „минековци“. Като основно тяхно „качество“ беше, че са врагове на Борисов, ГЕРБ, Гешев и Цацаров. Това беше най-важното и единствено. Щом си срещу тях, значи си наш човек.
Двама от „Отровното трио“ Хаджигенов и Бабикян бяха депутати, не свършиха нищо освен да дрънкат по телевизиите. Третият-самият Минеков „захлеби“ три пъти като министър на културата без никой да го е избирал. Каквото можа-провали и съсипа. Той бе типичният политкомисар, номенклатурната школа си казва думата, нагъл, безочлив и некадърен. Но…наш човек, борец срещу Борисов.
Та същият „борец“ назначи полуграмотният, от постовете му във фейсбук може да се види, Светослав Трайков в борда на НДК и му издейства длъжността „експерт“ в Министерство на културата. Командирова го в Давос, на световния икономически форум. Какви ли народополезни дейности в помощ на българската култура е свършил Трайков там, остава да гадаем.
Другите „гробари“ се оказаха от същия калибър, но всички „борци срещу Борисов“, нещо като АБПФК при комунизма със съответните привилегии. Благодарение на министърката на здравеопазването Асена Серберозова, героиня-мъченица на Гешев и прокуратурата, страната остана без животопоспасяващи лекарства.
Друга „жертва на Борисов“ Шишков, уволнен от община „Триадица“ в София заради смъртта на невинно момче, убито от ток на незаконен обект, стана министър на строителството. Резултатът е печален, като самия министър. Кръгла нула. И той революционер още от времето, когато бе заместник на знаменитата „мажоретка“ Комитова. Спря всякакво строителство, сега се сети да се разплаща със строителите, като предимно „работеше“ по телевизионните студия.
Подобен „гробар“ се оказа и пловдивският адвокат Иван Демерджиев, легендиран ни като „голям враг на Гешев“. Първо зам.-министър на правосъдието, после министър, накрая насаден в МВР, от което си няма и грам понятие.
Но в здрава връзка с „правилния човек“ – президентския съветник Пламен Узунов, получател на „подаръчни комплекти“ в ресторанти. При управлението на този пловдивски корифей, известен още като „мистър бях точен с парите“, загинаха петима български полицаи. Ще загинат и още, защото Демерджиев няма идея какво и как управлява. А предшественикът му Бойко Рашков, озлобен пенсионер, нереализиран главен прокурор, мразещ Борисов, защото не му осигурил втори мандат като директор на Бюрото за контрол на СРС? Има ли смисъл да го коментираме?
Никой не видя във великото народно въстание да участват „шарлатаните“ Асен Василев, Калина Константинова, Руди Гела, Слави Трифонов, семейство Лорер и Тошко Йорданов. Кирил Петков бе „легендиран“ със снимка с плакат. Може би това е бил и единственият му ден като „протестър“. Други „борци срещу мафията“ бяха зам.-министри като Денков, членове на съветнически кабинети и съветница срещу добро заплащане в БЕХ, като Сабрутев, по време на „мафията“. Но и те бяха вписани със задна дата като революционери.
Палмата на първенството се държеше от Мая Манолова и Настимир Ананиев, лежали рамо до рамо на стълбите в Народното събрание. Манолова стана два пъти депутат, но Настимир-не. Накрая се уреди като мандатоносител на „промяната“.
Радев се усети, че цялата тази революционна паплач, от обикновени нереализирани кариеристи до слуги-изпълнители на поръчки от олигарси, ще го завлече и него. И започна да ги отстранява в „хода на мача“, първо „триото“, после Манолова, Дончева, ИТН и тошкото на Слави. За да се стигне до Минеков. Следва финалът-изритването на „шарлатаните“. Резултатът от „експеримента“ с гробарите-революционери е твърде печален за България.
За две години „юмручно право“ страната ни се върна години назад. България е все по-далеч от ЕС, еврозона, Шенген и все по-близо до Русия. Докато номенклатурните гробари трошаха София, избуяха копейкиновците, с които ДБ, БСП и сие протестираха заедно. А сега се гнусят от тях. Борците срещу корупцията затънаха в корупция и шуробаджанащина, борците срещу „модела и монопола Пеевски“ станаха монополисти на истината от последна инстанция.
За икономика, развитие и социална среда няма смисъл да говорим. Всички го усещаме по джоба си. Благодарение на полупрезидентската република плюс седеммесечното управление на президентските „шарлатани“. Вместо да закопаят ГЕРБ и Борисов „гробарите“ закопаха държавата. Няма как формулата “Долу“ да сработи. А тези хора не знаят нищо друго. И нищо друго не умеят, освен да мразят. Видяхме ги.
