Фактът, че Русия е много слаба, се доказва от драматичния провал на огромната ядрена сила да постигне дори минимума от своя стратегически дневен ред с агресията срещу Киев
Огнян МинчевОгнян Минчев, фейсбук
Настоящата парола на хибридната пропаганда в България е тезата: Вижте колко силна е Русия! Дори Тръмп и сътрудниците му разбраха това. Само „глупавата Европа“ е заслепена и се готви да се „самоубие“ – „да воюва с невероятно силната Русия“.
Около 2-3 месеца след избирането на Доналд Тръмп бяха притихнали – чакаха накъде ще тръгнат нещата. Неопределеността на Вашингтон обърква не само неговите съюзници, но и неговите съперници. Настоящият пропаганден „десант“ на петата колона в България изразява убедеността на Центъра, че Москва се е „ориентирала“ в новата ситуация. Паролата на Центъра е – акцент върху „огромната сила на Русия“.
Ах, вие, „либерали“, за пореден път подценявахте Русия, нали!
Сега ще си платите – заедно с цяла „неблагодарна“ Европа. Защо „неблагодарна“? Защото се отказа от малоумната геополитика на Меркел § С-ие за неуморно ухажване на Москва, провеждана, докато Кремъл безчинства – в Грузия, в Крим, в Донбас, в Украйна след февруари 2022-ра, в публичната сфера на цяла Европа, включително в България. Защото в Париж, Берлин и Брюксел най-после разбраха, че ако изоставят Украйна, Европа ще бъде следващата жертва.
Фактът, че Русия е много слаба не се опровергава от обстоятелството, че е в състояние бавно и мъчително да напредва в битка с омаломощената и полуизоставена от Запада Украйна. Украйна – с една четвърт от населението на Русия. Украйна, която допреди 10 години нямаше армия. Украйна, която допреди няколко години нямаше функциониращи институции.
Фактът, че Русия е много слаба, се доказва
от драматичния провал на огромната ядрена сила да постигне дори минимума от своя стратегически дневен ред с агресията срещу Киев, продължаваща вече четвърта година.
Това, че Русия е окупирала 20-25 на сто от украинската територия, не е демонстрация на сила, а демонстрация на дълбока, структурна слабост. Толкова очевидна слабост, че основният съперник на Москва през последните 80 години – Вашингтон – прави завой (доста авантюристичен, между другото) на 180 градуса и се опитва да си „партнира“ с Кремъл. Америка тръгва на „партньорство“ с Русия в два типа ситуации. Първия тип – когато Москва е силна, а Вашингтон – слаб. Това е случая с „разведряването“ през 70-те години. Тогава Америка бе поразена от „виетнамския синдром“ и имаше нужда от време за „да си поеме дъх“. Втория тип ситуация – когато Америка е силна, а Русия – слаба. Това е ситуацията след рухването на Съветския съюз, когато Вашингтон „прихвана“ разпадаща се Русия и я спаси от доразрушаване, за да не се окаже в дилема на разпадаща се Евразия с хиляди ядрени заряди.
Как мислите, в кой от двата типа ситуации се намират днес отношенията между Вашингтон и Москва? Поведението на настоящата американска администрация не е натоварено от някакви принципи, ценности, традиционни ангажименти или устойчиви стратегически ориентации – поведението й спрямо Европа, Канада, Мексико и останалата част на света е достатъчно доказателство за това.
Защо Тръмп ухажва Москва?
Някои смятат – защото е вербуван агент на влияние. Възможно е, но не е много вероятно. По-вероятно ми се вижда друго. Тръмп ухажва Путин, защото вижда, че евразийският колос на глинени крака бива поглъщан на едри хапки от външно кротката и учтива като панда Поднебесна империя. Тръмп бърза, за да не се окаже, че апетитните парцели „недвижимост“ (определено по-ценни от тези в централен Манхатън) и разни други блага са се оказали успешно погълнати с гигантски апетит от дракона. Апетитът идва с яденето…
Отблъскваща е арогантността, с която Тръмп преследва своите цели. Цената на тази арогантност ще платят Украйна, Европа, вероятно Канада, Япония и други съюзници на Вашингтон. Това обаче не отменя факта, че поведението на Белия дом е мотивирано именно от стратегическата слабост на Москва. Може би смятате, че греша? Е, хайде, докажете го! Докажете, че подобно на 1972-ра, Вашингтон е слаб, а Кремъл – могъщ и на върха на възможностите си.
Тръмп ще плати своето опасно за Москва сближаване с Кремъл с териториите и страданието на Украйна,
с хладнокръвния отказ от гаранции за колективна сигурност с Европа в НАТО, вероятно – с дестабилизацията на части от източна Европа. Ще го направи, за да постигне основната си цел – да седне заедно с Пекин и да измести доколкото е възможно Пекин на трапезата, на която е сервирана Евразия. Ще го направи изцяло по начина, по който го прави председателя Си – не чрез противопоставяне, а чрез прегръдка и поредица „изгодни оферти“. Тръмп няма да разиграе „руската карта“ спрямо Пекин (така както Кисинджър разигра „китайската карта“ спрямо Москва) – просто защото Вашингтон няма шанс да отдели Москва от Пекин – и никога не е имал такъв шанс. Тръмп ще поиска да се споразумее с Пекин. Чакай, нали искаше да се споразумее с Москва…! Ще видим, ще видим кой ще бъде на масата и кой – в менюто. Цялата тази битка е безумно хазартна – както е модерно да се казва, „транзакционна“.
Попаднахме в брутален и грозен свят.
Въпреки всичко, две плюс две все още е равно на четири. И митологията за „мощната Русия“ на четвъртата година от унизителното й фиаско в Украйна не може да заблуди дори и най-наивните потребители на хибридна пропаганда – включително в България.
… А България трябва да се грижи внимателно за самата себе си. Да бъде надежден партньор в Европа – най-малкото защото не можем да сменим континента, на който живеем. Да се опитва да си осигури максимално благоприятна позиция в атлантическото партньорство – доколкото му е съдено да оцелее в настоящия свят. Да оценява внимателно и интелигентно националните си интереси на Балканите. И да изолира лъжливите сирени на петоколонната хибридна пропаганда, които за пореден път се опитват да изкарат черното бяло – и обратно.
