Приемане в Шенген, но на каква цена? Кабинетът трябва да публикува споразумението с Австрия

0
505
България трябва да получи достъп до Шенгеската информационна система.

Ще получи ли България пълен достъп до Шенгеската информационна система-ШИС след приемането ни само „по въздух и вода“?

Стефан Ташев

Късно снощи Съветът на ЕС даде дългоочакваната зелена светлина за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, но само частично. По въздух и по вода и то от 24 март догодина. Мненията и у нас и в Румъния са разнопосочни. От успех, до провал.

Основният въпрос който ни тревожи е на каква цена бе постигнато споразумението с последната държава, която налагаше вето за приемането ни- Австрия?

В петък австрийският вътрешен министър Герхард Карнер

заяви, че двете държави трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия. Това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, включително трите държави, допълва Карнер. Вчера сайтът „Епицентър“ обяви, че сме се съгласили с Виена да приемем 6000 мигранти от Афганистан срещу частичното ни приемане в Шенген.

След решението на Съвета на ЕС снощи от кабинета обявиха, че България не е приела тези условия и това са манипулации.

Австрийските медии обаче продължават да твърдят обратното. В публикация от снощи вестник „Der Standard“ цитира австрийското вътрешно министерство, според което

в предадения от Виена текст на испанското председателство на ЕС са записани и трите условия на Австрия за споразумението. Това са увеличаването на разполагането на агенцията на ЕС за защита на границите Frontex в Румъния и България. Австрия също настоява за пари от Европейската комисия за защита на външните граници на тези страни, засилен контрол по сухопътните граници и приемане на търсещи убежище от Австрия, особено от Афганистан и Сирия, от Румъния и България.

Затова българското правителство трябва да публикува пълният текст на споразумението на България и Румъния с Австрия за частичното ни приемане в Шенген. За да се избегнат всякакви спекулации. Вчера кабинетът обяви, че няма да приемаме мигранти от Австрия, но ще спазваме плътно регламентът от Дъблин, тоест същото, но казано по витиеват начин.

„Дъблинският регламент“ ли е „смокиновият лист“ зад който се крият поетите ангажименти?

Съветвам, добронамерено, ПростоКировците и Лените да внимават с този „смокинов лист“. Защото реално регламентът, казано най-просто връщането на мигранти от страни в ЕС, предимно в Западна Европа, към страни от ЕС, Източна Европа, в които са влезли нелегално, но са регистрирани, блокира и спря да работи още през 2014-2015 г., след призива на тогавашният германски канцлер Ангела Меркел за приеменото на милиони мигранти и техният поход от Балканите към Западна Европа, нарачен свенливо „мигрантска криза“.

През февруари тази година Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон казва пред журналисти следното: Важността на това Шенгенското пространство да функционира добре, като един от елементите на това добро функциониране следва да е ефективното регистрирани на хората, които влизат на територията на ЕС.

„Загрижена съм от факта, че в Австрия например 75% от незаконните мигранти не са били регистрирани никъде, преди да се появят в Австрия. В Нидерландия пък делът на тези хора е 90%“, изтъкна тя. Тогава откъде накъде Австрия и Нидерландия, а и на какво основание, искат ние да приемем обратно мигранти, които не са регистрирани у нас?????

През септември 2020 г. Европейската комисия предложи т.нар. ново „Споразумение за миграцията и даването на убежище“. Това стана, след като през 2015 и 2016 г. стана ясно, че сегашната система, част от която е задължителното разпределяне на бежанци между страните членки, не работи.

Защо ние, българите, да изкупуваме чужди грехове и да сме боксовата круша на ЕС при спорове между различните държави? В продължение на години южните страни от ЕС, основно Италия, Испания, Малта и Гърция обвиняват останалите страни членки в липса на солидарност, тъй като много от тях отказват да приемат поне част от десетките хиляди мигранти, които пристигат в ЕС всяка година. Къде сме ние в случая? Остава да гадаем.

След частичното ни приемане в Шенген през пролетта на 2024 година, ако пак не възникнат някакви нови изисквания към страната ни,

ще получи ли България пълен достъп до Шенгенската информационна система-ШИС или ШИС-2?

В публикуваните документи не става дума изобщо за това. През март тази година бе въведена в действие обновената ШИС.

Системата предоставя информация за издирвани или изчезнали лица, граждани на трети държави без законно право да останат в Съюза и изгубени или откраднати автомобили, огнестрелни оръжия, лодки и документи за самоличност и др.

Обновената информационна система събира повече данни, за да даде възможност за по-ефективна борба с престъпността и тероризма и за защитата на уязвими граждани.

За първи път освен снимки и отпечатъци от пръсти ще се събират отпечатъци от длани, отпечатъци от пръсти и длан от издирвани лица, както и ДНК информация за изчезнали хора.

Надграждането ще позволи службите да пускат превантивни сигнали за деца в риск от отвличане или потенциални жертви на тероризъм, трафик на хора, насилие, основано на пола, или въоръжен конфликт.

Новите сигнали за проверка на запитвания ще позволят на националните власти да събират целенасочена информация за заподозрени в тежки престъпления или тероризъм. В информационната система са добавени документи за самоличност, информация за автомобила, който ползват. Вече ще се събират данни за „издирвани неизвестни лица“, съдържащи само отпечатъци на неизвестни извършители, открити на местата на терористични или тежки престъпления.

Националните власти вече ще вкарват в системата всички съдебни решения за връщане в родината им на незаконни мигранти. Така ще може да се проследява в 30-те шенгенски държави дали мигрантите действително напускат ЕС или се местят само в друга държава.

Обновената информационна система е достъпна и за граничната агенция на ЕС „Фронтекс“, за Европол и националните имиграционни органи.

До момента България и Румъния разполагат с пасивен достъп до Шенгенската информационна система от юли 2021 г. Това означава, че националните власти могат четат информацията в системата, но не могат да въвеждат, изменят или трият данни.

Пак от юли 2021 година ние и румънците имаме само достъп за четене до визовата информационна система на ШИС.

Достъпът до Визовата информационна система означава, че България и Румъния ще могат да видят визовата история на кандидата, което ще улесни обработването от тяхна страна на заявленията за издаване на визи. Това също така ще позволи на българските и румънските гранични служители да проверяват валидността и автентичността на Шенгенските визи, издадени от други държави членки, спрямо данните, съхранявани във Визовата информационна система. Така ще се улесни предотвратяването на измамите и борбата с тежката престъпност и тероризма в полза на сигурността в рамките на ЕС.

Преди години в страните от ЕС имаше опасения, че заради „пробитите“ български спецслужби при евентуалното ни приемане в Шенген, достъп до системата може да получат организираната престъпност и криминални елементи.

Неофициални източници в България твърдят пред Breaking.bg, че дори и с частично приемане в Шенген страната ни ще получи пълен достъп до Шенгенската информационна система. И затова остава да гадаем. И затова е особено важно правителството да публикува пълният текст на споразумението за присъединяване с Австрия. А не да го научаваме от чужди медии.