Обитателят на „Дондуков“№2 трябва да освободи българският политически живот от себе си незабавно !
Тодор Александров
Дежавю. С този израз може да се характеризира 27 октомври 2021 година. Решението на Конституционния съд за това, че Кирил Петков и Румен Радев са нарушили основният закон, взето с абсолютно мнозинство от 11 гласа, ни връща през далечната вече 1996 година. Тогава ЦИК отказа да регистрира двойката на управляващата БСП Георги Пирински-Иван Маразов за предстоящите президентски избори. Причината е, че кандидатът за президент на БСП Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.
Той е роден в Ню Йорк в семейството на видния комунистически функционер и виден „македонист“ Георги Пирински (Зайков)-Старши. Споменавам бащата не случайно. Зайков е един от тарторите на терора над българите в Пиринска Македония, които в името на комунистическия идеал и дружбата с другаря Тито са принудени да се пишат „македонци“.
Това, заедно с предаването на костите на българския национален герой Гоце Делчев в Скопие, са най-големите национални предателства на БКП по нареждане от Москва.
Отстраняването на Георги Пирински от предизборната кампания хвърли в смут и паника БСП, с ръководители Жан Виденов и Красимир Премянов. Наложи се Маразов да бъде издигнат за кандидат с подгласник Ирина Бокова. Това бе началото на края за едноличния режим на БСП и доведе първо до победата на Петър Стоянов от ОДС на президентските избори, а после до масовите протести през зимата на 1997 година, които свалиха комунистите от власт.
Преди отказа на ЦИК да регистрира Георги Пирински победата на социалистите на президентските избори, при условие, че БСП имаше пълно мнозинство в Народното събрание със 125 депутати плюс подкрепящите ги 13 от Бизнесблока на Жорж Ганчев, изглеждаше сигурна.
Преди два месеца победата на Румен Радев на президентските избори също изглеждаше напълно сигурна и то на първия тур. Зад него застанаха всички „изчегъртвачи“ – Манолова и мутрите, Чалгарите на Слави, БСП и с половин уста уж десните от ДБ. Всичко беше безоблачно и спокойно. Послушните му партии провалиха два парламента с абсурдни обяснения, за да оставят царедворците на президента да управляват безконтролно и безалтернативно до изборите за държавен глава. Целият властови ресурс се концентрира в ръцете на обитателя на „Дондуков“№2.
Но заслепеният от жажда за власт Румен Радев направи стратегическа грешка. Реши да се „подсигури“ с пропрезидентска партия. И това ще му струва главата.
В подопечните му медии бързо бяха легендирани двама „герои“ Кирил Петков и Асен Василев. Кирчо и Кокорчо, както се разбра днес, зарязали най-милото – „пенсия в Канада“ дойдоха да се жертват за Отечеството.
След неуспешния опит на придворния на семейство Радеви журналист Мартин Карбовски да създаде пропрезидентска партия, изборът падна върху тези двамата. Огромна грешка. Решението на Коституционния съд днес показа, че президентът е нарушил основният закон заедно с новоизлюпения партиец Кирчо Харварда. Че последният е излъгал, че не е чужд граджанин и неговите актове като министър на икономиката ще бъдат атакувани в съда, както и решенията на цялото служебно правителство на царедворците.
Неадекватните обяснения на Петков, самият Радев и Инициативния му комитет само потвърдиха измамата. От този политически капан, в който президента се набута сам, няма измъкване. Радев ке падне ! Надутият му рейтинг се спука като балон, за съжаление с отвратителната миризма на непрани зелени чорапи.
Да се върнем на „македониста“ Пирински-Зайков. Днес Румен Радев си вкара още един, още по-страшен автогол, за който прошка няма да има. Пред българи от Северна Македония той заяви „новата си позиция“ по спора със Скопие.
А тя е, че трябва да загърбим историческите въпроси и да се насочим единствено към проблемите на българите в Северна Македония. Това национално предателство няма да бъде простено на 14 ноември. Помнете ми думата. Радев и радевщината ще бъдат пометени. Няма да помогне нито американското посолство, нито Мустафа, нито Митрофанова. Да не говорим за тоталния провал в справяне с кризата с Ковид-19 и факта, че царедворците докараха България на първо място в света по починали от коронавирус. Да не говорим за космическите цени на ток, газ, вода, парно и галопиращата инфлация в предверието на зимата. „Радевата зима“. Всичко това напомня за 1996 година. Приликите са страшно много. Спомнете си само „Виденовата зима“.
Затова Радев прави спешни, отчаяни, „пожарни“ усилия да оцелее. Тича в „Спешна помощ“, вика царедворци да му долагат. Това е страх от предстоящия провал. Голям страх. Нито милиционерите на Рашков ще помогнат, нито машините. Краят е близо. Радев ке падне ! Ако този човек имаше доблест и достойнство трябваше още днес да освободи „Дондуков“№2 и българският политически живот от себе си. Завинаги. Но Радев е ампутиран от тези качества.
