Перманентната революция приключи, децата й се изядоха помежду си
Иван Михайлов
Имаме предостатъчен експертен капацитет да сформираме кабинет. Това че не го показваме, това не е проблем.
Слонът се яде на части, ако искаш да го изядеш – това е желязното ни правило в партията. Това се изцепи преди изборите на 11 юли водачът на листата на ИТН в Монтана някой си Пламен Абровски.
Думите му бяха по адрес на партия ГЕРБ. Която чалгарите на Слави, мутрите на Манолова и Хаджигенов и умнокрасивите на Бойкикев се канеха да изчегъртат, разпердушинят, ометат и изхвърлят на бунището на историята. Всички тези идеи се синтезираха в мисълта на Тошкото на Слави: ГЕРБ изобщо не трябваше да са в парламента !
След четиримесечни тотални атаки от слугите на Радев в служебния кабинет, фалшиви новини, компромати, пропаганда на умнокрасиви медии, лъжи, полицейски терор и заплахи се оказа…че слонът ГЕРБ така приседна на гърлата на „протестърите“, че ги задави почти до смърт.
Това показват социологическите проучвания тези дни. Същото казват и политическите анализатори-протестът приключи, пируването на т.нар. партии на протеста също. ГЕРБ вече води с над 5% пред останалите боричкащи се за второто и третото място политически субекти.
Ако приемем, че служебният кабинет на Радев продължи да управлява още три месеца, което ще е тотална катастрофа за държавата както няколко пъти съм прогнозирал,през ноември партията на Бойко Борисов може да спечели с убедителен двуцифрен резултат пред втория. А любителите на слонски пържоли да се окажат на трето, че и на четвърто място.
Перманентната пролетарска революция, творение на убития с пикел в черепа Лев Троцки, не се състоя у нас.
Тарторите й Николай Хаджигенов, Манолова, Бойкикев и сие една година живееха от и поддържаха т.нар. протест и го пренесоха в парламента. Резултатът е плачевен. Блокаж на държавата. Неработещ парламент, където се вихри революционен популизъм и нищоговорене. Революционна мъст към ГЕРБ, Иван Гешев и полицаите, които не позволиха през 2020 година да се случи метежът ,поръчан и платен отвън. Събориха старата власт, но лъсна абсолютната политическа некадърност на протестърите.
Които не могат да сътворят нищо. Нула.
Лесно се руши, трудно се изгражда. Но това Тошкото на Слави няма как да го знае. Той един пирон не е забил в живота си. Този, който е станал слуга, няма как да порасне до господар. Същото важи за Христо Иванов, Мирчев, Цонева. Хора, които цял живот са били на хранилка от чужбина, няма как да сътворят нещо позитивно.
Революционерите от протеста превзеха парламента и го обърнаха на кочина-справка видеото с босата Манолова.
Пълна безпомощност, управленска и политическа некомпетентност. Лобизъм и популизъм. Това ни предложиха новите. Така обаче държава на се управлява.
Единият опита през фейсбук по анцунг и потник да налага силово правителства. Другите се направиха на рибки-чистачи, които да дояждат остатъците от храната на акулата и паразитират върху нея. Не се получи.
И сега се разправят помежду си кой е виновен и кой е по-по-най.
Но избирателят, който вкара тази пасмина в парламента, не се интересува от последното. Той иска държавата да върви напред, а не да се върти в омагьосан кръг.
Затова и революцията приключи с провал. Това се илюстрира най-вече с поведението на „водача на въстанието“ Николай Хаджигенов.
През април той се изживяваше и се самопредлагаше ту като министър, ту като премиер, ту като главен прокурор. Искаше да уволнява цялото МВР, защото били некадърници. Да премахне фигурата на главния прокурор, спецпрокуратурата и спецсъдилищата, да унищожи цялата държава, за да я прави по свой образ и подобие.
Не се получи. На двете изслушвания на главния прокурор Гешев в правната комисия митът за Хаджигенов залезе. Едно е да дрънкаш по площадите и в телевизионните студия. Друго е да можеш. Никой вече не брои Хаджигенов. Той дори не е в правната комисия.
„Революцията изяжда децата си“. Това са последните думи на френския адвокат и революционер Пиер Вернио, малко преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на гилотината на 31 октомври 1793 г. Личната му драма е пълна, понеже по време на якобинския терор, той става свидетел на изпълнението на смъртните присъди на неговите политически и лични приятели Брисо, Женсон, Буй-Фонфред или Дюкос.
Побългареният вариант на тази фраза е, че „революцията“ от 2020 година не изяде децата си, те се изядоха помежду си.
Вижте шефа на ДСБ Атанас Атанасов. В тъмни доби разкрива заговори на ДПС и чалгарите за назначаването на нов управител на БНБ. А довчера преговаряше с ИТН, революционен кабинет щяха да правят.
Тошковците пък наричат „водача“ Христо Иванов комунист и рекетьор. Чалгарите посегнаха на най-милото на ДБ – „иконата“ Кирил Петков. Гаврят се с „революционерката“ с изпрана биография Мая Манолова. Само гилотина, поставена в парламента, още няма. Революция финита. Даже предводителят на дубайския революционен комитет Васил Божков изчезна.
Това е тъжният резултат от „юмручният план“ на президента Румен Радев. Обитателят на „Дондуков“№2 ни призова от Шипка да бъдем смели. Бъдете смели, ни подканваше и Черепа. Това е съвпадение, разбира се.
Ако наистина искаме да сме смели, предлагам да пратим революционерите в почивка след предстоящите предсрочни избори. Там, извън парламента, да се уточняват кой е по-велик. И кой какво осребри от революцията.
Време е да се върнем към нормалността в политиката.
