Sutor, ne supra crepidam! (Обущарю, не по-високо от обувките)
Иван Михайлов
Sutor, ne supra crepidam! (Обущарю, не по-високо от обувките). С тези легендарни, прехвръкнали през вековете думи древногръцкият художник Апелес възразил на някакъв обущар, който разкритикувал негова картина: не му харесали сандалите на изобразения модел, но също – и дрехите, и очите…
Това са изводите от жалката комедия, наречена пресконференция на Николай Василев и част от сценаристите на Слави Трифонов на темата бъдещ кабинет.
Другият тъжен извод е, че слугите никога не могат да станат господари. В случая Тошко Африкански и Филип Станев. Пребивавали цял живот в орбитата на Слави Трифонов като изпълнители на неговите желания и прищевки, сега преквалифицирани като политически аватари на Господаря. Излезли да обяснят на простия народ какво искал да каже Шефа. Временно освободени от опеката на Боса слугите си позволиха арогантност, високомерие, презрение и пълна некомпетентност по темите, за които щяха да говорят.
Да не се наложи утре други слуги да излизат да обясняват какво са искали да кажат Тошко и Станев, как не се ги разбрали или изказванията им били манипулирани, за което ще режат ръце и крака. И да кажат истинското слово на Боса, което тези, които трябвало да препредадат на широките маси, не са успели.
Личи си, че ролята на някакви партийни секретари е меко казано чужда на дуета Тошко-Филип. А пресконференциите пред журналисти направо ги стресират. Друго си е в домашната, родна, кабеларка. Където стоят сред себеподобни слуги на Трифонов, изказват мъдри мисли, громят враговете и няма кой да им каже и дума напреки. Освен това всичко е на запис и може са се коригира. Ако перефразираме изявлението на Трифонов слугата не може да вдигне поглед нагоре и да погледне към звездите. При Тошковците това много личи.
Това неадекватно поведение показва и липса на трезва преценка за реалността. Или по-скоро трайно откъсване от нея. Спечелилите жалките 65 депутати новоизлюпени партийци си мислят, че държавата е тяхна вече. Че те формират общественото мнение, че българинът става и ляга в очакване на поредния пост в социалните мрежи на профила на Чалгаря, Тошко и Станев. И не може да диша без тях. Псувните в ефира на кабеларката ти и каруцарските постове в социалните мрежи са едно, но реалността е друга.
Защото да управляваш държава, не е като да пишеш постове от името на Слави Трифонов. По-различно е. Затова компенсираш некадърност с арогантност. Сигурно това те прави много велик в очите на анцузите от Лондон, но не и в очите на нормалните хора.
Пред тях ставаш за смях. От страна на байтошовци се превръщаме в страна на тошковци.
Лошото е, че тези недоразумения май наистина се канят да управляват държавата. И шоуто тепърва започва. А това е само началото. Вие си го избрахте и вие си го гледайте. Само да знаете, че след комедията винаги идва трагедия.
