Тихи маневри под Радев

Голям артист е Асен, не по-слаб от Радев. И двамата са еднолични главатари, и двамата си падат по режисирани сцени, преди да действат предпазливо опипват общественото мнение, пускайки фишеци. Разликата е, че когато във фейсбук ги освиркат, първият свива платната, а вторият веднага се отмята от високото премиерско кресло, нехаейки за министрите и депутатите си, които стават за резил.

Сега водачът на “Промяната” дискретно боцва електората с тънка клечка, сондира на фона на скандалния проектобюджет за 2026-а как се пече народното недоволство, а междувременно синдикатите и един превъзбуден симпатизант свикват първите протести срещу Радев под плахия надслов: “Нека се преброим!”

Разбира се, оптимизмът е умерен, котлонът още е слаб, протестърите просто си продухват свирките.

Не, че някой е очаквал разцепените “добри сили” да прилагат различна опозиционна тактика от традиционното за тях дебнене в засада и сеене на раздори, докато чакат гневът на  суверена да се вдигне критично.

Само че не се предвиждаше толкова рано жълтопаветието да се размърда.

В края на април изглеждаше, че първите пролуки в рейтинга на Радев ще зейнат най-рано догодина след тежката зима, бая се посмяхме, когато академик Денков заплаши новия безапелационен властелин с протести, прозвуча самохвално и нелепо тогава. Социологът Димитър Ганев се кълнеше, че тефлоновото покритие ще издържи минимум шест месеца и народът няма да се надигне, ако ще не онзи с катамарана, а самият шеф на “Боташ” да направят министър на енергетиката.

Непохватността на властта с всичките ѝ 1 444 924 гласа подкрепа парадоксално насърчава опозицията да си преразгледа тайминга и да се концентрира в кампанията за президентските избори, като я съчетае с антиправителствени протести. Предвкусвайки турбуленцията, Корнелия Нинова, Калоян Методиев, Крум Зарков, Татяна Дончева, Мая Манолова и пр. паднали величия отново греят от екрана. Най-силните мегафони ПП и ДБ ще ги носят не само по стародавна традиция, но и защото вече е видно намерението на мнозинството да не избере техните протежета във ВСС.

Щом умре съкровената им кауза за овладяване на съдебната система, бунтът ще е девета степен по Рихтер, не сено, коси ще палят.

Дребният проблем в плана за възраждане на площадния пърформанс е, че има и вот за печелене наесен.

Само при положение, че се обедини и издигне обща кандидат-президентска двойка, разгромената опозиция има някакъв шанс да триумфира над протежетата на Радев, но за жалост тази възможност е безвъзвратно блокирана с тежки пропагандни анатеми.

Така че всяка коза ще е за свой крак, няма изгледи ПП и ДБ да сбъднат своя амбициозен проект за консолидация на демократичната общност с помощта на естествен или изкуствен интелект, голяма радост ще е, ако успеят да се разберат помежду си поне за Гюров и Кандев под акомпанимента на хитовете на Тони Стораро.

ДПС, както се полага, до последно ще се държи загадъчно, “Възраждане” вероятно ще номинира своя лидер Костадин Костадинов, който копнее денонощно да развенчава проруските и евроскептични възгледи на Радев. Единствените, при които се наблюдават тихи новаторски маневри, са ГЕРБ.

От една страна, Бойко Борисов рекламира процес на подмладяване в редиците си, а от друга, демонстрира, макар и дискретно, сближаване със “Синя България” – извънпарламентарна, но знакова градска сила.

Де се е чуло и видяло неговите депутати да предоставят достъп до парламента на друга сила за законодателна инициатива?

Във връзка с идеята на сините за промени в Конституцията Петър Москов и Владислав Горанов за първи път са снимани заедно, а както е добре известно в политиката случайни публични сглобки няма.

ГЕРБ се опитва сякаш да запълни вакуума от отпадналата необходимост на проевропейските сили, привличайки близки по идеология партии може би иска да основе така лелеяния в десните среди единен демократичен съюз.

Според Стивън Спилбърг накрая ще дойдат извънземните и на Земята ще настъпи мир, надали обаче това ще се случи в редовния мандат на Румен Радев.