За челен удар с шест жертви – осем години дела, един осъден на 7 години затвор, а друг напълно оправдан

Това е финалът на делото за жестоката катастрофа край плевенското село Гривица на 14 септември 2015 година

Докато всеки ден по телевизията, радиото, вестниците и всички други средства за масова информация ни заливат с дебати относно изначални реформи на съдебната система, в ежедневието ни се случват редица „инциденти“, престъпления и убийства, които са толкова много и често срещани, че някак вече свикнахме с тях и не им обръщаме особено внимание. Този факт сам по себе си е отблъскващ и обезпокояващ.

Точно тези трагични случаи и инциденти попадат в компетентността на съда и прокуратурата, като държавните съдилища имат конституционното задължение пред гражданите и обществото, да се произнасят по възможно най-бърз, ефективен и най-вече справедлив начин, във времевите рамки на „разумните“ срокове и стандарти на Европейския съюз.

За съжаление, в реалността нещата са други. Един от многото болезнени примери за това е трагедията край плевенското село Гривица от 14.09.2015 г., от която на днешната дата се навършват 8 години. Тогава по нелеп начин и без време загубиха живота си шестима мъже в трудоспособна възраст и в силата си, като едва тази година съдебният процес приключи.

Отново искаме да ви припомним фактическите обстоятелства по този случай. В ранния следобед на 14.09.2015 г., на изхода от гр. Плевен, край село Гривица, в опасен ремонтиран участък Румен Цеков (военен), движейки се в МПС, собственост на Министерството на отбраната, с около двойно над допустимата скорост, нарушава още веднъж Закона за движение по пътищата, като предприема и забранено изпреварване. В същия момент в насрещната посока се движи (отново след пренебрегване на правилата за движение и най-вече без да съобрази, че участъкът е ремонтиран и стеснен), другият участник в трагедията – цивилният гражданин Мирослав Бъчев. След като и двамата шофьори нямат видимост, навлизайки в завоя с висока скорост, а военният шофьор, извършващ и опасно изпреварване, настъпва фатален челен сблъсък между двата автомобила, от който оцеляват единствено шофьорите – Румен Цеков и Мирослав Бъчев. Всички техни спътници загиват до един, без изключение.

Повдигнати са обвинения срещу извършителите. Румен Цеков е признат за виновен от Военния съд за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, като е причинил средна телесна повреда на другия шофьор Мирослав Бъчев, с когото е съпричинил пряко смъртта на шест души. Наказанието на военния първоначално определено на 10 години лишаване от свобода, по-късно бива намалено от Военно-апелативния съд на 7 години. От друга страна, Бъчев, който от няколкото първи и втори съдебни инстанции също многократно беше признаван за виновен и осъден на 5 години лишаване на свобода, в крайна сметка, е напълно оправдан за случилото се. Въпреки редица оплаквания от почернените семейства, множеството обжалвания на решенията и протести на прокуратурата, последната съдебна инстанция, най-накрая тази година 2023 г., намери всички обжалвания за „неоснователни“ и окончателно остави в сила решението на Военно-апелативния съд.

Времето си отминава, а за семействата на загиналите утеха няма и със сигурност непрестанното подмятане на делото из съдебните инстанции, допълнително ги е тормозило и измъчвало, а накрая с тези наказания, нещата си отиват очаквано на мястото – по нашенски. На 8 февруари тази година Върховният касационен съд, се произнесе окончателното, с което се сбъдна лошото предчувствие на всички опечалени за несправедливо и неефективно правосъдие.

С това последно и неподлежащо на обжалване решение на ВКС, за причиняването на смъртта на 6 лица – единият от виновните водачи в съдбоносния 14 септември 2015 г. – военният Цеков е осъден ефективно на 7 години лишаване от свобода (въпреки първоначално наложените му 10 години) и на 10 години лишаване от право да управлява МПС. Другият участник в пътното произшествие – Бъчев е изцяло оправдан.

Процесуалната равносметка е: две първи инстанции, три втори инстанции и две качвания на делото до третата инстанция – ВКС. Делото мина през общо седем производства, нагоре-надолу по инстанциите. Почти като в произведение на Франц Кафка.

А по същество, според съвременното българско наказателно право отнемането на ШЕСТ човешки живота, поради непредпазливост на пътя, струва СЕДЕМ години лишаване от свобода на извършителя. Адекватност, пропорционалност, справедливост…, очевидно това са твърде абстрактни и разтегливи понятието за действащата в България Темида.

Дали приключилото дело е допринесло с нещо поне минимално за прекратяване на ожесточената война по пътищата; или по-скоро е допринесло за загуба на доверието на обществото и хората в българските правозащитни институции. Сами преценете.

Относно убийствата на пътя държавата трябва да действа методично, систематично и научно обосновано след задълбочени юридически и експертни анализи, а не половинчато, хаотично и популистки. Днес повече от всякога е необходимо съдебната система да заработи ефективно и бързо, при съблюдаване на основните принципи на правото, а не да чакаме да се случи поредната трагедия с множество жертви, които механично отброяваме и класираме в негативни статистики.

Да, вярно, че правото и съдебната власт са само инструмент, който не може единствено и само той да спре войната по пътищата, но и никой не очаква това от съда. Идеята е, когато се извърши дадено престъпление съдебните органи да налагат реално и сериозно наказание, което да възпира потенциалните извършители, които да се замислят всеки път преди да настъпят педала на газта, за да докажат състезателни таланти и каскадьорски умения. И тук отново се поставя въпроса за неизбежността на наказанията за дееца, като абсолютно задължителна последица от извършеното от него престъпление. Именно в това се състои юридическият принцип на неотменимост на наказанията – никой не трябва да се поставя над закона и съда, и да се надява и разчита, че ще му се размине и че няма да бъде наказан, защото у нас твърде често извършителите на катастрофи се измъкват от всякаква наказателна отговорност. Тук не става въпрос за определяне на леки наказания, а за липса на всякакви наказания при извършване на тежки престъпления.

Друг съществен проблем е, че в обществото ни се говори за това какво трябва да се направи,  и как убийците на пътя ще си платят за стореното, но само след като се случи най-лошото. А когато общественото внимание започне да се утаява, тази тема се замита, институциите се отдават на това, което правят най-добре, да бездействат, и тайно и полека дадените обещания се забравят – и така до следващата загуба на човешки животи.

Колко още хора трябва да станат жертви на пътя, за да започне да се действа в тази насока? Какво трябва да стане числото на загиналите при автомобилни катастрофи, на годишна база, за да заработят и трите власти, които да се противопоставят ефективно на мрачните статистики. Вярно е, че тежки пътни инциденти стават и в други съседни и по-далечни от нас държави – членки и нечленки на ЕС, но не в такъв ужасяващ мащаб и масовост. Никак не е сложно да се види какво и как правят там, за да започнем и ние да го правим.

Иначе тенденцията ще си остане печално известна и непроменена. По данни на ЕС за 2022 г., ние и румънците, оглавяваме черната класация по брой загинали души (78 убити на 1 милион – за нас; и 86 на милион население – за съседите ни).

Миналата година по същото време отново се хвърли известна светлина върху случая край село Гривица от 2015 г. и ако тогава е имало въпросителни, които тежаха и безпокояха, то сега такива вече няма. ВКС се произнесе окончателно и постави точка на агонията. Но вместо отпадането на въпросите около изхода на делото, и вместо това да донесе облекчение и поне минимално удовлетворение, съдебният финал на сагата изпълни всички свързани със загиналите с недоволство, ярост, безпомощност и тъга…

Ядрото на проблема се крие във факта, че това дело не е изолиран случай. Прекалено често се стига до подобни развои на съдебните процеси в България – вяли, бавни и приключващи с неубедителни присъди.

Според Конституцията на Република България страната ни трябва да бъде правова държава, а най-фундаменталното за този тип управление логично е правото. Заради трагедии като тази край село Гривица и последвалото некомпетентно и претупано досъдебно производство, в което следователи и разследващи органи не си бяха направили труда дори да опишат и заснемат наличните пътни знаци и сигнализация, от двете страни на местопроизшествието (!?), и неоправдано проточилата се съдебна фаза – с общо 7 инстанции (!?) –приключила с един неубедителен съдебен акт – доверието на обществото ни в съдебната система, е сринато до кота нула; всъщност значително под нулата.

За да има държавност, доверието на гражданите в институциите трябва да бъде възстановено. Това може да стане само след предприемане на задълбочено премислени и систематизирани комплекс от реални мерки и действия – в законодателство, правосъдие, превенция, осигуряване на безопасни и сигурни пътища, постоянен контрол върху водачите, а не само с обещания за бляскави и утопични промени, направени по напудрен, фалшив и научно необоснован начин. Най-често преди избори или под натиска на справедливи протести, или – и двете заедно.