Червената лампа свети за България-кой накара ученик да прави „мръсни бомби“
Стефан Ташев
Николай Панков
От събота България вече не е същата. Тази фраза, казана от социалистката Нора Ананиева по повод убийството на бившия премиер Андрей Луканов през октомври 1995 г, е актуална към момента. Става дума за разкриването и задържането на 16-годишен ученик от Пловдив, подготвял атентат в града под тепетата.
Медии от левия спектър побързаха да обявят това са пиарски акт, новинарски балон на прокуратурата и въздух под налягане. След това темата бе изместена с дебата дали да се публикуват имената и снимките на момчето, което е непълнолетно.
Всеки втори в социалните мрежи се оказа експерт по тероризъм, като ден преди това бе специалист по архитектура, енергетика, избори и т.н.
Защо България вече не е същата? Защото интелигентно българско дете, от добро семейство, се оказа в мрежите на ислямски терористи, които са успели да му промият мозъка дотам, че 16-годишният ученик да произведе чудовищна бомба, предназначена да убива стотици хора.
Това е големият проблем пред България. И нещата не са „медийни балони“, а много по-тревожни, отколкото си мислим.
След краха на ИДИЛ в Сирия и Ирак групировката прехвърли своята дейност основно в Европа. Твърденията, че тя е мъртва са силно преувеличени. Нещо повече, ИДИЛ смени тактиката и тръгна „на лов за души“. Като на 16-годишният българин. Атентатите в Белгия, Франция и Германия преди няколко години показаха именно това.
Извършителите бяха млади хора, вербувани и обработвани в социалните мрежи. В Европа изведнъж „поникнаха“ самостоятелни бойци, спящи клетки, активирани от интернет. Младежи, които водят нормален живот в обществото, тоест едни от нас.
И в един момент, по сигнал, тези хора се превръщат в камикадзета.
Същото щеше да се случи с ученика от Пловдив, ако не бе спрян навреме. Абсурдни са обвиненията, че случаят не е трябвало да бъде обявен публично. Защо ?
За да се правим на щрауси, заровили глава в земята. Че нас това не ни засяга и България е настрани от тероризма. Уви, това не е вярно.
Именно затова трябваше да бъде огласен случаят с момчето от Пловдив. За да светне червена лампа за всички. Ами ако детето бе обработено до такава степен, че наистина да взриви 14-килограмова бомба в Пловдив ? Кой щеше да е виновен? Пак ли службите, които знаели, но не съобщили. По обясними причини информация около този случай почти няма.
Но има много въпроси. Сам ли е бил ученикът? Как се снабдил с взривни вещества ? Според прокуратурата не родителите, а друг таен човек е съобщил на службите за готвения атентат. Кой е този човек ?
Имал ли е физически контакт младежът с терористи и вербовчици? Един или няколко души са контактували с него в интернет ? Вербуваната за тероризъм „душа“ от Пловдив единствена ли е в България, или има и други младежи, обработвани в интернет ?
Институциите ни казват да мълчим. Премиерът Борисов ядосан заговори, че това са най-мощните мръсни бомби известни до сега в Европа и призова всички да си мълчим, защото е страшно! Ето за това и от прокуратурата призоваха за постоянен арест на малолетния бомбаджия ,защото имало опасност за живота и здравето на много хора! Но съдът го прати вкъщи.
С две думи, свършихме я като лисицата с опашката, но прокуратура и спецслужбите не били виновни, а тогава кой? Трябва да мълчим, трябва да мълчим поне в Европа политиците излизат на площада и се хващат за ръце и скандират „Няма да се предадем на страха! Няма да се предадем!” А нас обикновените хора все по осезателно ин обзема паниката, че нищо не е в състояние да ни опази нито имуществото нито здравето нито нашите деца от терористично посегателство.
Как се борим с тероризма ?
В план на община Кресна за борба с тероризма на територията на общината е написано всичко, като по учебник, разписано от полицейските и общински власти и всичко е наред, документацията е налице, да ни пази Господ от терористи!
Ето така борим тероризма с бюрокрация има план ,разписани мерки и никаква връзка с реалността. Случаят с малолетния шахид ни показа, че живота, живия живот не на бюрократа е съвсем различен, гаден и ужасяващ, достигнал е до дълбините на човешкото общуване и отдавана не се побира в четири страници разписани мерки за борба с терора!
А за истинския живот трябва да мълчим, то и писателката и публицист Фалачи и затваряха устата, но нейните послания сега ни се струват приказки Братя Грим. Методите, мащабите обхвата на терора е в пъти по ужасяващ от най-ужастните редове написани от Ориана Фалачи.
Смешният плач за малолетния терорист е несериозен. Да припомним, че подобна история се разигра преди години.
Тогава бяха арестувани пълнолетни радикализирани мюсюлмани, но без мръсни бомби. Много е показателно какво говориха тогава правозащитници в медиите у нас:
Ценят ли българите своите мюсюлмани?
Четири месеца изминаха от шумната акция срещу предполагаеми „клетки“ /2011 год./ на радикалния ислямизъм в България. Покрай многото други спец-операции тази потъна в забрава – сякаш нищо не се е случило… Защо ли?
Чужд сред свои
В началото на октомври миналата година ДАНС, МВР и българската прокуратура осъществиха внезапна акция в селища от Западните Родопи, при която бяха иззети 30 чувала с книги, компютри, мобилни телефони, флашки и пари. Ходжата на с. Сърница беше обявен за глава на радикална ислямистка организация. Потвърдиха ли се твърденията на властите за проповядване на „радикален ислям” четири месеца по-късно? Георги Папакочев зададе този въпрос на Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България.
Поредната доза мълчание
Антонина Желязкова: „Аз твърдя непрекъснато през последните месеци, че ДАНС, службата за сигурност, както и районните прокуратури работят абсолютно безконтролно. Те хвърлиха в общественото пространство обвинения срещу имамите, духовните водачи, и то не само в селата Сърница и Лъжница, но тази акция през октомври беше извършена на територията на цялата страна.
Те обичат България, но дали България ги обича?
Иззеха литература, иззеха компютри без каквото и да било доказателство. Минаха 4 месеца. Най-възмутителното от всичко е, че обществото не чу никакъв отчет дали тези хора са виновни или не. Потресаващо е, че нищо от иззетите неща не е върнато на собствениците им. Не е възможно в една демократична страна /в България няма закони за „забранена литература”!/ да се изземат книги.
Да не говорим, че фрапантното в един от случаите, както е с имама в с. Лъжница, е, че когато той е получавал преди година и половина своята литература, пристигаща от Медина в кашони, където той е приключил образованието си, на митницата тази литература е била спряна за проверка и тя е държана от службите за сигурност цели 6 месеца!
След половин година, същите тези служби са му върнали книгите като напълно легитимна и неопасна литература, след което преди 4 месеца отново са ги прибрали”, казва Антонина Желязкова.
Имат ли, според нея, службите и по-специално ДАНС капацитета да проверят и анализират какво има в тези книги? Отговорът на Антонина Желязкова: „ДАНС е една изключително затворена система. Аз дори нямам представа доколко парламентът съумява да контролира тази служба за сигурност. Заради това напоследък остро изисквам от името на гражданското общество да има и някакъв граждански контрол над тази служба, ако това е възможно.
Кой радикализира мюсюлманите?
Ние подозираме, че те нямат абсолютно никакъв капацитет, който да им позволи да прегледат литературата, и второ, да се справят с онези проповеди и текстове, с които работят имамите на своите компютри. Между другото и до ден днешен не разбирам защо един компютър, който е оръдието на труда на един образован свещеник, да не бъде върнат, след като неговият харддиск може да се презапише в рамките на няколко минути. В България има 4-5 души, много силни специалисти – арабисти и специалисти по исляма. Не съм чула никой от тях да е бил канен да анализира тази литература и да даде своята оценка.”
Антонина Желязкова добре познава тази част от българското население. Представлява ли то, според нея, действително опасност за националната сигурност на България?
Антонина Желязкова: „В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения. Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.
Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат. Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България. И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за „десекюризация” на мюсюлманите в България.
Защото „секюризацията” води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за между религиозните отношения в страната”, изтъква Антонина Желязкова. „ Цитат от 2011 г. в публикация на Дойче Веле.
Нека да видим какво се случва сега, когато вече имаме безпрецедентно количество полуготови бомби и идеология, за която никой не иска да говори! Експертите споменават Германия, като най-пресен пример за решаване на въпроси свързани с модерните методи на налагането на политическия ислям чрез салафизма.
Салафизмът е крайно реакционно течение в исляма. Неговите поддръжници приемат Корана дословно и се ориентират изключително по това, как Пророкът Мохамед и неговите непосредствени следовници са тълкували исляма. Те отхвърлят всякакви други тълкувания на исляма, привнесени от други религии и течения. В салафитския спектър има и вярващи, които следват своята строга интепретация на исляма само лично. Голяма част от вярващите обаче принадлежат към политическите салафити, които искат създаването на фундаментална религиозна държава. Те отхвърлят светските закони и германската конституция. Признават само шериата като даден от Бога закон. 12 процента от всички поддръжници на салафизма в Северен Рейн-Вестфалия са жени. Затова и салафитските жени и техните деца са под специалното наблюдение на властите.
В Германия властите събират много по-лесно доказателствен материал за мъжете салафити, завърнали се от Сирия и Ирак в Германия. Те са воювали на страната на ИД, лицата им се виждат в много пропагандни видеоклипове, те гордо разпространяват своите „геройски“ дела в социалните мрежи. Броят на членовете на ислямистко-екстремистката сцена в германските затвори расте. От 2013 година насам главният прокурор е завел следствия срещу 24 завърнали се джихадисти от Сирия и Ирак. Салафитите отговарят на това с т.нар. „помощ за затворниците“.
„От гледна точка на силите за сигурност това обгрижване на затворниците представлява много сериозна опасност“, казва шефът на Службата за защита на конституцията в Северен Рейн-Вестфалия Бургхард Фрайер.
Затворниците получават писма от мюсюлманските „братя и сестри“. Чрез интернет се събират дарения за подаръци на техните семейства. Става дума за създаване на близост и релизиозно обгрижване. „Целта е хората да бъдат задържани в лоното на салафизма и да не бъдат ресоциализирани чрез затвора“, споделя Буркхард Фрайер.
Смяна на поколенията
Салафитската сцена в Германия се промени много в сравнение с 2003-2004 година, казва той. „В началото имахме работа с предимно немскоговоряща салафитска сцена. Основната цел в първоначалния стадий беше мисионерството. Защото много от тогавашните участници са „религиозно неграмотни“. С течение на годините салафитите ставаха все по-склонни към насилие. Връхна точка на тази готовност за насилие беше заминаването на много салафити за Сирия и то с цел да създадат Халифат в Близкия изток“, казва Бургхард Фрайер. Шефът на Службата за защита на конституцията в Северен Рейн-Вестфалия забелязва ново развитие след военното поражение на ИД.
„Междувременно се създават цели салафитски семейства, които постепенно заздравяват салафитската общност. В Германия вече имаме един салафизъм, който няма нужда от халифат и идеологизиране отвън. Той се превръща все повече във вътрешен екстремизъм“, казва Бургхард Фрайер. „Цялата салафитска сцена се е капсулирала и прераства в още едно паралелно общество“, заключава той.
В България ни убеждават, че български граждани не се бият на страната на ИДИЛ, но открихме българско оръжие в ръцете на джихадистите.
България няма нищо общо с войната на верите, но открихме автомобили с българска регистрация да участват в бойните действия. Даже преди много време се разпространи един клип за джихадисти в женски дрехи играещи кючек и си разменят реплики на български.
В момента тече процес отново в Пазарджик за съпричастност на същата група „непокорни” салафити подпомагали придвижването на европейци към бойните полета на ДЖИХАДА в Сирия. Тогава след толкова доказателства, че не сме остров на спокойствието, защо прокуратурата и службите не ни информират. От просто отклонено от нормата малолетно дете, сега говорим за страшни неща по страшни Европа не е виждала.
Можем да си направим няколко важни извода :
1. Не е на ход съда да оправя пропуските на прокурори и спец.следователи.
2. Не е възможно случилото се с толкова много оръжие да е случайно и планирано само от един тийнейджър, защото дори прокуратурата спомена, че не родителите са ги информирали за съпричастност с ИДИЛ, а друго тайнствено лице.
3. Никакво мълчание, само истината и публичност, трябваше да мислят, когато ни съобщиха изненадващите новини, че делничната от неделната мъгла не се различава.
4. Спешен кризисен център за разработка на методика за оповестяване на такива „тайни”, за работа в криза по отношение на терора и конкретни законодателни, спешни мерки.
Не го ли направим това, утре ще броим труповете и ще се питаме коя оставка трябва да се даде! Но тогава с оставки няма да стане ще знаем кой е виновен, защото бъдещото утре е отговорност на действителното днес!
