Едва ли някога ще разберем какъв финансов ресурс от чужбина бе хвърлен срещу ГЕРБ и персонално срещу Борисов
Иван Михайлов
Вотът на 4 април е изключително важен за България. По няколко причини. Парламентарните избори в неделя са вододел, разделителна линия, затова накъде ще тръгне страната в следващите години.
32 години след падането на комунистическия режим изборът е между неокомунизъм – неомарксизъм (грозен популизъм) и европейската демокрация, за която толкова години се борихме. От 1989 година насам.
От едната страна са „опозиционерите“, „борци срещу статуквото“, „мафията“ и „хунтата“. Българската социалистическа партия, бившата БКП, партията на червените милионери и червените пеликани, хората на ДС, руските агенти и любителите на Тодор Живков. Партията на носталгиците по социализма и Сталин.
До тях ултралевичарите популисти-“Мутрите на Мая“, партията на чалгата, уж дясната „Демократична България“. Ръководена от деца и внуци на комунистическата номенклатура.
„Мутрите“ и „Дай България“, заедно с маргиналите на Цветан Цветанов, са фенове на джендъризма, гей-браковете, осиновяване на деца от хомосексуални двойки, Истанбулска конвенция. Те подкрепят съброкомунизма, сталинския македонизъм, Титова Югославия. Готови са с лека ръка да зачеркнат стотиците хиляди жертви и вековните борби на цял един народ за свободата на Македония. Една не зарастваща рана. За да угодят на някакви посланици и да осребрят парите от грантовете на чужди фондации.
Има опасност в България да се възпроизведе моделът на европейския парламент, където подобни популисти, неомарксисти, „зелени“ и друга измет диктуват европейския дневен ред. Спомнете си тандема Радан Кънев-Елена Йончева и резолюцията за България с ОМО „Илинден“, македонизма, мигрантите, джендърите и т.н.
И не, не е смешно. Опасно е. Представете си утре „Отечествен фронт“ с тези партии, плюс БСП и Нинова да управлява страната.
От другата страна е коалицията ГЕРБ-СДС. Партията на Борисов успя за първи път да изкара цял мандат. Смело може да се каже, че няма друго правителство в най-новата ни история, с коалиционните партньори от бившия „Патриотичен фронт“, което да е понесло толкова атаки, протести, фейк, черен пиар и мръсотия върху себе си. То почти нямаше ден, в който някой да не протестира пред „Дондуков“№1. От пчелари до транспортни фирми. И от музиканти до фризьорки. 90% от тези протести бяха политически. Не говоря за опита за преврат миналото лято с блокадите, черните чували за трупове, бесилките, ковчезите и запалената слама под краката на полицаите. Проведен неуспешно под егидата на президента и неговия юмрук.
Никой не е идеален. Има натрупана умора и недоволство от почти десетгодишното управление на ГЕРБ и Борисов. Имаше и грешки. Но политическият инстинкт на лидера на ГЕРБ действаше безотказно. Бяха отстранени министри и депутати само по съмнения или медийни публикации срещу тях. Коя друга партия може да се похвали с това ?
Та в БСП цял мандат търкаха парламентарните столове хора с повдигнати обвинения за корупция, купуване на гласове и други престъпления и подсъдими. Някои от тях станаха дори евродепутати. Лесно се дрънка за борба с корупцията, ама докато не е опряло до теб.
Да сте чули президентът Румен Радев да е отстранил някой от съветниците си ? Двама от тях бяха арестувани и обвинени от прокуратурата. И какво ? Стоят си на постовете.
За свършеното през последните 4 години е думата. Строят се основни магистрали, проектирани от 40-те години на миналия век. За сравнение правителството на „Тройната коалиция“, с „обръчите“ и „батко и братко“, успя да добута „Тракия“ до Чипран. Този участък бе строен от фирми на Васил Божков, най-големият борец срещу корупцията.
Резултатът – участъкът трябва да се ремонтира основно, реално наново да се строи, защото няма и 10 години от строежа и пътят вече не става за нищо. Затова няма медийни разследвания, няма и дума.
Да, асфалтът не се яде, но е по-добре да го има. Да посочим повишението на доходите на учители и лекари, влизането на България в чакалнята на Еврозоната, успешната външна политика, противодействието на руския шпионаж у нас, отстояването на националния интерес, въпреки ужасния външен натиск, по темата с Македония. Липсата на мигрантски потоци към България.
И не на последно място превеждането на страната през страшната пандемия с коронавируса. И най-смелите критици на Борисов не могат да отрекат, че в болниците няма недостиг на лекарства, кислород, медикаменти, маски, защитни облекла. Въпросът с ваксините също е решен. Има още много неща, които да се посочат. Какво ни се предлага от другата страна ?
Христо Иванов-Бойкикев, Татяна Дончева, Бабикян, Мая Манолова, нелегалната партия на Чалгаря. Дубайският беглец Васил Божков. Бъдещите опори на новия „Отечествен фронт“.
Манолова, комсомолски апаратчик от соца, е автор на калпавия Изборен кодекс, на поправката „Ванко 1“, пуснала на свобода осъдени сводници, на аферата „Костинброд“. На модела „КОЙ“, предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Може да се изброява дълго.
Бившето острие на БСП Татяна Дончева също е автор на „Ванко 1“. Неуспял кандидат за кмет на София, загубила от Борисов с 30 на 70%. Зам.-председател на вътрешната комисия в парламента по време на „Тройната коалиция“. И председател на подкомисията за контрол на службите.
Тя е автора на калпавия Закон за ДАНС, скопил в зародиш тази служба и дефакто бламирал идеите на премиера и партиен шеф Сергей Станишев.
Христо Иванов-Бойкикев е бащата на „съдебната реформа“, с която толкова години ни проглушиха ушите. Получател на грантове от чужди фондации, усвоител на пари и нищо повече. Не управлявал и будка за вестници,но пробутан за министър. По неговите правила бе избран главният прокурор Иван Гешев, срещу който протестираше цяла година.
Бащата на фалшивите новини Арман Бабикян, собственик на кафяви сайтове за лъжи и компромати срещу заплащане. Този човек обаче е приет с отворени обятия във всякакви медии, които иначе се борят срещу фалшивите новини и „кафявите медии“. „Републиканецът“ Цветанов, известен като Апартаментчика. Издържан от братя бизнесмени от САЩ. И техен служител, както призна самият той. И „Цецоу“ се бори срещу статуквото. Интересно как на нито един предизборен плакат на „републиканците“ не се появи портретът на Цветанов. Защо ли ?
Нелегалната партия на Слави Трифонов, която живее само в неговата кабеларка, а кандидати-депутатите му са със забрана за гъкнат. Егати демокрацията.
Списъкът с кандидати за слава е дълъг. Те са „алтернативата“. Пред такава „алтернатива“, избирам Борисов. Безусловно. Тези избори ще се запомнят с две много важни неща. Първото е пандемията. За първи път у нас ще се проведат избори в условия на коронакриза и свързаните с това последици.
И второто, безпрецедентната намеса на пари от чужбина в изборите за български парламент. За Цветанов и неговата партия стана дума. Но не е само тя. Откъде идват парите на „русофилите“ на Малинов ? Парите за партията на Васил Божков ? Ресурса за ужасното скъпата кампания на „Демократична България“ ? За билдордовете на Мая ? От чужбина, разбира се. А това е доста смущаващо, меко казано.
От чужди фондации, тайни банкови сметки като при Божков или директно от Кремъл. Едва ли някога ще разберем истинския размер на финансовия ресурс хвърлен срещу ГЕРБ и Борисов персонално на тези избори. Остава да видим резултата. При победа на новия „Отечествен фронт“ можем да очакваме рецесия, фалити, опити България да бъде извадена от европейската орбита и НАТО. И пратена в Евразия. Нека не забравяме и друга подробност. Победа на новото ОФ ще трасира пътя на Румен Радев към втори мандат за президент. А това е пагубно за България.
Затова изборите са толкова важни. Вие решавате ! Между мутри, ковчези, бесилки и добре свършена работа. После ще бъде късно !
