Никой футболен клуб в България не желае да инвестира в сигурност
Стефан Ташев
Кървавите кадри с ранената полицайка на мача ЦСКА-София- Левски от снощи обиколиха света. Изключително слабото ни футболно първенство може само по този начин да влезе в световния новинарски обзор.
Не, че това е нещо ново. На 15 октомври 2000 г. след мача между Левски и ЦСКА с бомбичка бе убит Младен Младенов. Година по-късно бомбичка обезобрази 22-годишната Гергана Орлова на стадиона.
Баталните сцени от пловдивските улици преди всяко дерби Ботев-Локомотив не се нуждаят от коментар.
Стадионите са бойно поле, където падат жертви. И това е така, защото от години БФС и държавата в името на различни интереси подценяват проблема. За да се угоди на различни лобита във футболния съюз мачове се играят на тренировъчни игрища, вместо на стадиони или пък на съоръжения непипнати от построяването им преди 60 години.
Ако иска държавата може лесно да се справи с футболните хулигани. Но тогава мачове ще трябва да се играят на един или два стадиона в България. Защото нито един клуб не желае да инвестира в сигурност. Предпочита да плаща глоби за простотиите на привържениците си. И да си трае. По-евтино му излиза.
Какво имам предвид ? В нормалните държави на стадионите са изградени системи за видеоконтрол и лицево разпознаване на хора. Всеки сектор по трибуните е „покрит“ и се следи в реално време. Извършителите на вандалски действия се установяват на секундата по изображенията от наблюдението и след мача, за да няма екцесии по трибуните, тихо и кротко се задържат и осъждат бързо бързо. И тези хора няма как да влязат пак на стадиона, защото ще бъдат разпознати още на входа.
У нас затова можем само да мечтаем. Стадионите ни, с изключение на този в Разград, са отчайващо остарели и физически и морално.
Това, че ръководството на някой клуб е боядисало фасадата и сменило чимовете на терена не значи, че стадионът отговаря на някакви критерии, пък дори и занижени.
А за критерии на УЕФА и ФИФА да не говорим. Само България няма модерен стадион за футболни мачове..Задминаха ни дори Македония и Албания. Жалка картина бе да се наблюдава мача между сини и червени под проливния дъжд на т.нар. национален стадион, където играчи и зрители едва не се удавиха.
При ремонта на стадиона по времето на министър Лучано бе обещано да има видеонаблюдение с камери, дежурен прокурор, арести на стадиона и тн. Явно нищо от това няма, след като полицията арестуваше наред снощи в търсене на виновника, хвърлил фаталната бомбичка. Между другото той още не е открит.
Няма как действията на тези псевдопривърженици да бъдат аплодирани. Но ако полицията иска това да не се случва, да внедри свои хора в т.нар. агитки и фенклубове, вместо само да се задоволява с охраната им. Така по-лесно ще бъдат предотвратени побоища, бомбички и всякакви други изстъпления. Защото тези фенове се използват не само за футболни цели, а и за доста политически прояви. За да се избегнат баталните сцени от средата на 90-те години на миналия век полицията вече не атакува футболните агитки в секторите им. И за реда там се грижат охранители от самите фенове. И ето го резултата.
Ако държавата и БФС държат да се спре с футболното хулиганство, да задължат футболните клубове да инвестират в сигурността на запалянковците. Иначе някой ще бъде убит на стадиона. Или пък някой стадион ще се срути и ще погребе хора.
Ако трябва задължете клубовете да ремонтират съоръженията, има начини, но те да станат по-приятно място за посещение, а не бойно поле. И да инвестират в сигурността на съоръженията. Пък ако се наложи мачовете да се играят на два стадиона. Докато другите не бъдат приведени в ред. Вдигнете наказанията за футболно хулиганство и въведете системи за разпознаване. Уверявам ви по-евтино ще ви излезе, отколкото да плащате за простотиите на феновете си.
