Ще ставам шахид
Как е вербува в полза на исляма е измислена, но напълно вероятна история. И опасността от тероризъм в България след вербовка от Ислямска държава по интернет вече не е екзотика, а напълно реален сценарий. Подготовката за “лов на души“ описахме в първите две части. Ето и третата:
Абдулах ми представи Хасан, един достолепен възрастен мъж, с побеляла брада, красиви сини очи, беше целият в бяло и много мек акцент, английският му беше добър и това ми доставяше голямо удоволствие той за първи път ми говори за саможертвата в исляма :
” Преди да преминем към темата за самоубийствените атентати смятам, че ще бъде от полза да изясним няколко въпроса. Според исляма човекът е най-висшето творение, именно защото е човек. Свещеният Коран известява този факт по следния начин: “И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.” След като е човек, независимо какъв – дали е жена или дете, възрастен или млад, бял или цветнокож – всеки е неприкосновен.
Ислямът отдава огромно значение на човешкия живот. В много знамения и хадиси (предания) се споменава за петте най-важни за опазване ценности. Това са религията, душата, поколението, разума и богатството. Затова не може да се посяга на живота, честта, богатството и правата на човека, никой не може да бъде изгонен от родното си място, всеки има право да избира своята религия и е свободен. Тъй като ислямът окачествява човека като най-висшето същество, счита се, че убиването на един човек е като убиването на цялото човечество, а спасяването на един човек е като спасяване на всички хора . Такова определение не е давано от нито една религия досега, от нито една модерна система, от нито една организация и комисия за човешки права.
На човека се забранява да посегне дори и на собствения си живот, с който Всевишния го е дарил. Както човекът няма право да убива друг човек, така няма право и да се самоубива. Ислямът по категоричен начин е забранил самоубийството. В Свещения Коран самоубийството е забранено и Пратеника на Аллах в много предания е повелил, че самоубийството е грях.”
Беше ми много интересно и с захлас слушах този вълшебен старец, който ми говореше сякаш беше до мене и възприемах всяка една дума от него, която достигаше сърцето ми :
„Прилагането на правилата за война, залегнали в основата на исляма, който я приема като крайна мярка, в мирна обстановка е недопустимо. Правилата, свързани с военното дело са валидни по време на война, а в мирна обстановка ислямът повелява на мюсюлманина да представя достойно религията и моралните ценности, да бъде милостив и добросърдечен към хората и да работи за опазване на мира и сигурността. Затова не е възможно в мирна обстановка ислямът да одобри каквито и да е терористични актове, които са насочени към военните или мирното население, при които умират невинни хора.
Свещеният Коран повелява на вярващите да бъдат милосърдни и състрадателни към всички хора, дори и към всички живи същества и счита, че “който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.”
Да, според исляма убийството на един човек, е равно на убийството на всички хора. Извършителят на такова престъпление, освен че отнема човешки живот, който е толкова ценен при Всевишния, той тръгва по един твърде порочен път. Затова убиването на един невинен човек, се третира като убиване на всички хора и подобни хора ще бъдат подложени на голямо мъчение в Съдния ден.
Тежката заплаха от наказание за убийство на невинен човек, която се отправя в Свещения Коран, не се споменава за останалите прегрешения: “А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.”
Наказанието за умишлено убийство на вярващ е вечният Ад, ако Всевишния не го опрости. Тълкувайки това знамение, някои учени и Ибн Аббас смятат, че за умишленото убийство покаянието (тевбе) няма да бъде прието и този човек ще гори вечно в огъня на Ада. Мнението на подобни авторитетни личности трябва да се има в предвид.
В знамението се подчертава, че освен наказанието за убийството на вярващ, което ще бъде вечният Ад и Всевишния ще се гневи и ще проклина, за извършилите подобен грях ще бъде приготвено болезнено мъчение. Да, за Предвечния и Всевишен Аллах няма друго провинение, за което да е отправена подобна заплаха. Освен това в знамението убийството на невинен се споменава заедно със съдружаването с Всевишния.
От друга страна такова престъпление, не може да бъде свързано с нито един източник на религията. Немислимо е един мюсюлманин, притежаващ вяра, мюсюлмански качества и съзнание, да извърши подобно деяние.
Самоубийствени атентати по време на война
Досега накратко се опитахме да ти разясним позицията на исляма в мирна обстановка. Сега ще се опитаме да разгледаме гледната точка на исляма за самоубийствените атентати, които са насочени към мирното население и невоенните обекти в места, където хората са принудени да защитават своите ценности, държава и суверенитет.”
Вече разбирах, че ние сме във война с неверниците, имах чувството, че целия свят от поквара се е изправил срещу мене, дразнеше ме всяка проява на невежество, виждах колко са жалки родителите ми, колко е тъпо училището. В света ставаше нещо голямо и аз съм част от него, а те изпускаш срока, защо си толкова разсеян.
И тези чикиджии моите съученици мислят само за голи бълдъри и цици, егати и нещастниците, те дори не подозират колко съм голям, каква огромна отговорност тежи на плещите ми, аз вярвам на всичко което Хасан, този мъдър старец ми казва, ние трябва да спасим света от самите покварени и жалки хора! Ние сме тези ,които вярваме и само нас ни е призовал Всевишния Аллах!
Думите на Хасан са ми в главата, толкова е мъдър този човек :
„Животът на всеки мюсюлманин трябва да бъде съобразен с принципите, определени от Всевишния. Всеки е длъжен да спазва Божиите закони за богослужение. Човек е длъжен да спазва тези принципи и тогава, когато защитава своите права. Дори военното положение не позволява излизане извън определените рамки. Дори по време на война ислямът забранява да се убиват деца, жени и възрастни хора. Тези хора не се считат за воюващи. Това е един оригинален принцип, използван чрез исляма, който е валиден в световен мащаб.
Общият принцип е да не се убиват хора, които не воюват. В Свещения Коран се повелява: “И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.” Правилото в знамението “онези, които се сражават с вас” е много важно. Това означава, че с онези, които не се сражават, не трябва да се воюва.Това коранично знамение, съгласно което не трябва да се убиват невоюващи хора, е потвърдено от Пратеника на Аллах, както с думи, така и с дела. В тази насока има много предания. Ние ще се спрем само на няколко от тях.
В една от битките била открита убита жена. Пратеника на Аллах укорил тази постъпка с думите: “Тази жена не е сред воюващите, защо е убита?” и забранил убийството на жени и деца.
Освен това Пророка наставлявал своята войска и командири с думите: “Тръгнете на път с името на Аллах, бийте се в Негово име, ако между воюващите страни се постигне споразумение спазвайте го, не престъпвайте, не отрязвайте органите на убитите от вас (не накърнявайте честта им), не убивайте жени, деца, възрастни и хората в молитвените домове.”
След Пророка Мухаммед, сподвижниците също били чувствителни към тази тема и спазвали неизменно препоръките му. И са напомняли на всички войници следните важни принципи: “Винаги се страхувайте от Всевишния. Не забравяйте, че без позволението на Аллах не бихте могли нищо да направите. Винаги си припомняйте, че ислямът е религия на обичта и спокойствието. Безстрашието, храбростта и набожността на Пророка нека бъдат винаги модел за вас. Не нанасяйте щети на засятите ниви и плодородните дървета. Не наранявайте и уважавайте монасите, духовниците и отдалите се на Бога в молитвените домове. Не убивайте цивилните, не се отнасяйте непристойно с жените и не накърнявайте чувствата на победените. Не приемайте подаръци от местното население. Не настанявайте войниците си в домовете на местните хора. Не закъснявайте с отслужването на молитвата намаз. Бойте се от Аллах и не забравяйте, че смъртта може да ви застигне по всяко време, дори да сте далеч от бойното поле. Затова бъдете винаги готови за смъртта.” И тези принципи били стриктно спазвани.
Учените по ислямско право са единодушни, че убиването на неучастващи в битката, жени, деца, възрастни, монаси, хората в църквите, слепи и парализирани е забранено (харам).
В посоченото знамение се заповядва да не се престъпва. Престъпването е определено от Пратеника на Аллах по два начина: да не се убиват невоюващите и ненакърняване честта на убитите. Пророка Мухаммед е забранил да се режат части от тялото на убитите, да се носят части от телата им като трофеи и убийството да се извършва, връзвайки противника и целейки се в него. Пратеника на Аллах е забранил не само убиването на хора, но дори и умъртвяването на животни по този начин.
Освен това Пророка е повелил на мюсюлманина да се бие достойно, дори в битка: “Вярващ е този, който във война се бие, спазвайки всички човешки и морални принципи.”
Ислямът не само е забранил престъпването по време на война, но той е поставил морални принципи дори при коленето на животни. От стотици години наред мюсюлманите спазват тези правила, колейки своите жертвени животни за курбан. В преданието се повелява, че е забранено ножът да се показва на жертвеното животно, за да не се измъчва допълнително. Колкото е важно постигането на дадена цел, толкова са важни и средствата за нейното постигане. Едно от най-важните задължения на всеки човек е да опази своите ценности, богатство и държава. Дори смъртта по този път е врата към мъченичеството. Но ако използваните средства за тази цел са непозволени, се получава обратен ефект и всички мюсюлмани изпадат в затруднено положение. А всъщност Пратеника на Аллах, неговите сподвижници и хората, които вървели по техния път, са извършвали деяния, за които никой не е посмял да ги обвини и са изградили образа на мюсюлманина като миротворна и носеща благополучие и щастие личност, дори съхранили този образ и в положение на война, като никога не опетнили светлия лик на исляма. В днешно време се правят опити мюсюлманите да бъдат обвинени в “тероризъм”. Следователно вярващите трябва да бъдат далеч от всякакви постъпки и деяния, които могат да послужат като пример за това. Действията на някои мюсюлмани именно по този начин или подкрепянето на подобни актове от тяхна страна, стават причина понятията ислям и тероризъм да се споменават заедно, което опетнява името на религията или най-малкото дава поводи на тези, които желаят да я очернят. ”
Човек, който върви по пътя на Всевишния, който се стреми да спечели Неговото благоволение и задоволство, изпълнява повелите на Създателя си и спазва ценностите Му, и умре или бъде убит по този път, се счита за възвишен и мъченик (шехид). Съвършените мъченици, светски мъченици и мъчениците в отвъдното са геройте на Исляма.Съвършеното мъченичество, в съответствие с условията на Всевишния, е налице тогава, когато човек бъде третиран като мъченик още преди да бъде погребан. Основното правило, за да бъде един човек мъченик, е той да е мюсюлманин. Човек, който не е вярващ, е невъзможно да се възползва от духовното благо на мъченичеството. Убитият чрез мъчение вярващ влиза в рамките на съвършения мъченик. Както убитият от неверник по време на война се счита за мъченик, така и този, който е убит от неверник, този който отнеме живота на враговете на Исляма и е убит по неизвестен начин след като свърши битката, дори да няма видна причина за смъртта му, се счита за мъченик. Но Пратеника на Аллах определя положението им в Съдния ден така:
“В Съдния ден, първо ще бъде изяснено положението на мъчениците (тези, които са се считали за такива). Те ще бъдат викани и ще им бъдат показани благата, които са заслужили. Всевишния ще ги попита: “Какво направихте, за да спечелите тези блага?” Те ще отговорят: “Борихме се по Твоя път, докато умрем.” Тогава Всевишния ще им каже: “Вие лъжете! Вие се борихте, за да кажат хората “какъв герой беше еди-кой си”. В земния живот хората казаха това и вие взехте своята награда.” След това ще бъде заповядано да бъдат хвърлени в Ада.”
Тези мисли са ми в главата и аз съм готов за своя Ад, в който ще загинат десетки неверници и за своя Рай, където блаженство идва с изпълнената мисия и служенето на Аллах.
