Най-черната дата в историята на България продължава да разделя страната
Стефан Ташев
9 септември 1944 година, най-черната дата в новата история на България, продължава да разделя хората. Какво се случва на 9 септември ? Според комунистическите историци, които и към момента формират мнението и държат „монопола“ на истината за тези събития, е извършена народна революция и настъпва „свободата“.
Според фактите обаче в страната е извършен военен преврат в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Въстание няма. Превземането на властта е извършено от професионални превратаджии, начело с Кимон Георгиев, този път маскирани като „Отечествен фронт“. Свалянето на законното правителство на Константин Муравиев, е извършено от военните начело с военния министър Иван Маринов.
Без нито един изстрел. Маринов изиграва основна предателска роля като забавя обявяването на война на Германия с два дни, докато СССР обявява война на България на 5 септември като прелюдия за навлизане на червената армия на българска територия. Именно присъствието на Трети украински фронт на Дунав дава кураж на комунистите да вземат властта, като това е дирижирано от Москва и марионетката на Сталин Георги Димитров.
На 26 август 1944 г ЦК на БРП издава Окръжно №4 с което призовава за „въоръжено въстание и всенародна борба“. Силите на БКП обаче са прекалено мижави, за да се организира „въстание“. По признанията на командира на всички партизански части, наричани помпозно Народно-освободителна въстаническа армия-НОВА, Добри Терпешев комунистите не разполагат с достатъчно сили, за да извършат преврат в София. В столицата те разполагат с около 600 партийни членове, 72 членове на бойни групи и с 20 партизани от Шопския отряд. Затова партията, по нареждане на Москва, прибягва до услугите на авторите на два преврата „звенарите“ Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Димо Казасов.
Координацията на преврата се извършва от военния министър Иван Маринов. Последните детайли в преговорите за свалянето на правителството на Муравиев са уточнени в дома на Кимон Георгиев между представителите на Военния съюз и Отечествения фронт на 7 септември. По-късно преврата е наречен „народно антифашистко въстание“ и до 10 ноември 1989 година продължаваха да излизат нови и нови „активни борци срещу фашизма и капитализма“.
Комунистическата историография обаче не казва как „фашисти“ като Кимон Георгиев и Дамян Велчев извършват народната антифашистка революция. Не е удобно някак. На 9 юни 1923 г. с преврат е свалено правителството на БЗНС, начело с премиера Александър Стамболийски. Авторите са членове на Военния съюз, начело с Кимон Георгиев. Операцията по свалянето на Стамболийски се нарича „Сабя“. Георгиев става съосновател на Демократическия сговор, който управлява след преврата и за награда е министър на пощите, телеграфите в кабинета на Андрей Ляпчев.
След 9 юни БКП първоначално се дистанцира, но по-късно през септември, пак по нареждане от Москва, взема курс към въоръжено въстание срещу „военно-фашисткия“ преврат. Терминът „военно-фашистски“ може да се срещне всяка година на 9 юни във вестник „Дума“, орган на БСП.
Друг от участниците в операция „Сабя“ Димо Казасов, социалдемократ и журналист, става министър на пощите в правителството на „фашистите“, начело с Александър Цанков.
Казасов, като член на „Звено“ и Кимон Георгиев участват и в преврата на 19 май 1934 г. Георгиев е премиер, а Казасов е изпратен за пълномощен министър, посланик, в Белград. БКП заклеймява преврата като фашистки, а цялото управление от 1934 до 1944 по-късно комунистическите историография нарича „монархо-фашизъм“.
На 9 септември 1944 професионалните превратаджии Казасов и Георгиев отново са на линия. Кимон Георгиев става министър-председател на правителството на Отечествения фронт, а в него Казасов е министър на пропагандата до 1946 г. После в правителството на Георги Димитров е министър на изкуствата и информацията. След това за награда е назначен за главен цензор на Републиката.
Да припомним, че Димо Казасов участва в правителството на Александър Цанков, което с помощта на армията разгромява т.нар. Септемврийско въстание през 1923 г. Според червената историография Александър Цанков е най-върлият „фашист“ в България. Именно Казасов напуска „Звено“ и се присъединява към Народното социално движение на Цанков. Ултрафашист, който е министър в правителството на народното антифашистко въстание.
Третия професионален превратаджия е ген. Дамян Велчев, избран за военен министър в кабинета на Отечествения фронт. Той е сред организаторите на „фашисткия преврат“ на 9 юни 1923 г. Затова е награден с връщане в армията без прекъсване на стажа. Получава и пост-началник на Военното училище. Велчев е сред офицерите, ръководили избиването на комунисти и леви земеделци при последвалата гражданска война в България в периода 1923-1925 г.
Ръководи и преврата на 19 май 1934 г, не заема министерски постове, но ръководи „в сянка“ като секретар на Военния съюз.
След успеха на третия преврат на 9 септември 1944 г Велчев отново е върнат в армията и става военен министър в правителството на Отечествения фронт. Генерал Велчев ръководи българската делегация на Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 година.
Как трима „фашисти“ ръководят „народното антифашистко“ въстание на 9 септември 1944 г и после управляват страната, могат да обяснят само само червените историци.
9 септември 1944 г продължава да разделя страната заради хилядите избити и репресирани българи, извършено по нареждане от Москва от БКП и нейните слуги като Велчев, Казасов и Георгиев. За унищожението на елита на нацията, офицери, свещеници, писатели, професори и т.н. и последвалата съветска окупация и разграбване на страната.
След 74 години БКП и нейната наследничка БСП не изрекоха нито веднъж думата „Извинявайте“, не се покаяха. Нещо повече-намираме се в ерата на комунистическата реставрация-никнат паметници на комунистически водачи като Атанас Семерджиев и Пенчо Кубадински. А червената пропаганда ни обяснява колко хубав е бил животът при живковия социАлизъм.
