Дядото на днешния „десен“, „антикомунистически“ кандидат-кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев със същото име описва „прекрасните съветски чекисти“ към ВКР-ДС
Сайтът Zonanews за за пръв път публикува снимка на дядото на днешния кандидат-кмет в София на ПП-ДБ Васил Терзиев. Някогашният шумкар, просъветски терорист и началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона, който в периода 1953-1973 гг. е началник на Трето управление на Държавна сигурност (ВКР-ДС), Васил Павлов Терзиев достига до чин ген.-лейтенант.
Zonanews притежава спомените на Васил Терзиев за неговата дейност като кадрови служител на комунистическото Военно контраразузнаване, известно като Трето управление на Държавна сигурност. В тези спомени наречени „Рамо до рамо със съветските чекисти“ той описва съветското влияние във ВКР-ДС и разкрива военното контраразузнаване като един от инструментите на БКП за контрол на армията и налагане на „пролетарската диктатура“.
„С цел да се канализират и изяснят съгласуваността и взаимодействието на ВКР с ръководството на МНО, а също и с командирите и политработниците по обединенията, съединенията и поделенията на армията, още след излизането на ВКР от подчинение на МНО се изготви инструкция за правата и задълженията на оперативните работници на управлението, много ни помогна както съветникът от КГБ към управлението, така и главният съветник към МНО“, пише в спомените си Васил Терзиев.
Дядото на днешния „десен“, „антикомунистически“ кандидат-кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев със същото име описва „прекрасните съветски чекисти“ към ВКР:
„Към управлението като съветници са били прекрасните съветски чекисти: Григорий Георгиевич Пилипенко, дошъл през 1953 г. и престоял у нас повече от 4 години. Рядко активен, с голям житейски и оперативен опит. Участвал като военен контраразузнавач през цялата Отечествена война. Много често беше в отделите, отделенията и при отделния оперативен работник. Живееше с тревогите, успехите и неудачите на управлението. Бързо изучи обстановката у нас, знаеше делата и сигналите, добре усвои български език и без преводач общуваше с личния състав“, пише някогашният шумкарин-терорист.
Забележете – съветникът от съветските служби е имал пълен достъп до секретните дела на ВКР – лични и работни – както и до сигнали, които се получават в управлението. Това национално предателство ли е? Въпросът е риторичен.
По-нататък в спомените си ген. Васил Терзиев описва участието си в разгромяването на „вражеската опозиция“ в България през втората половина на 40-те години на миналия век:
„През този тежък и динамичен период външната реакция и вражеската опозиция, която действуваше под ръководството на империалистическите разузнавания, търсеха опора и в армията, създаваха контрареволюционни организации като „Неутрален офицер“, „Цар Крум“, „Военен съюз“ и др. с цел сваляне на народната власт. Благодарение на усилията на оперативния състав от РО-2 (който по това време бе на подчинение на министъра на войната) и активната помощ на Държавна сигурност тези контрареволюционни организации бяха разкрити и разгромени“.
Комунистическият терорист се хвали в спомените си с чистката в армията, която е провеждал по указание на партията:
„През периода 1946-1947 г. по указание на партията РО-2 съвместно с помощник-командирския апарат и ДС проведе чистка в армията на голяма част от вражески настроените към народната власт царски офицери, които бяха участвали в борбата срещу прогресивните дейци или бяха от чужда класов произход“. И допълва: „През 1951-1952 г. се проведе нова чистка“.
Васил Терзиев се хвали и с ликвидациите на българи, които са се опитвали да избягат през границата от болшевишката тирания в България:
„Важна беше и задачата на ВКР в борбата срещу бягствата зад граница. Имаше години, когато настроенията за бягства се усилваха…В повечето случаи контингентът беше от неукрепнали младежи, с авантуристични наклонности“
