Родината е в сърцето и душата, а не в банката, гаража или в хладилника
Иван Спирдонов
Днес е ден на народните будители – чисто наш си, Български празник, неопетнен от никакви исторични или неисторични спорове. И точно днес трябва убедено да кажем – Родината ни ще възкръсне! Това е нормалния ход на историята. Защото родината е в сърцето и душата, а не в банката, гаража или в хладилника.
Ходът на историята наподобява електрокардиограма. Ако свърши, значи цивилизацията е мъртва и електрокардиограмата е права водоравна линия. Но този ход не спира и историята никога не свършва. Днес България е в долната част на кривата, но неизменно следва издигане. Такъв е аксиоматичният ход на събитията.
Последните 20 години откровено се говори и пише, че нацията българи и държавата България нямат бъдеще, че изчезваме и скоро ще бъдем забравени и че младите ни сънародници трябва да ориентират бъдещето си към други държави. Над 75 % от родителите мечтаят децата им да отидат в чужбина и са убедени, че това е правилно и задължително за по-доброто им бъдеще.
Всичко това се налага дълго и целенасочено от цяла кохорта медии, тайни и явни служби и други агенции, ложи, комитети, фондации и компании.
Политици от всички цветове обясняват най-нагло как нацията ни загива, как сме най-бедни и най-мързеливи, как вече едва ли не ни няма.
Всякакви морални норми са смятани за отживелица. Всеки, който се опита емпирично и със сериозни доводи да критикува или оборва наложеното статукво моментално бива обвиняван в болшевизъм, простотия, „селяния” или ретроградност.
Една част от „публиката” започва тихо да се подхилва, казвайки без думи – този защо не си гледа кефа, ами тръгнал да си блъска главата с глупости, а друга част директно започва да сипе обвинения. В България национализъм е обидна дума, както вече е обидна и думата циганин. Но, да наречеш някого националист е по-лошо. Това е присъда. Както е присъда още по-обидното „патрЕот”. За значителна част от младите българи такъв човек моментално е обявен за аутсайдер, който не може да печели пари и затова е хейтър или патрЕот.
Култът към парите, като екзекутор на всичко нормално, на всякакви традиции, както и на цели общества заразява и поболява и българите. Метастазите на тази отвратителна болест се разпространяват и вземат опасни за съществуването на цялото общество измерения.
Най-ярки жреци на сатанинския култ към парите и тук са медиите – независимо дали са електронни или не.
Наследниците на Еди Бърнайс и компания, говорещи на български от българските телевизии дотолкова са побъркали значителна част от този народ, че наистина са я превърнали в нещо средно между стадо овце и кучето на Павлов.
В резултат на това милиони българи всеки ден, че и по няколко пъти на ден търкат билетчета от различни лотарии с мъгливата, но розова надежда, че ще станат милионери. Значи- те хем искат децата им да живеят в чужбина, защото са убедени от медиите, че този народ и тази държава нямат бъдеще, хем пък искат да станат милионери…. странно, нали? Неее!
Не е странно. Давайки на човека постоянна надежда, че ще стане милионер, психо техниците правят същото, което Павлов прави с кучето си. Хората не стават милионери, но са някак „милионерно” щастливи – пак „слюноотделят”, тоест – усещат се почти милионери, без да имат тези пари.
Това създава еуфорично чувство и истинска наркотична зависимост. Подобно на верен лабрадор средният българин гледа тиражите на лотарията с влажни и широко отворени очи и с изплезен език. Съвсем друг аспект на това поредно пандемонично зомбиране е незнанието на повечето българи защо искат да стават милионери.
Те самите не си задават тези въпроси. И докато споменатата четирикрака Божия творба, наречена куче, едва ли би поискала цял бедрен кокъл от слон, например, средният българин изобщо не се замисля защо иска милион или милиони.
За да държи на „къса верижка” масата от хора щабът на българомразците изобщо не им позволява да се замислят. Заливайки го постоянно с нови розови мечти, пиар майсторите не дават възможност на българина да осъзнае, че той живее достатъчно добре в материален план. Всъщност, той никога не е живял толкова добре от гледна точка на материалното притежаване.
Към 2016 год. България е на 1 място по притежавана обитаема жилищна площ и на второ – по свобода и ползване на интернет.
Официалните доходи на хората действително /може би/ са най-ниските в ЕС, но тази ужистина има и съвсем друг аспект – държавата България е с най-ниски данъци и осигуровки. Освен това цените у нас често са няколко пъти по-ниски от средните за ЕС.
Четвъртвековните усилия на унищожителите на България дадоха своите резултати и сега се получават своеобразни парадокси – хиляди българи продължават да стоят в закъсалите икономически Италия, Испания, че дори и във фалирала Гърция, но не се връщат в родината си, въпреки подобреното материално положение, наличието на собствено жилище и т.н. Медиакратите дотолкова са им размътили мозъците.
Но Бог и историята си знаят „работата”. „Ubi bene, ibi patria” провали Рим, но няма да провали нас.
Какво трябва да правим оттук нататък, за да забързаме електрокардиограмата?
Трябва да се върнем към себе си, към тези ценности, които хилядолетия са крепили всички народи – Бог, родина, семейство.
Тези ценности никога не са били и няма да бъдат „ретро”. Напротив – тези, които твърдят, че нацията ни загива, че „патрЕотизъм” и Бог са смешни остарели понятия – те са вече ретро, защото междувременно ЕКГ – то на историята се е задвижило надолу и после пак нагоре.
В този смисъл нов народен будител трябва да стане всеки, който гледа напред в бъдещето и не вярва в някакви псевдо есхатологични глупости за край на историята, край на България и изчезване на българите.
България е преживяла 500 години варварски геноцид, минала е през ужаса на войните за национално обединение, после е преживяла болшевизма и винаги се е изправяла гордо.
И сега, след четвърт век целенасочено унищожение пак ще се изправи гордо като един от най-древните народи в Европа.
Дори само тези исторически истини са достатъчни за новото ни възраждане.
„Буденето” трябва да започне в семействата, у дома.
За новите будители не трябва да има никакво значение кой или коя партия са на власт.
Всички политици или партии са миманс в процеса на възраждане на нацията, както и следващите ги по-отговорни политици и управленци ще бъдат резултат от това възраждане.
Процесът на „събуждане” е много по-важен от всякакви партии, идеологии, парадигми или икономически системи.
Родината не е в джоба, в гаража, в хладилника, в банката или в офиса ни. Родината е в сърцата и душите ни. Нима албанците са по-богати от нас? Или сърбите? Защо италианците карат „Фиат“, а французите – „Пежо“, защо нашите задокеански „съюзници” налагат по света глобализъм, мултикултурализъм и анархия, а в родината им патриотизмът е задължителен? Отговорите само на тези въпроси са достатъчни, за да разберем, че трябва да се „будим” и ние – българите.
На децата си трябва да повтаряме непрекъснато – България е страната, в която сме родени, в която са родени дедите и прадедите ми, в която са родени децата ни и в която трябва да се родят техните деца и децата на техните деца.
Родината е мястото, където Бог ни е създал и никакви глобализми, интернационализми или човешки аутсорсинги не могат да променят това. Имали сме велико минало и ще изградим велико бъдеще. Ние сами ще го изградим, защото сме доказали, че сме умни, способни и креативни.
Всеки, който е изоставил родината си рано или късно осъзнава грешката си.
Болката в душата, познатата „носталгия” не са нищо друго освен Божествената връзка между човека и родината му. Когато след 1 поколение сме възпитали милион такива деца нацията ни вече ще се е възродила, а враговете и ще бягат разнасяйки воня на сяра и катран!
Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи ще изчезнат, Ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.
Слава Севрюкова
