16-години след показния разстрел на боса на „Мултигруп“ убиецът остава неразкрит
Стефан Ташев
Синьо райберче, което в железария струва не повече от 15 стотинки, слага край на живота на най-богатия българин Илия Павлов. И на неговата империя „Ем Джи корпорация“ или „Мултигруп“. На 7 март 2003 г в 19, 45 ч Павлов излиза от сградата на „Мулти“ на бул. „Г.М. Димитров“ заобиколен от внушителна охрана от „гардероби“. Страховитите гардове правят фатална грешка- оставят шефът на „Ем Джи корпорация“ да мине пред тях в силно осветеното пространство пред офиса, за да стигне до колата си.
В този момент Павлов пада покосен на земята. Улучен е от куршум право в сърцето. На охраната не й остава нищо друго освен да товари „боса“ в лимузината и да го кара в „Пирогов“. Петнайсет минути по-късно лекарите само констатират неговата смърт. В този час в НДК тече разширено заседание на управляващата в България партия НДСВ. Пръв вестта за убийството на Павлов получава вътрешният министър Георги Петканов.
Той съобщава на ухо на премиера Симеон Сакскобурготски, който пребледнява и напуска заседанието. Петканов бърза към „Пирогов“, а форумът на управляващите спира работа. Сакскобургготски заявява пред журналисти : „Искам да изкажа съболезнования на семейството и близките на Илия Павлов. Би било банално да се каже, че смъртта е нещо много тъжно и непоправимо.“ Бившият цар допълва, че са разпоредени всички необходими мерки за разкриване на извършителите на престъплението. Но 16 години по-късно още никой не знае кой е убил Илия Павлов.
На другия ден полицията прави повторен оглед на мястото на разстрела. Разследващите разбират, че убийството на най-богатия човек в България е изумително просто като технология.
Снайперистът, пронизал с един изстрел в сърцето Павлов, е стоял на 47 метра от ярко осветения вход на сградата на „Ем Джи корпорация“ в сянката на малка порутена сграда срещу нея. Той е подпрял пушката си на синьото райберче, което забива в почти единственото дърво наоколо. На другия ден полицията го намира все там на дървото.
Стрелецът е чакал може би час или два залегнал, докато „в светлината на прожекторите“ не застанал Илия Павлов. След това се прицелил в сърцето и стрелял. Предполага се, че след като си е свършил работата убиецът се е изтеглил по буренясалото пространство по тъмните улички към Студентски град и изчезнал. Малко по-късно там беше намерен запален „Опел астра“, който се оказа краден. Оръжието на престъплението не е открито, но балистичните експерти предполагат, че е стреляно със снайперска пушка „Щаер“ модерно, сигурно и скъпо оръжие.
Смъртта на Илия Павлов вече е достатъчно обрасла с митове и легенди затова кой може да е поръчал неговото убийство. Версиите са десетки от руснаци, които искали да го отстранят от бизнеса с газ, през сикаджията Бай Миле, та се стигне до ЦРУ и извънземни, защото бил масон. Лансира се версия, че е гръмнат по политически причини заради близките му връзки с НДСВ и ДПС.
Срещу Павлов вече е извършен един атентат, но неуспешен. Това става на 17 юни 1997 г. по пътя от София за Бистрица. Шефът на „Мултигруп“ пътува с кортеж от коли в брониран джип към бившата резиденция на БЗНС в Бистрица, която той вече притежава. Когато кортежът навлиза в по-тесен участък избухва страшен взрив. По-късно ще стане ясно, че са взривени две противотанкови мини, заровени до пътя. По чудо няма жертви и пострадали. Павлов е незасегнат.
От експлозията се образува огромен кратер, избити са всички подземни ВиК съоръжения, кабели и електропроводници. Според убития писател на мафията Георги Стоев автор на несполучливия атентат е Милчо Бонев-Бай Миле. Това обаче са само хипотези. Единствената връзка с убийството на Илия Павлов става друг разстрел на близко място само 20 часа по-късно.
На 8 март 2003 г около 15 ч двама килъри застигат мерцедеса на молдовеца с българско гражданство Степан Рибаков на кръстовището до комплекс „Макси“ на „Симеоновско шосе“. Докато Рибаков чака светофара да светне зелено, убийците, които са със „Сеат Толедо“, изскачат навън и откриват огън с автомати „Калашников“ по Рибаков. След което изчезват с мръсна газ.
Молдовецът успява само да рухне мъртъв на асфалта до колата си. Показният му разстрел навежда разследващите на мисълта, че той е прекият убиец на боса на „Мултигруп“. Прави се връзка с молдовската мафия с български корени. Степан Рибаков е близък с боса Григорий Карамалак- Гриша Болгар. Самият Карамалак признава, че познава Рибаков, още докато е бил офицер в едно от районните полицейски управления в Кишинев. Година след убийството на Павлов Карамалак е задържан в Москва и екстрадиран в Кишинев.
Тогава става ясно, че Гриша Болгар е бил задържан през 1998 г., но избягал при подозрителни обстоятелства, след което прекарал дълго време в България. Преди задържането му в Русия, на 15 юни 1999 г. той бил арестуван отново на киевското летище с български паспорт на името на Григорий Киров. Местната прокуратура го освободила. За услугата неговите помагачи платили половин милион долара. Интересите на Карамалак и Павлов се преплитат около собственост на хотели във Велико Търново и Шумен и търговия с вино от България за Молдова. Но тази следа изстива бързо-бързо.
През 2010 една от „мъжките секретарки“ на лидера на ДПС Ахмед Доган Керим Караали разказва друга версия пред столичен вестник. „През 2000 г. молдовецът Степан Рибаков донесе в централата на „Стамболийски“ 45 три кутии със скъпоценни камъни. Оставихме ги в касата на Доган. Рибаков беше посредник по сделка с нафта между ДПС и украинска фирма. Нафтата трябваше да попълни държавния резерв, от който бе взето огромно количество, за да се пласира в Турция. Мисля, че тази сделка се реализира. Рибаков и Илия Павлов са свързани. По това време шефът на Мултигруп беше най-близкият му бизнесмен. При посещенията си във Варна Доган отсядаше в неговия хотел на Дружба“ – сдподеля Караали, уплашен от съмнителното самоубийство на наследника му Ахмед Емин. Караали казва същите неща и на разпит в ДАНС, но никой не му обръща внимание.
Ден след разстрела на „Симеоновско шосе“ полицията намира оръжието на убийството автомат „Калашников“, захвърлен от килърите в близък строеж.
През лятото на 2004 г при зрелищна акция на НСБОП в Студентски град са зъдържани двама души, които получават обвинение за убийството на Рибаков. Това са Серафим Антонов-Фиката и Росен Митровски. И двата са от обкръжението на Златомир Иванов-Златко Баретата.
По изхвърления автомат полицията открива ДНК на Серафим Антонов. При стрелбата по Рибаков един от патроните се пръсва и и парчета от него улучват Антонов в окото. Капки от кръвта му падат върху оръжието.
Въпреки обявения успех с арестуването на двамата и обвиненията, че двамата са убили Рибаков, за да заличат следите около разстрела на Илия Павлов, през 2008 г. двамата са напълно оправдани от Софийския апелативен и Върховния касационен съд. Нищо, че първата инстанция Софийски градски съд дава на Серафим Антонов-Фиката 15 г затвор.
С разстрела на Илия Павлов се слага край на неговата бизнесимперия-„Мултигруп“. Тя са разпада за няколко години, като бившите му съдружници си поделят най-апетитните хапки-туризъм и енергетика. Може би пък някой е цялял точно това. Отговор на този въпрос едва ли ще има някога.
